Решение № 12916 от 30.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9495/2014 г.

Решение № 12916 от 30.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9495/2014 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по гл. ХII на АПК. С решение № 1256 от 30.05.2014 г., постановено по адм. д. № 194/2014 г. Административен съд - Варна, първо отделение, II-ри състав, е отменил решение към ЕАД № 11BG002002Н0089418/31.10.2011 г. с изх. № 9300 - 1078/1.11.2013 г. на началника на МП "Варна Запад", с което на основание чл. 78 от МК, чл. 201, 214, 217 и 221 от Регламент № 2913/92 и чл. 54 от ЗДДС и § 1, т. 13 от ДР на ЗМ е извършена корекция на декларираната митническа стойност на стоката, в резултат на което са изчислени като допълнително дължими за вземане под отчет държавни вземания в размер на 31 200,48 лв., от които мито в размер на 4 512,47 лв. и ДДС в размер на 26 688,01 лв. С решението съдът е осъдил Митнически пункт "Варна Запад" да заплати на "Левъл Зет"-ЕООД - гр. Варна разноски в размер на 2 650,00 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на Митнически пункт "Варна Запад" чрез процесуалния му представител юрисконсулт Сирма Кирилова. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения се излагат в касационната жалба. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. Варна и вместо него да постанови друго, с което да потвърди оспореното решение на началника на МП "Варна Запад". Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касация дружество "Левъл Зет"-ЕООД-гр. Варна чрез своя процесуален представител становище за неоснователност жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд Варна е отменил решение към ЕАД № 11BG002002Н0089418/31.10.2011 г. с изх. № 9300 - 1078/01.11.2013 г. на началника на МП "Варна Запад", с което на основание чл. 78 от МК, чл. 201, 214, 217 и 221 от Регламент № 2913/92 и чл. 54 от ЗДДС и § 1, т. 13 от ДР на ЗМ е извършена корекция на декларираната митническа стойност на стоката, в резултат на което са изчислени като допълнително дължими за вземане под отчет държавни вземания в размер на 31 200,48 лв., от които мито в размер на 4 512,47 лв. и ДДС в размер на 26 688,01 лв. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по спора: осъществения внос от "Левъл Зет"-ЕООД на сурови бадеми без черупка от САЩ, за който е подаден посочения по-горе ЕАД, с който стоката е поставена под режим "допускане за свободно обръщение и крайно потребление", в това число доказателствата, представени с ЕАД; направеното запитване по линия на международното сътрудничество до митническата администрация на САЩ по повод на възникнало съмнение относно достоверността на представената фактура от вносителя "Левъл Зет"-ЕООД и получената информация от проверката, издаденото митническо решение за извършена корекция на декларираната митническа стойност на стоката, в резултат на което са определени за вземане под отчет на допълнителни държавни вземания - мито и ДДС, събраните в хода на съдебното производството писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Посочено е, че обжалваното митническо решение е издадено от компетентен орган, при спазени изисквания за форма и реквизити, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, засегнали правото на участие и на защита на проверяваното лице. Първоинстанционният съд е формулирал и основния спорен между страните въпрос - каква е митническата стойност на стоките, внесени по ЕАД № 11BG002002Н0089418/31.10.2011 г. За да отговори на спорният въпрос, административният съд е дефинирал понятието "митническа облагаема стойност", възпроизвел е съдържанието на разпоредбите на Регламент 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на общността и Регламент № 2454/93 на Съвета от 2.07.1993 г. относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент 2913/92 и вътрешното законодателство относно облагаемата митническа стойност /ОМС/. На база на тълкуване на тези разпоредби е изграден извод, че в тежест на митническите органи е да установят, че митническата стойност на стоките, предмет на вноса, е различна от декларираната и конкретно, че тя е тази по документите, представени пред износната митница. Коментирайки приетата в оспореното решение митническа облагаема стойност в размер на 107 500 USD с оглед получения отговор от износната митническа администрация съдът е приел, че регламентът не предвижда правило за определяне на митническата стойност на база на стойността, декларирана при износа. Посочено е, че въпреки в оспореното решение да не е посочено изрично правилото, по което е определена стойността, от констатациите при последващата проверка може да се обоснове, че е приложено правилото по чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92, респективно чл. 35 от ЗМ, според които митническата стойност на внасяните стоки е договорената им стойност - платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33 при условията, визирани в б. "а" - "г". Административният съд е изложил мотиви, че по силата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, което се явява и предпоставка за неговата законосъобразност, като трайната съдебна практика допуска мотивите да бъдат изложени и в отделен документ. Обсъждайки оспореното митническо решение е прието, че същото не съдържа мотиви защо митническият орган е приел, че че митническата стойност на внесената стока е тази, посочена в представената пред американската митническа администрация декларация, като в производството по последваща проверка митническите органи не са събрали никакви доказателства в подкрепа на извода, че тази сума действително е платена. Маркирано е, че към отговора на американската митническа администрация няма приложени никакви документи - фактури, опаковъчни листове и прочие, от които да се установи, че стойността на стоката е тази, посочена в износния ЕАД, и от отговорът не може да се установи дали сочената митническа декларация касае стоката, предмет на ЕАД № 11BG002002Н0089418/31.10.2011 г. Като допълнение е посочено, че наличието на износна митническа декларация, в която е посочена различна стойност на стоката от тази, която е декларирана в процесния ЕАД не може да се приеме безспорно като доказателство, че това е действителната реално платена и договорена цена между страните по сделката. На основание тълкуването на закона, дадено в мотивите на решение № С - 138/10 на Съда на Европейския съюз, е акцентирано, че с подписването на подадената митническа декларация от митнически орган тя не придобива характер на официален документ, от което следва, че стойността на стоката, декларирана в износната митническа декларация не обвързва българските митнически власти с удостоверителна сила и подлежи на преценка, каквато не е извършена от административния орган. Като продължение