Решение № 7125 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14124/2011 г.

Решение № 7125 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14124/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"), против решение № 3321/05.07.2011 г. по адм. д. № 9823/2010 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 101003295-1/15.07.10 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1932/15.12.2010 г. на ДД "ОУИ". В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно - постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, поради което е неправилно, както и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу РА. В касационната жалба са изложени подробни съображения в подкрепа на становището и искането. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Перформ Риал Истейт" ООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в подробни писмени бележки, в които претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 3321/05.07.2011 г. по адм. д. № 9823/2010 г. по описа на АССГ е отменен РА № 101003295-1/15.07.10 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1932/15.12.2010 г. на ДД "ОУИ", в частта му, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит на дружеството общо в размер на 353165,16 лв. за периодите на м. 12.2009 г. и м. 01.2010 г. по фактури, издадени от "Каральо" ООД и "Енерджи Ка" ЕООД. С решението в полза на дружеството са присъдени и разноски в размер на 7563 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Счел е за неправилен извода на органите по приходите, че за ревизираното лице не е възникнало право на данъчен кредит, тъй като не са изпълнени условията на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, а именно данъкът за спорните доставки да е начислен от доставчик - регистрирано по този закон лице. Констатирал е, че до този извод ревизиращите органи са стигнали, след като са установили, че изпълнението на спорните доставки е възложено не на всяко от лицата, издали спорните фактури, а на учредена от последните временно създадена асоциация "Каральо ООД - Енерджи Ка ЕООД". Административният съд е обсъдил приетото частно споразумение от 26.02.2008 г. и е приел, че от него не се разкрива воля за преследване на обща стопанска цел. АССГ е приел за доказано при съвкупния анализ на приобщения доказателствен материал се установява по безспорен начин, че дружествата "Каральо" ООД и "Енерджи Ка" ЕООД не са формирали неперсонифицирано дружество по смисъла на чл. 357 от ЗЗД, а само и единствено са координирали действията си във връзка с изпълнението на поетите от всяка една от страните на конкретни и строго обособени разграничими едни от други задължения по подписания тристранен договор между дружеството - жалбоподател, "Енерджи Ка" ООД и "Каральо" ООД за извършване на СМР услуги. Съдът е приел за доказано, че всяко от двете дружества доставчици са извършили реални облагаеми доставки в полза на ревизираното лице, за което са издали данъчни фактури, поради което "Перформ риал истейт" ООД има право на данъчен кредит по тези доставки. Така постановеното съдебно решение е правилно. Спорът по делото правилно е очертан от първостепенния съд като правен - свеждащ се до това дали фактурираните доставки от "Каральо" ООД - Италия и "Енерджи Ка" ЕООД са извършени самостоятелно от тях, каквато теза застъпва ревизираното лице, или следва да се счита, че са извършени от неперсонифицирано дружество - временно създадена асоциация между двете дружества, каквото е становището на приходната администрация, и съответно - изпълнени ли са условията на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, а именно данъкът за спорните доставки начислен ли е от доставчик - регистрирано по този закон лице. Видно от изложените мотиви на потвърдителното решение на ДД "ОУИ", ответникът не оспорва обстоятелството, че "Каральо" ООД - Италия, и "Енерджи Ка" ЕООД са регистрирани по ЗДДС субекти, фактурирали са процесните доставки, които попадат в обхвата на чл. 12, ал. 1 ЗДДС и са облагаеми с ДДС, че доставките са реално осъществени, както и че данъкът по тях е начислен в сроковете, определени в закона. Противно на оплакванията в касационната жалба, правилна е преценката на съда, че приложените по делото доказателства не обосновават извода на органите по приходите, че доставките по процесните фактури са извършени от неперсонифицирано дружество по смисъла на чл. 357 и сл. от ЗЗД. Аргумент в тази насока е и преамбюлът на сключеното на 26.02.2008 г. между двете търговски дружества частно споразумение. Съгласно съдържанието на преамбюла, страните възнамеряват да уредят отношенията си с цел възлагане на договора за поръчка, описан в частното споразумение, и по-специално във връзка с дейностите, които всяко едно от дружествата ще извършва за възложителя. Анализът на този текст налага извода, че е налице извършване на отделните дейности от всяко едно от двете юридически лица за възложителя. Всъщност, изводът на органите по приходите, че тези дружества са създали помежду си неперсонифицирано дружество, се основава само върху факта, че в Договора за извършване на СМР самите те са се определили като "временно създадена асоциация", но липсват каквито и да било доказателства, че тези дружества са преследвали и постигнали обща стопанска цел, включваща придобиването на активи в обща собственост. За прецизност следва да бъде откроена клаузата на т. 4.1. на частното споразумение, която по категоричен начин опровергава поддържаната теза на касатора, че страните по частното споразумение са имали воля да създадат гражданско дружество по смисъла на чл. 357 и сл. ЗЗД. Видно от визирания текст на споразумението, мандатът за общо представителство на страните в отношенията с възложителя не води до формирането на данъчнозадължено лице, като всяка една от страните остава независимо данъчнозадължено лице в отношенията, вследствие на което всяко от двете търговски дружества ще издава всеки месец фактура за своята част от доставените материали или за извършените услуги. В този контекст следва да бъде направен и относимия за изхода на спора паралел между характеристиките на дружество по ЗЗД и тези, определени в МСС 31, приет с Регламент (ЕО) 1126/2008 г. на Комисията от 03.11.2008 г. за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на съвета. Според определението, дадено в т. 3 на МСС 31, съвместното предприятие е договорно споразумение, по силата на което две или повече страни се заемат със стопанска дейност, която подлежи на съвместен контрол. Следва да бъде посочено в допълнение, че не са налице обективни данни за такъв род икономически отношения межда двете търговски дружества, като същите са координирали дейността си дотолкова, доколкото доставките, осъществявани от едното, са технически свързани с доставките на другото дружество. По отношение тълкуването на действителните отношения между страните по частното споразумение 26.02.2008 г. и взаимоотношенията им с "Перформ риал истейт" ООД по повод договор за СМР е постановено и влязло в сила съдебно решение № 4375/27.03.2012 г. по адм. д. 8182/2011 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. По изложените касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, разноски на ответника за касационното производство не следва да се присъждат, защото не е направено своевременно искане и не са представени доказателства за действително направени такива пред настоящата инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,