Решение № 87 от 7.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 813/2010 г.

Решение № 87 от 7.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 813/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 838/2010 г., по описа на Софийски градски съд. В искането, изготвено саморъчно от осъдения Н. Ф., като процесуална предпоставка за допустимоста му по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, са въведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК - допуснато нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. По първото основание се оспорва авторството на деянието в което е обвинен Ф., а по второто, възраженията му могат да се обобщят като такива за опорочаване на принципа за изграждане на вътрешното убеждение у решаващия съд - чл. 14, ал. 1 НПК и за разкриване на обективната истина - чл. 13, ал. 1 НПК. След образуването на касационното производство, на 19.01.2011 г. в канцеларията на ВКС е постъпила молба, с характер на допълнение към жалбата, в която по същество жалбоподателят прави допълнителни доказателствени искания за разпит на свидетели, които ще установят, че по време на инкриминираното деяние не е бил в София. Осъденият иска отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационния съд молителят Н. Ф. се явява лично и поддържа тезата си от началото на процеса, че не автор на деянието в което е обвинен и твърдението, че пред решаващия съд не са уважени доказателствените му искания. Твърди за незаконност на състава постановил осъдителната присъда. Служебният му защитник адвокат Г. поддържа искането за възобновяване на наказателното производство и за отмяна на постановената осъдителна присъда, по съображенията изложени в саморъчната жалба на осъдения Ф.. След съдебното заседание, осъденият е депозирал две допълнителни "жалби", които имат характера на писмена защита, в която отново се пледира за невинност. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване на наказателното производство и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално недопустимо. При проверката по делото се установи, че присъдата на СГС, 17-ти наказателен състав с № 162 от 28.04.2010 г., постановена по н о х д № 838/2010 г., чиято отмяна се иска по реда на възобновяването на наказателното производство не е влязла в сила. Срокът за обжалване на присъдата изтича на 13.05.2010 г. Видно от съдържанието на молбата на Ф., приложена на л. 88 от делото, същата по същество е жалба срещу присъдата и е подадена в срока за обжалване. Тази жалба е адресирана до Софийски апелативен съд, който я е изпратил на компетентния за нейното администриране съд - Софийски градски съд. В Софийски апелативен съд, който е въззивната инстанция за жалбоподателя, жалбата е входирана на 14 май 2010 г. От пощенското клеймо на плика от С. затвор, където ясно личи датата 12.05.2010 г., става ясно, че тя е подадена в 15 - дневния срок за обжалване на присъдата на СГС. Жалбата надлежно е изпратена на този съд, където е постъпила на 19.05.2010 г., но докладчикът по делото вместо да я администрира, на 22.07.2010 г., поставил абревиатурата КД /към дело/. Всъщност, без да се произнесе по жалбата, съобразно разпоредбите на чл. 321-325 НПК, на същата дата - 22.07.2010 г., съдията - докладчик изпратил /със съпроводително писмо без подпис - вж. л. 79/ присъдата за изпълнение на Софийска градска прокуратура. Поради това, че присъдата не е влязла в сила, тя е извън обхвата на съдебните актове, които подлежат на проверка от касационния съд по реда на глава тридесет и трета от НПК за възобновяване на наказателни дела - чл. 419, ал. 1 НПК допуска такова само по отношение на влезлите в сила присъди и решения. Поради изложеното, искането на жалбоподателя Н. Ф. за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 838/2010 г. по описа на 17-ти наказателен състав при СГС, следва да се остави без разглеждане, а касационното производство да се прекрати. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение