Решение № 8516 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11249/2017 г.

Решение № 8516 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11249/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби - на А. П. М. - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град В. Търново и на Л. А. Д. от гр. С., чрез адв. Н. Б. против решение № 291/8.08.2017 г. на Административен съд - В. Т., постановено по адм. дело № 124/2017 г. Административният орган обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-04-1401777-091-001/18.08.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В. Т. относно определения данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 19 536 лева и лихви в размер на 8 559.63 лева и относно допълнително начислен ДДС за м. 10.2010 г. в размер на 4 900.88 лева и съответните лихви и за м. 10.2011 г. в размер на над 9 492 лева и съответните лихви. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в отменителната част, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са за неправилно приложение на предвидените в чл. 122, ал. 2 ДОПК правила за определяне на данъчната основа за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2011 г. за доходите от дейността на Л. Д. като земеделски производител, придобити от продадена продукция, произведена от недекларирани обработваеми площи. Поддържат се и доводи за неправилна преценка на доказателствата по делото, относими към определянето на допълнителни задължения по ЗДДС за д. п. м. 10.2010 г. и м. 10.2011 г. Счита, че са налице самостоятелни основания по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред за целия период на 2011 г. По отношение на задълженията по ЗДДС поддържа доводи за нарушение правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в конкретно посочен размер за двете съдебни инстанции. Л. А. Д., чрез адв. Н. Б. обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-04-1401777-091-001/18.08.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В. Т. относно начислен ДДС в размер на 6540.41 лева за данъчен период м. 08.2010 г., в размер на 50 341.62 лева за данъчен период м. 12.2010 г., в размер на 9 492 лева - за данъчен период м. 10.2011 г., отказ на право на данъчен кредит в размер на 430.42 лева за данъчен период м. 08.2013 г., както и в частта на присъдените в полза на администрацията разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Конкретните доводи са за цялостна отмяна на оспорения ревизионен акт, поради незаконосъобразно провеждане на ревизията по особения ред на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. Твърди, че за 2011 г. няма задължение да води счетоводна отчетност. Поддържа възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията за периода м. 11.2009 г. - 2010 г. на основание чл. 171, ал. 1 ДОПК. Излага съображения за липса на облагаем оборот и липса на основания за начисляване на ДДС за периоди преди регистрацията по ЗДДС на 30.11.2011 г. Твърди, че с ДДС е обложена и получената субсидия, като се позовава на констатациите в съдебната експертиза (с. 27). Счита, че е следвало да му се признае право на данъчен кредит в размер на 430.42 лева по фактура, издадена от "З." ООД. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски. Всяка от страните е изразила становище за неоснователност на насрещната касационна жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т. в представен по делото писмен отговор, а Л. А. Д. - в мотивите на подадената касационна жалба. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, направено в касационната жалба на ревизираното лице и на основание чл. 219, ал. 1 АПК от административния орган са представени писмени доказателства за наложено обезпечение - основание за спиране на давността по чл. 172, т. 5 ДОПК. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на касационната жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град В. Търново и неоснователност на жалбата, подадена от Л. А. Д.. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, срещу тази част от първоинстанционния съдебен акт, която е неблагоприятна за всяка от тях и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. При разглеждането им по същество, настоящият касационен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Л. А. Д. са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 19 536 лева и съответните лихви и задължения за ДДС в общ размер на 118 049.74 лева и съответните лихви за данъчни периоди; Задълженията по ЗДДФЛ за 2011 г. са установени по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК - данни за укрити приходи и липса или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за определяне основата за данъчно облагане. Органите по приходите са констатирали несъответствие между декларираните от ревизираното лице - земеделски производител обработваеми площи в ГДД по ЗДДФЛ и площите, декларирани в заявление за подпомагане пред ДФ "Земеделие", за които е получена субсидия през 2012 г. Данъкът по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. е определен върху данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. За обработваеми площи органите по приходите са приели тези, посочени в заявлението за подпомагане - 2 149.90 дка царевица и 1 419.90 дка слънчоглед. Не е приет декларирания от Денкинов добив от декар, а по аналог е възприет добивът на ЗППК "Б.