е изграден извод, че както подадената пред българската митница, така и подадената пред американската такава, митническа декларация имат еднаква доказателствена сила, поради което при различие в цената митническият орган следва да установи действителните правоотношения между страните. Отбелязано е и това, че от митническият орган не е установена действителната стойност на стоката, тъй като в писмото на американските митнически власти, което представлява официален документ, никъде не се посочва, че подадения ЕАД и фактура на вносителя при декларираните в България са неистински, както и че митническата стойност е занижена, като не са представени износни ЕАД или фактури на по-висока стойност, касаещи процесната стока и страни по сделката. Съдът е обсъдил и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно - икономическа експертиза, според която фактурата е осчетоводена и платена на цената, посочена в ЕАД, като заключението се обосновава и с допълнително представените писмени доказателства - банково нареждане, суифт за извършено плащане, хронологичен регистър за периода на вноса, извлечение от сметка, от което е видно, че стоката е заведена съгласно стойността на декларацията за внос. Направен е коментар, че съгласно чл. 29 от Регламента за митническата облагаема стойност е без значение по какъв начин стоката е била осчетоводена, но представените допълнителни доказателства не са оспорени от ответната страна, като не е поискано извършване на допълнителна експертиза, която да установи има ли извършени допълнителни плащания и прочие, респективно има ли незакрити задължения към доставчика. На база на гореизложеното е направен краен извод, че не са налице основания за определяне на митническата облагаема стойност на стоката по ЕАД № 11BG002002Н0089418/31.10.2011 г. по реда на чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92, респективно чл. 35 от ЗМ, тъй като по безспорен начин е установена подлежащата на плащане и реално платената цена, въз основа на представените от жалбоподателя доказателства пред митническите органи., поради което издаденият митнически акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Решението на Административен съд - гр. Варна е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че действителната договорена стойност е установена по запитване по линия на международното сътрудничество с американската митническа администрация и са налице условията на чл. 181а от Регламент № 2454/93 г., § 1 за определяне на друга митническа стойност, различна от първоначално декларираната от вносителя. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема следното: По делото няма спор за факти и същите правилно са възпроизведени в първоинстанционното решение. Правилно е определен основният спорен въпрос между страните - каква е действителната митническа облагаема стойност на внесената от "Левъл Зет"-ЕООД стока - дали сумата 27 501,77 USD, така както е декларирана от вносителя при подаването на ЕАД № 11BG002002Н0089418/31.10.2011 г., или сумата 117 390USD, както е приел митническият орган съобразно информацията получена чрез запитване до американската митническа администрация. За да отговори на спорния въпрос административният съд е дал на първо място тълкуване на правните разпоредби, регламентиращи определянето на митническата облагаема стойност, което тълкуване не се оспорва от касатора. Неговите оплаквания са досежно начина на интерпретиране на доказателства, събрани в хода на административната преписка и съдебното производство, както и относно изводите на съда, че решението на митническия орган е немотивирано. Настоящата съдебна инстанция намира направените оплаквания за не основателни. Първоинстанционният съд е посочил изрично, че отговорът на митническата администрация на САЩ, изразен в писмо № 4424 от 15.10.2013 г. на Служба Аташе, Посолство на САЩ - Атина, Гърция, по естеството си представлява официален документ с обвързваща доказателствена сила, но че този документ сам по себе си не е достатъчно доказателство, за да се приеме, че посочената в него сума от 117 390 щ. д. е действителната пазарна стойност на внесената стока и тя следва да бъде определена като митническа облагаема стойност. Настоящата съдебна инстанция споделя мотивите в тази насока, че както вносната, така и износната митническа декларация, по своето естество представляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, поради което при посочване на различна цена на стоката във всяка една от декларациите обосновава необходимостта митническата администрация да изложи мотиви защо приема едната стойност за достоверна, а другата за недостоверна. В конкретния случай в оспорения митнически акт такива мотиви липсват, което по същество представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съдебната инстанция от възможността да извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт. Обстоятелството, че нормата на чл. 181а, § 1 от Регламент № 2454/93 г. дава възможност на митническата администрация да не определя митническата стойност на внасяните стоки въз основа на метода на оценява на сделката когато след спазване на процедурата по § 2 не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл. 29 от Кодекса /Регламент 2913/92/, не освобождава същата администрация от задължение да мотивира решението си. Към отговора на американската митническа администрация няма приложени никакви писмени доказателства, а само посочването на това каква стойност на стоката е била декларирана в износната ЕАД не съставлява по естеството си информация, ползваща се с обвързваща доказателствена сила. Последната се отнася единствено и само по отношение на това, какво е посочено в износната ЕАД, а както бе вече посочена, последната е частен свидетелстващ документ и възпроизвеждането на част от съдържанието й в официален документ не й придава качеството на официален документ. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че ангажираните от вносителя/ответник по касация/ писмени доказателства, които не са оспорени от представителя на митническата администрация, и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, установяват, че вносителят е заплатил за стоката цена, което е посочена в ЕАД № 11BG002002Н0089418/31.10.2011 г., а административният орган не е проявил активност и не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че действителната митническа стойност е друга. Наведените в касационната жалба доводи, относно непредставяне на доказателства от вносителя за цената на стоката и относно начините на плащане, е следвало да се посочат като мотиви на оспореното решение, а не да се излагат за пръв път в касационната жалба. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че Административен съд - гр. Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,