Решение № 5983 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10864/2015 г.

Решение № 5983 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10864/2015 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби: от пълномощник на Директора на Агенция "Митници" и от "Тим Ер" ЕООД, гр. Русе, против решение № 4185/17.06.2015 г., постановено от 5-ти състав, I отделение на Административен съд София-град по адм. дело № 583/2015 г., с което е изменен ревизионен акт № 8/37 от 10.10.2014 г. и е определен дължимия, от "Тим Ер" ЕООД акциз, за периода 25.09.2006 г. - 29.03.2008 г., в размер на 106 639.05 лв. и съответните лихви за забава, считано от 20.03.2013 г. В съдебното заседание касационната жалба на Директора на Агенция "Митници" се поддържа от юрк. Райчева, по изложените в нея съображения, оспорва се касационната жалба на "Тим Ер" ЕООД, като неоснователна и недоказана. Твърди се неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, претендира се отмяната му и вместо това - да бъде потвърден процесният ревизионен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредбата. "Тим Ер" ЕООД, чрез управителя Валентин Тимченко, оспорва решението само в частта, с която дължимият акциз е определен в размер на 106639.05 лв. и съответните лихви за забава. Сочи, че по същество решаващият съд е приел ревизионния акт за незаконосъобразен, с констатациите му за нарушаване на чл. 300 ГПК, затова и същият е следвало да бъде отменен изцяло, а не изменян. Като е допуснал разглеждане на спора по същество, съдът е следвало да анализира в пълнота събраните доказателства - в нарушение на чл. 168, ал. 1 АПК не е обсъдена приетата по делото ССчЕ, съдържаща извода, че не са установени нарушения по Закона за счетоводството и по счетоводни данни акциз за процесния период не се дължи. Това твърдение се подкрепя и от решението по н. д. № 1809/2013 г. на ВКС и по това обвинение Тимченко е оправдан. Алтернативно се иска изменение на съдебния акт, като с решение по същество ВАС да постанови задължение за акциз в размер на 96639.05 лв., при съобразяване на становището на в. л. за внесени 10000 лв. за погасяване на вземането, а не за лихви. В с. з. "Тим Ер" ЕООД, редовно призован, се представлява от управителя Тимченко, който поддържа касационната жалба и оспорва тази на Директора на Агенция "Митници", представя писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба на директора на Агенция "Митници" за основателна, а касационната жалба на "Тим Ер" ЕООД преценява като неоснователна. Административното производство - в случая ревизионното производство, приключило с издаване на РА за търговското дружество, е автономно, независимо от наказателното производство в областта на данъчните правоотношения, в каквато насока е посоченото от съда т. р. № 1/7.5.2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОС на НК на ВКС. Поради това присъдата по наказателното дело, с която е доказано извършеното деяние противоправността му и вината на дееца, е задължителна за гражданския съд само относно тези обстоятелства, но не е задължителна по отношение установяване размера на данъчното задължение - в случая дължимия акциз от ДЗЛ за съответните данъчни периоди. Основателно се счита възражението на касатора относно приспаднатата от съда сума от 10 000 лв. от задължението за лихви, по изложените от него доводи. Върховният административен съд, за да се произнесе по конкретно наведените касационни основания, съобрази следното: Оспореното решение е постановено в производство по чл. 156-161 ДОПК, образувано по жалба на дружеството, приета за частично основателна, срещу РА № 8/37 от 10.10.2014 г., издаден от Началник отдел "Последващ контрол" на Митница Русе, потвърден с решение № 619/17.12.2014 г. на Директора на Агенция "Митници", с който са установени задължения на "Тим Ер" ЕООД, за акциз в размер на 265 683.01 лв. и лихви за просрочие в размер на 269 002,15 лв. За да измени Ревизионния акт и определи дължим акциз за периода 25.09.2006 - 29.02.2008 г. в размер на 106 639.05 лв., със съответните лихви за забава, считано от 20.03.2013 г., съдът е зачел, на основание чл. 300 ГПК, влязлата, (на тази дата) в сила присъда по нохд № 99/2013 г. на ОС-Русе. С нея управителят на дружеството Тимченко е признат за виновен в това, че в условията на продължавано престъпление, на шест пъти, като управител и представляващ "Тим Ер" ЕООД, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - акциз, в размер на 155 281.16 лв., като затаил истина в подадени пред Митница - Русе рекапитулативни декларации, които се изискват по силата на чл. 89, ал. 1 ППЗАДС, относно размера на получените и използвани енергийни продукти - безоловен бензин А-95Н, като гориво за авиохимична обработка на селскостопански площи, а данъчните задължения, (конкретизирани по периоди), са в особено големи размери. Обосновани са съвпадение на периодите от време, обхванати от ревизията и наказателното производство, идентичността в предмета им - избегнато плащане на същите задължения за акциз по шестте рекапитулативни декларации, изложени са изводи във връзка с постановеното от ВКС Решение № 522/04.02.2014 г. по нак. дело № 1809/2013 г., с което подсъдимият Тимченко е признат за невиновен за нарушения на счетоводното законодателство, а от сумата 155 281.16 лв. задължение, за което е признат за виновен (при повторното разглеждане на наказателното дело, след решение № 6/04.02.2013 г. на АпС-Велико Търново), съдът е приспаднал платения в хода на наказателното производство акциз в размер на 48 642.11 лв. По отношение на дължимата лихва, е приел, че същата следва да се изчислява от датата на влизане на присъдата в сила - 20.03.2013 г., в хода на изпълнителното производство, като от нея следва да се приспадне сумата от 10 000 лв., безспорно заплатена от длъжника и призната в РА. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Основният спор в случая е следва ли да бъде зачетена влязлата в сила присъда, с която подсъдимият е признат за виновен за укриване на задължения за акциз и до какъв размер е той - съобразно приетият в присъдата, или в РА. Настоящият състав на ВАС счита, че правилно, прилагайки чл. 300 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, първоинстанционният съд е съобразил акта си с постановеното по присъда № 13/04.03.2013 г. по нохд № 99/2013 г. на ОС-Русе. Съгласно цитираната разпоредба на Кодекса, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Вярно е, че данъчното и наказателното производство са паралелни и неотносими едно към друго спрямо целите си, но в случая е налице тъждественост между установеното с административния акт, обжалван пред първоинстанционния съд и предмета на деянието по наказателното дело. Неоснователно е възражението на Директора на Агенция Митници, че цитираната присъда не следва да бъде съобразявана по отношение размера на данъчното задължение, като доводите за това са, че е налице автономност и независимост на данъчното от наказателното производство. Това би означавало, че подсъдимият е признат за виновен в укриване на дължимо към фиска задължение от 155 281.16 лв. и лихви, а за същото деяние и за същия период, с административния акт му се търси дължим акциз в размер на 265 683.01 лв. и лихви за просрочие в размер на 269 002,15 лв. Изводът за независимост на производствата и последващите го, относно характера на ревизионния акт в първата касационна жалба са позовани на т. р. № 1/07.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСНК, но същото е цитирано избирателно и не според точния му смисъл. От една страна данъчните органи са спрели ревизионното производство, каквото е изискването на чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК, при образувано "административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му", ползвали са се от доказателства по досъдебното производство, градили са изводи по тях, а впоследствие се твърди, че крайният съдебен акт не следва да се съобразява и липсва преюдициалност. Обосновано съдът е посочил и, че размерът на задължението е част от фактическия състав на престъплението и то квалифициращ признак - чл. 255, ал. 1 НК: "който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери, като: ", или ал. 3 на същата норма - "Когато данъчните задължения са в особено големи размери, наказанието е...", т.е., размерът на задължението е от значение на правилната квалификация на престъплението, обвързващо гражданския, респ. административния съд. Несъстоятелно е и възражението на АМ за различие в субекта, тъй като присъдата е по отношение на физическото лице - управител на дружеството-жалбоподател, а задълженията за акциз са на "Тим Ер" ЕООД за ревизирания период. Последното дори трудно би могло да се коментира, след като наказателното ни право не регламентира корпоративна наказателна отговорност. Вярно е, че кръгът на данъчнозадължените лица е по-широк от кръга на лицата, които могат да бъдат субекти на данъчните престъпления, но в случая противоправното деяние е извършено от Тимченко в качеството му на управител и представляващ "Тим Ер" ЕООД, осъществено е чрез затаяване на истина в подадени от него пред митница Русе рекапитулативни декларации досежно дейността на дружеството и по този именно начин е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - акциз. Не се възприемат и оплакванията на Директора на Агенция Митници, че след като съдът е приел размера на дължимия акциз по установеното с присъдата, в същото време е направил прихващане със заплатената на 26.10.2012 г. сума от 48 642.11 лв., което наказателният съд не е сторил, както и относно момента на начисляването на лихва - от датата на влизане на присъдата в сила и на трето място - че в хода на изпълнителното производство от задължението за лихви следва да се приспадне и заплатената на 01.03.2013 г., сума от 10 000 лв. Безспорно подсъдимият Тимченко е заплатил сумите от 48 642.11 лв. "за акциз" и 10 000 за "лихви", с цел деянието да бъде квалифицирано по чл. 255, ал. 4 НК, с прилагане на чл. 78а НК. Тези суми са визирани в последния от предложените варианти на назначената в хода на съдебното наказателно производство комплексна съдебно счетоводна и данъчна експертиза, очевидно явяващ се най-благоприятен за него размер на дължимо задължение. Видно от изложеното в решение № 522/04.02.2014 г. по н. д. № 1809/2013 г. на ВКС, не е отчетено противоречие в мотивите на присъдата, напротив, прието е "обективно, всестранно и пълно изследване" на всички доказателства по делото, по което е приет размер на укрития акциз от 155 281.16 лв., на база само на относимите, категорично и несъмнено установени обстоятелства. Фактът, че са "внесени само част от акциза и лихвите", ВКС е посочил в решението си, отбелязвайки, че задължението не е в този размер, няма възстановяване на причинените имуществени вреди и не са налице условията за освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание. Фактът на заплатените от подсъдимия суми е отчетен и в мотивите на присъдата, но наказателният съд няма задължението да извършва прихващания, а конкретно в случая - да установи има ли укрит дължим акциз, размера му, начина по който е осъществено деянието, съставлява ли то престъпление, формата на вината и пр. и да наложи съответното наказание. Възобновявайки на 02.06.2014 г. ревизионното производство, в РА, в раздел || - в табличен вид, митническият орган е предвидил прихващане на сумата от 48 642.11 лв. за акциз и 10000 лв. за лихви, като второто от платежните нареждания е с дата 04.03.2013 г. - денят на постановяването на присъдата, затова и е лишено от логика оспорването на факт, приет от административния орган. Съдът е изложил обосновани съображения за посочен глобално размер на дължимия акциз, който не съответства на данните по рекапитулативните декларации, отчел е невъзможността да се разграничи задължението по периоди, с оглед развитието на наказателното производство, позовал се е и на приетото в РА прихващане, приемайки че установяването на размера на дължимите лихви следва да се извърши в хода на изпълнителното производство, от датата на влизане на присъдата в сила - 20.03.2013 г. Именно с последната е установен размерът на дължимото, а произнасяйки се по законосъобразността на РА, административният съд има правомощието да ревизира задължението с вече изплатеното по него. Не съставлява съществено процесуално нарушение факта, че съдът, на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, е изменил РА, като е определил размер на дължим акциз 106 639.05 лв, със съответните лихви за забава, вместо да отмени РА в съответната част и да отхвърли жалбата в останалата, за сумата над 106 639.05 лв. С този начин на формулиране на диспозитива не е създадена неяснота, нито е нарушено правото на защита, както се твърди. Съдът е съобразил установеното с присъдата, намалявайки го с вече погасената му част, като е изложил конкретни мотиви, непораждащи съмнения. Неоснователна е и втората касационна жалба, с която се иска отмяна на решението и с акт по съществото ВАС да отмени РА, или да се измени съдебния акт, като се постанови, че размерът на дължимия акциз е 96 639.05 лв. В по-голямата си част доводите, изложени в жалбата бяха вече обсъдени, като не са налице касационни основания за отмяна на решението и за изменение на задължението. Вярно е, че в присъдата се съдържат мотиви за неустановени нарушения по Закона за счетоводството и "по счетоводни данни" акциз за процесния период не се дължи. Пропускът на ОС-Русе - да признае подсъдимия за невиновен по тази част от обвинението, е отстранен с решението по н. д. № 1809/2013 г. на ВКС, постановено по искане за възобновяване - чл. 419 и сл. НПК и по това обвинение, за нарушения в счетоводната отчетност, Тимченко е оправдан. В останалата му част, искането за възобновяване е оставено без уважение, като неоснователно, като ВКС е поставил на обсъждане в детайли всички изложени оплаквания срещу постановената присъда, част от които се поддържат и пред този съд. С оглед така изложените съображения, решението като правилно, следва да се остави в сила, а при този изход на процеса на страните не се следва присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,