-93", тъй като е реализиран в същите землища - 430кг/дка за царевица и 250кг/дка за слънчоглед. Прието е, че през 2011 г. са добити 924 457 кг царевица, от които през м. 10.2011 г. е продадена 403 277 кг, като е взета предвид декларирана продажба на 521 180кг царевица през 2012 г. По отношение на слънчогледа, предвид липсата на осчетоводени налични количества към 1.01.2012 г., е прието, че цялото произведено количество от 354 975кг е продадено през 2011 г. По този начин е определен приход от продажба на царевица - 114 944.95 лева, а от продажба на слънчоглед - 220 084.50 лева. След прилагане на същия аналог са установени разходи за дейността в общ размер на 292 942.75 лева. Въз основа на така установените приходи и разходи, заедно с получената през 2011 г. субсидия от 88 911.75 лева е определен облагаем доход от дейността на ревизираното лице като земеделски производител в размер на 130 987.45 лева. След приспадане на задължителни осигурителни вноски в размер на 743.04 лева е определена годишна данъчна основа по ЗДДФЛ - 130 244.41 лева и дължим данък - 19 536 лева, от които внесен данък - 6 284.45 лева и данък за довнасяне - 13 251.55 лева. Задълженията по ЗДДС са установени на основание чл. 102 ЗДДС. В ревизионния акт е прието, че към 1.01.2009 г. не са отпаднали основанията за задължителна регистрация по ЗДДС. Д. е регистриран по ЗДДС през м. 11.2011 г. ДДС е начислен за м. 08.2010 г. за продажби на слънчоглед на стойност 39 242.47 лева, за м. 10.2010 г. за продажба на рапица на стойност 29 405.25 лева, за м. 12.2010 г. за продажба на слънчоглед на стойност 31 981.93 лева и на царевица на стойност 270 067.80 лева, за м. 10.2011 г. - за продажба на царевица на стойност 114 933.95 лева и слънчоглед на стойност 220 084.50 лева. За м. 08.2013 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 430.42 лева по фактура, издадена от "З." ООД. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта на установеното задължение по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. и съответните лихви, в частта на начисления ДДС за м. 10.2010 г. в размер на 4 900.88 лева и съответните лихви и за м. 10.2011 г. за сумата над 9 492 лева и съответните лихви. Жалбата в останалата част е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът по приложението на ЗДДФЛ е приел, че е установено несъответствие на декларираните от земеделския производител обработваеми площи с действително обработваните площи. С оглед доказателствата за предоставяне на субсидии от ДФ "Земеделие", е приел, че действително обработваните от лицето площи са тези, посочени в заявлението му за подпомагане - 2 149.90 дка царевица и 1 419.90 дка слънчоглед. В тази връзка съдът е съобразил, че субсидиите се отпускат за действително ползване на заявените площи, след извършена от държавен орган проверка на декларираните данни и е приел за законосъобразни изводите на органите по приходите по този въпрос. Относно добива от декар, е кредитирал заключението на вещото лице - агроном за среден добив от декар - царевица 430кг/дка и слънчоглед 230кг/дка. Аргументите се основават на съобразената от експерта специфика на земеделското стопанство на ревизираното лице, характеристиките на обработваемата земя, климатичните условия през 2011 г. и вида на стопанството на ЗППК "Б. - 93". Заключението на вещото лице е за несъпоставимост на земеделското стопанство на Л. Д. и това на кооперацията, поради различния обем на обработваните площи, категорията и плодородността на земята и разликите в технологията за отглеждане на културите - при кооперацията се тори и пръска срещу плевели и вредители, докато жалбоподателят не е извършвал такива дейности. Въз основа на тези данни съдът е определил, че през 2011 г. ревизираният земеделски производител е произвел 902 958 кг царевица и 326 577 кг слънчоглед. Отчитайки данни за извършена продажба на царевица - 521 180 кг през 2012 г., съдът е приел, че през 2011 г. са продадени 381 778 кг царевица и цялото количество слънчоглед - 326 577 кг. По отношение на продажната цена, съдът е възприел декларираната от ревизираното лице, поради установената несъвместимост на стопанствата на Денкинов и ЗППК "Б. - 93" и липсата на други данни и доказателства от органите по приходите за определяне на продажната цена. В мотивите си съдът е посочил, че продажната цена на слънчогледа, декларирана от ревизираното лице от 270/тон е близка до тази на кооперацията - 285/тон. При тези обстоятелства, съдът е приел за установено, че действително обработваните площи земеделска земя и получените приходи от произвежданата земеделска продукция са по-високи от декларираните, което обосновава основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Според съда незаконосъобразно е определена данъчната основа за облагане с данъци. По ЗДДФЛ е приел, че Л. Д. е реализирал приходи от продажба на непреработена селскостопанска продукция в размер на 195 073.63 лева, от които 106 897.84 лева от продажба на 381 778 кг царевица по 0.28 лева/кг и 88 175.79 лева от продажба на 326 577 кг слънчоглед на цена от 0.27 лева/кг. С включването на 88 911.75 лева получена субсидия е установил приходи в размер на 283 985.38 лева. При признати от ревизията разходи за дейността в размер на 292 942.75 лева, е установил счетоводен финансов резултат - загуба в размер на 8 957.37 лева. Обоснован е краен извод за незаконосъобразност на определеното задължение за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 19 536 лева и съответните лихви. По ЗДДС съдът е приел, че задълженията в тази част са определени по общия ред, на основание чл. 102 ЗДДС, а не по особения ред. С оглед отмяната на ревизионен акт № 041303238/17.03.2014 г. в частта на установените доходи и задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. по съдебен ред, съдът е приел, че през 2006 г. за Л. Д. не е възникнало задължение за регистрация по ЗДДС в този период. По отношение на 2007 г., 2008 г. и 2009 г. посоченият ревизионен акт е влязъл в сила като необжалван, поради което съдът е приел за безспорно установени приходи от продажба на непреработена земеделска продукция в размер на 81 907.50 лева за 2007 г., в размер на 229 844.93 лева за 2008 г. и в размер на 216 522.20 лева за 2009 г. За 2010 г. с влязло в сила съдебно решение е установен облагаем доход от стопанска дейност като земеделски производител в размер на 370 697.45 лева. При тези стойности съдът е обосновал извод да наличие на облагаем оборот над 50 000 лева за задължителна регистрация по ЗДДС през целия посочен период. Според съда дори и да се приеме, че продукцията е реализирана през м. 10., м. 11 и м. 12 на съответната година, то наличие на оборот за регистрация възниква още при първата извършена продажба през 2007 г. и оборотът не пада под 50 000 лева в нито един от 12 - месечен период след това. С оглед на тези факти съдът е обосновал наличието на предпоставките за облагане с ДДС по чл. 102 ЗДДС - неизпълнение на задължението за регистрация по ЗДДС в срок най-късно до 14.01.2008 г. и до момента на регистрацията му на 30.11.2011 г. Извършените след тази дата сделки попадат в обхвата на чл. 102 ЗДДС. З. спорните периоди на м. 08, м. 10. и м. 12.2010 г. е начислен ДДС върху стойността на извършени от ревизираното лице продажби на непреработена земеделска продукция. За д. п. м. 08.2010 г. актът е потвърден, тъй като с влязло в сила съдебно решение е установена продажба на 90 т слънчоглед на стойност 39 242.47 лева, декларирана от ревизираното лице за което по правилото на чл. 53, ал. 2 ППЗДДС е начислен ДДС в размер на 6 450.41 лева и съответните лихви. За м. 10.2010 г. съдът е отменил ревизионния акт, като е приел, че неправилно е определен данъчния период на извършените продажби на рапица. Изложени са мотиви, че по делото не е установено от органите по приходите продажбата на рапица да е извършена през м. 10.2010 г. Според писмени обяснения от ревизираното лице реколтата от рапица е прибрана през м. юни и юли и е реализирана след прибирането, поради липсата на бази за съхранение. Според съда тези обстоятелства сочат на извършена продажба през м. 07.2010 г., но в този период не е начислен ДДС. Д. не е начислен и в последния период на годината м. 12.2010 г., съобразно логиката на органите по приходите при липса на отразен приход и липса на наличност на стоките през следващ данъчен период. За данъчен период м. 12.2010 г. съдът е установил по-висок размер на дължимия ДДС - 55 259.16 лева върху приходи от продажби на земеделска продукция на обща стойност 331 554.98 лева, в които е включил и продажбата на рапица на стойност 29 405.25 лева. Предвид забраната за влошаване положението на ревизираното лице е потвърдил размера на задължението, определен в ревизионния акт - 50 341.62 лева. Възраженията на жалбоподателя, че в данъчната основа по ЗДДС незаконосъобразно е включена получената субсидия, съдът е отхвърлил като неоснователни с аргументът, че получените субсидии изрично са изключени от облагаемия доход на лицето за 2010 г., който е послужил и като данъчна основа за облагане с ДДС. За данъчен период м. 10.2011 г. съдът е приел, че данъчната основа е определена незаконосъобразно. Този извод е мотивиран с липсата на данни и доказателства за продажба на царевица на стойност 57 981.85 лева през м. октомври 2011 г. Съдът е установил, че се касае за продажба на разликата между произведената царевица, установена при ревизията и количеството, за което е констатирано, че е налично и продадено през 2012 г. Начисляването на ДДС е само поради обстоятелството, че към 1.01.2012 г. царевица на посочената стойност не е налична у ревизираното лице. Поради това съдът е приел, че данъчният период, за който е дължим ДДС е м. 12.2011 г., а не м. 10.2011 г. Поради това е обосновал краен извод, че данък е дължим размер на 9 452 лева за установената през периода продажба на царевица на стойност 56 952 лева. За м. 12.2011 г. в ревизионния акт не е извършена корекция на декларирания резултат по ЗДДС, този период не е предмет на съдебен контрол, поради което съдът е приел, че не разполага с правомощия за начисляване на данък върху дохода от продажби на ревизираното лице, определен в частта по ЗДДФЛ. Отказът на правото на данъчен кредит за д. п. м. 08.2013 г. по фактурата от "З." ООД е приел, че съответства на материалния закон. От събраните по делото доказателства и показанията на свидетел съдът е установил, че предмет на доставката е доставка на резервна част, с труд и транспорт, която след монтажа е дефектирала и е върната. След връщането е издадено от кредитно известие, което не е отразено в счетоводството на ревизираното лице. Според съда налице е разваляне на покупко - продажбата, като страните си дължат връщане на даденото. За жалбоподателя е налице задължение да отрази в отчетните си регистри всички издадени документи - както фактурата, така и кредитното известие. При липса на отразено кредитно известие, според съда правилно органите по приходите са отказали правото на данъчен кредит. По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - В. Т.: Основателно е оплакването за неправилно установен размер на разходите от дейността като земеделски производител за 2011 г., което е довело и до неправилен извод в решението относно финансовия резултат за периода - загуба. При определяне на облагаемия доход (данъчната основа) по ЗДДФЛ, съдът е взел предвид размера на разходите установени в ревизионния акт - 292 942.75 лева, които са определени по аналог - въз основа на декларираната от ЗППК "Б. - 93" себестойност на царевица и слънчоглед. В заключението на вещото лице агроном изрично е посочено, че използваният от органите по приходите аналог е несъпоставим с дейността на ревизираното лице, включително и по отношение на себестойността на произведената земеделска продукция. По този начин съдът е съпоставил приходи за 2011 г., установени от експертизата и разходи, определени по ревизионния акт по аналог. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като е засегнало крайните изводи на съда относно размера на финансовия резултат от дейността на земеделския производител. По делото няма данни за разходите на ревизираното лице през процесния период, включително и себестойността на произведената продукция. Вещото лице - икономист е определило облагаемия доход за 2011 г. като е взело предвид горните разходи и нормативно признатите разходи за този вид дейност - 60 %. Те са относими към формирането на данъчна основа от дейност като земеделски производител по чл. 29 ЗДДФЛ, не и по чл. 29а от същия закон в приложимата за 2011 г. редакция. Фактическите установявания на първоинстанционния съд по останалите спорни въпроси - относно размера на обработваните площи, относно добива от декар и продажната цена на царевицата и слънчогледа, се подкрепят от доказателствата по делото. При установения от съда приход за 2011 г. от продажба на царевица и слънчоглед в размер на 283 985.38 лева, размерът на данъка по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ е 42 597.80 лева. Дори и да се вземат предвид данните от аналитичната оборотна ведомост на ревизираното лице за добива и реализирана продукция през 2012 г. възприети в констатациите на ревизионния доклад (стр. 31) за себестойността на онези 521 180кг царевица, които са произведени през 2011 г., но са продадени през 2012 г. в размер на 0.34 лева/кг и тази себестойност да бъде отнесена като разход за производството на останалото количество царевица, произведено през 2011 г. (381 778 кг х 0.34 лева = 129 804.52 лева) се получава облагаем доход в размер на 154 180.86 лева (283 985.38 лева - 129 804.52 лева), който е по-висок от установения в хода на ревизията. Предвид забраната по чл. 160, ал. 5 ДОПК за изменение на ревизионния акт във вреда на ревизираното лице в този случай, следва да се потвърди, определения в ревизионния акт облагаем доход и дължим данък по чл. 48, ал. 2. Като е достигнал до други изводи относно финансовия резултат на земеделския производител и е приел, че е реализирал загуба през 2011 г., съдът е постановил решението в нарушение на съдопроизводствените правила по преценка на доказателствата и материалния закон. Решението в тази част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Л. Д.. Останалите възражения по касационната жалба на директора на дирекция ОДОП - В. Т. са неоснователни. Отмяната на ревизионния акт в частта на начисления ДДС за д. п. м. 10.2010 г. и частично за м. 10.2011 г. е постановена законосъобразно. Правилно съдът е приел, че задълженията по ЗДДС са определени на основание чл. 102, ал. 3 ЗДДС и е изследвал материалноправните предпоставки за приложение на посочената норма - достигане на облагаем оборот за задължителна регистрация, неизпълнение на задължението за регистрация по ЗДДС в предвидения от закона срок и извършени облагаеми доставки през процесните периоди, за които по силата на законовата фикция се дължи начисляване на ДДС. О. по приходите не са определили ДДС върху данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК, а по общия ред - върху стойността на извършените продажби, включени в облагаемия доход на ревизираното лице, установен с влязъл в сила ревизионен акт. По делото няма каквито и да било данни, че в м. 10.2010 г. ревизираното лице е извършило продажба на рапица, представляваща облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС. Н. на чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС (в приложимата по време редакция) предвижда, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки. При липса на доказателства, че доставка на рапица е извършена в данъчен период м. 10.2010 г. - правилно съдът е отменил ревизионния акт относно начислен ДДС в размер на 4 900.88 лева и съответните лихви Законосъобразна е отмяната на начисления ДДС за сумата над 9 452 лева в данъчен период м. 10.2011 г. Това е данъкът дължим за установената продажба на царевица на стойност 57 981.85 лева. Други продажби не са установени в този данъчен период. ДДС е начислен върху облагаеми доход от продажба на земеделска продукция, установен за 2010 г. с влезлия в сила ревизионен акт № 041303238/17.03.2014 г. Правилно съдът е приел, че в този ревизионен акт са установени доходи от продажби на царевица и слънчоглед в годишен размер, резултат от недекларирани обработваеми площи, за които е прието, че са реализирани към края на годината. В този случай ДДС е следвало да бъде начислен през д. п. м. 12.2010 г. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК и неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК. Посоченото обстоятелство е установено в хода на предходната ревизия, приключила с издаването на ревизионен акт от 17.03.2014 г. При издаването на оспорения акт е взет предвид единствено размера на облагаемия доход за 2007 г. - 2010 г. установен в посочения ревизионен акт и съответно с влязлото в сила съдебно решение, а ДДС е начислен върху извършените продажби, които се считат за облагаеми доставки, на основание чл. 102, ал. 3 ЗДДС С оглед на изложеното решението в частта, в която е отменен ревизионния акт относно установения ДДС за д. п. м. 10.2010 г. и м. 10.2011 г. е правилно постановено и следва да се остави в сила: По касационната жалба на Л. А. Д.: Жалбоподателят е направил възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 171, ал. 1 ДОПК за задълженията м. 11.2009 г. - 2010 г., което е неоснователно. По отношение на задълженията за 2009 г. възражението е неотносимо към предмета на съдебния спор, доколкото ревизионният акт в тази част не е обжалван по съдебен ред. За 2010 г. са установени задължения за ДДС за м. 08.2010 г., м. 10.2010 г. и м. 12.2010 г. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. За задълженията по ЗДДС за м. 08.2010 г., м. 10.2010 г., 5 - годишният давностен срок е започнал да тече от 1.01.2011 г. и изтича на 1.01.2016 г. За начисления ДДС за м. 12.2010 г., който е дължим до 14.01.2011 г., давностният срок тече от 1.01.2012 г. и изтича на 1.01.2017 г. Ревизията е възложена със ЗВР от 14.07.2014 г., връчена на 22.07.2014 г. Към този момент от давностния срок за първите два периода са изтекли 3 години, 6 месеца и 21 дни, а за последния период - 2 години, 6 месеца и 21 дни. Със започването на ревизионното производство давността спира на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК - до издаването на ревизионния акт, но за не повече от година - в случая за една година от 22.07.2014 г. до 22.07.2015 г. От приложените в касационното производство доказателства - постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки от 9.06.2016 г. е видно, че в хода на ревизията са наложени предварителни обезпечителни мерки - запор върху банкови сметки в банка У. Б. АД - на 13.06.2016 г., в СИБАНК АД - на 16.06.2016 г. и в Първа инвестиционна банка АД - на 15.06.2016 г., като давността е спряна от момента на налагането им на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 202 ДОПК. За времето от 22.07.2015 г. до 13.06.2016 г. когато е наложена първата обезпечителна мярка са изтекли още 10 месеца и 13 дни или за задълженията от м. 08.2010 г. и м. 10.2010 г. -са изтекли общо 4 години 5месеца и 4 дни, а за данъка от м. 12.2010 г. - 3 години, 5 месеца и 4 дни. От изложеното следва, че към момента на издаване на ревизионния акт на 18.08.2016 г., 5 - годишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК не е изтекъл. С издаването на акта, на основание чл. 172, ал. 2 ДОПК давността се прекъсва и започва да тече нова давност. За времето на обжалване на ревизионния акт по административен съд и съдебен ред - давността спира на основание чл. 172, ал. 1, т. 4 ДОПК и не е изтекла и в хода на съдебното производство Останалите доводи на Л. Д. за неправилност решението относно начисления ДДС за данъчни периоди м. 08.2010 г., м. 12.2010 г. и частично за м. 10.2011 г. се свеждат до липсата на облагаем оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС и основания за приложение на чл. 102, ал. 3 ЗДДС за процесните данъчни периоди, преди регистрацията на търговеца по ЗДДС през м. 11.2011 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил тези възражения, като е приел, че оборот за регистрация възниква още при първата извършена продажба през 2007 г. и оборотът не пада под 50 000 лева в нито един от 12-месечен период след това. Принципно вярно е становището на жалбоподателя, че не е налице идентичност между облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ и облагаем оборот по смисъла на ЗДДС. О. доход от стопанска дейност като земеделски производител се формира съгласно чл. 29 и чл. 29а във връзка с чл. 26 и чл. 28 ЗДДФЛ. По силата на чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ (отм. ДВ бр. 95/2009, в сила от 1.01.2010 г.) за периода 2007 г. - 2009 г. доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски производители от производство на непреработена растителна продукция, са необлагаеми. Съгласно чл. 96, ал. 2 ЗДДС облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка (т. 1). По силата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС задължението за регистрация по ЗДДС възниква при достигане на облагаем оборот 50 000 лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. В конкретния случай задълженията за ДДС са установени на основание чл. 102, ал. 3 ЗДДС, поради което релевантни за законосъобразността на оспорения акт са периодът, в който е изтекъл срокът за подаване на заявление за регистрация, съответно датата, на която са отпаднали основания за регистрация. От данните по делото правилно, съдът е приел, че облагаемият оборот на ревизирания земеделски производител към най - ранния период м. 08.2010 г. е определен въз основа на установения с влязъл в сила ревизионен акт приход от продажби на земеделска продукция (слънчоглед и царевица) през 2009 г., които продажби представляват облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДД. От констатациите в ревизионния доклад (стр. 33), основани на декларация на ревизираното лице и на влязъл в сила ревизионен акт по ЗДДФЛ е видно, че облагаемият доход на ревизираното лице за 2009 г. в размер на 216 522.20 лева е формиран от продажби на слънчоглед на стойност 87 670.80 лева в д. п. м. 08.2009 г. и продажба на царевица на стойност 128 851.40 лева в . д. п. м. 10.2009 г. Така извършените продажби, представляват облагаеми доставки на стоки. Облагаемият оборот от тези доставки по смисъла на чл. 96, ал. 2 ЗДДС е сумата от данъчните им основи в размер на 180 435.16 лева, съобразно правилото на чл. 67, ал. 2 ЗДДС и съгласно чл. 53, ал. 2 ППЗДДС и надхвърля установеният от закона оборот за задължителна регистрация по ЗДДС за 12-месечен период преди м. 08.2010 г. За 2010 г. облагаемият доход по ЗДДФЛ, установен с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 485/2014 г. е в общ размер на 370 697.45 лева и е формиран от продажба на слънчоглед на стойност 71 224.40 лева, продажба на царевица на стойност 270 067.80 лева и продажба на рапица на стойност 29 405.25 лева т. е. доходът е от продажби, които представляват облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. О. таблицата на стр. 34 на ревизионния доклад органите по приходите са посочили периодите, в които ревизираното лице е извършвало облагаеми доставки през 2009 г. и 2010 г. Тези данни позволяват преценката за наличие на условията по чл. 102, ал. 3 ЗДДС, тъй като очертават облагаемите доставки, извършени в 12 - месечния период преди текущия месец. Предвид изложеното по-горе по касационната жалба на директора на дирекция ОДОП - В. Т. за законосъобразност на отмяната на ДДС за д. п. м. 10.2010 г., поради липса на продажби в този период, следва да се приеме, че облагаемият оборот за 12-месечния период преди м. 12.2010 г., а именно от м. 12.2009 г. до м. 11.2010 г., включително е налице една облагаема доставка - през м. 08.2010 г. продажба на 90т слънчоглед с данъчна основа 32 702.07 лева (39 242.47 лева - 6450.41 лева). Това е така, защото облагаемите доставки през 2009 г. са извършени през м. 08.2009 г. и м. 10.2009 г. съгласно констатациите на органите по приходите. От изложеното се налага извод, че към 1.12.2010 г., облагаемият оборот е паднал под 50 000 лева и са отпаднали основанията за регистрация по ЗДДС. С. за извършените продажби в този период не се дължи ДДС, а начисленият данък в размер на 50 341.62 лева е незаконосъобразен. В данъчен период м. 12.2010 г. са установени облагаеми доставки на обща стойност 331 554.98 лева (с данъчна основа 276 295.82 лева) и за ревизираното лице отново е възникнало задължение за регистрация в срок - до 14.01.2011 г., като към данъчен период м. 10.2011 г., тези основания не са отпаднали. Поради това законосъобразно съдът е отхвърлил жалбата на Л. Д. против начислен ДДС в размер на 9 492 лева и съответните лихви за д. п. м. 10.2011 г. дължим за продажба на царевица на обща стойност 56 952 лева по издадена от него фактура. Неоснователно е възражението, че в облагаемия доход по ЗДДФЛ е включена и получената субсидия. Както се посочи по-горе облагаемият доход по ЗДДФЛ, установен с влезлия в сила ревизионен акт от 17.03.2014 г. включва само доходи от продажби на непреработена растителна продукция. Именно поради тази причина, доходът е квалифициран като необлагаем по чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ (отм.) за периода 2007 - 2009 г. За 2010 г. в ревизионния акт и в съдебните решения, с които е потвърден в тази част, изрично е посочено, че субсидията получена през 2010 г. не е включена в данъчната основа. Изводите на административния съд относно законосъобразността на отказа на правото на данъчен кредит в д. п. м. 08.2013 г. съответстват на доказателствата по делото и на материалния закон. Правилно съдът е приел, че е налице разваляне на доставката по смисъла на чл. 115, ал. 1 ЗДДС, за което е издадено кредитно известие. По тези съображения, настоящият касационен състав преценява, че решението следва да се отмени в частта, в която е потвърден ревизионния акт относно начислен ДДС в размер на 50 341.62 лева и съответните лихви за д. п. м. 12.2010 г. и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт в посочената част. Решението в останалата част, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице относно установените задължения по ЗДДС за д. п. м. 08.2010 г. и м. 10.2011 г., както и в частта на отказаното право на приспадане за м. 08.2013 г., е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, за първата инстанция на ревизираното лице се дължат разноски в размер на 5445.24 лева съобразно материалния интерес от 155 765.58 лева, за който се отменя ревизионния акт, а на администрацията разноски в размер на 2 044.47 лева, съобразно материалния интерес от 50 482.36 лева, за който акта се потвърждава. По компенсация в полза на Л. Д. се дължат разноски за първата инстанция в размер на 3 400.77 лева. Първоинстанционният съд е присъдил разноски размер на 1 389.53 лева. Решението в тази част следва да се остави в сила, като в настоящото производството на Денкинов се присъди разликата до пълния размер на разноските за първата инстанция от 2011.24 лева. За касационното производство следва да се определят разноски на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, гр. В. Търново за осъществена защита от юрисконсулт в размер на 2 044.47 лева. Н. Л. Д. не се дължат разноски за настоящата инстанция, поради липсата на искане за такива. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,