Решение № 8128 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15213/2013 г.

Решение № 8128 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15213/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба на Весела Александрова Андонова от гр. София против решението на Висшия съдебен съвет /ВСС/ по т. 18 от протокол № 36 от заседание на 19.09.2013 г., с което ВСС е оставил без уважение предложението на административния ръководител на Административен съд София - град /АССГ/ за повишаването й на място в по-горен ранг "съдия във ВКС и ВАС". В жалбата, в писмените бележки от пълномощника адв. Светла Бамбалска, както и в съдебното заседание по делото се излагат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение на ВСС. Поддържа се, че при взимане на решението е допуснато нарушение на материалния закон, поради това, че ВСС не е отчел обстоятелството, че считано от 01.06.2010 г. жалбоподателката е била командирована да изпълнява длъжността "съдия" в Административен съд София - град до встъпването й като титуляр на тази длъжност, както и че съгласно чл. 233, ал. 2 ЗСВ съдиите в Административен съд София - град са с ранг на съдия в апелативен съд. Затова към датата на подаване на предложението за повишаване в ранг - 27.06.2013 г., същата е имала прослужени най-малко три години на длъжността "съдия" в Административен съд София - град и са изпълнени условията по чл. 234 ЗСВ. Наред с това, счита, че при постановяване на оспореното решение ВСС е допуснал нарушение на принципа по чл. 13 АПК за последователност и предвидимост в практиката си, тъй като с решения по т. т. 8, 9 и 10 по протокол № 11 от заседание на ВСС на 21.03.2013 г., въз основа на решенията по т. т. 15, 16 и 17 по протокол № 15 от заседание на 12.03.2013 г. на Комисията по предложенията и атестирането /КПА/, Висшият съдебен съвет е предоставил ранг "съдия във ВКС и ВАС" на други трима съдии от Административен съд София - град, по отношение на които са налице идентични или сходни обстоятелства, и по-конкретно, като е зачел прослужения от тези магистрати стаж в Административен съд София - град за периода, през които са били командировани в този съд, за стаж с ранг на съдия в апелативен съд. По съображения в посочения смисъл, жалбоподателката моли оспореното от нея решение на ВСС да бъде отменено, а преписката - върната на ВСС със задължителни указания за предоставяне на по-висок ранг, съгласно направеното предложение на административния ръководител. Претендира присъждане на направените разноски. В жалбата на Весела Андонова, както и в писмените бележки се посочва, че обжалваното решение по т. 18 е взето на заседание на ВСС от 19.09.2013 г. по протокол № 13, но както от самия протокол от тази дата, така и от цялата административна преписка недвусмислено се установява, че номерът на протокола от заседанието на ВСС е 36, затова в мотивите на настоящото решение обжалваното решение на ВСС се означава по този начин - решение по т. 18 от протокол № 36 от заседание на 19.09.2013 г. Ответникът по касационната жалба - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Красимир Казаков, оспорва жалбата, като в писмено становище излага съображения за законосъобразност на оспореното решение на ВСС. Поддържа, че правилно е отказано повишаване в ранг, тъй като не са били налице всички предпоставки по чл. 234 ЗСВ и по-конкретно - от последното повишаване в ранг на жалбоподателката не са изминали три години. Заинтересованата страна - председателят на Административен съд София - град, изразява становище за основателност на жалбата. Поддържа, че оспореното решение на ВСС е немотивирано и е постановено в противоречие с установената практика на ВСС по аналогични случаи, за които са взети решения по протокол № 15/12.03.2013 г. на КПА. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че с оспореното решение на ВСС правилно е отказано повишаване в ранг на жалбоподателката, поради това, че към момента на постановяването му същата не е имала изискуемия съгласно чл. 234 ЗСВ стаж от най-малко три години с ранг "съдия в апелативен съд", за да бъде повишена в ранг "съдия във ВКС и ВАС". След командироването на съдия Андонова в Административен съд София - град същата е продължила да заема длъжността "съдия" в Административен съд гр. Пазарджик и да придобива стаж на тази длъжност, а едва след назначаването й на длъжност "съдия" в АССГ е започнал да тече стажът й като съдия в този съд. Придобиването на ранга на основание чл. 233, ал. 2 ЗСВ не изключва изискването при повишаване в ранг "съдия във ВКС и ВАС" магистратът да е придобил стаж на длъжността най-малко три години. Представителят на ВАП изразява становище, че сочената противоречива практика на ВСС е неотносима за законосъобразността на обжалваното решение и може да послужи единствено като основание за анализиране на същата от ВСС. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Жалбата е насочена против подлежащ на съдебен контрол акт на ВСС, подадена е в преклузивния срок за обжалване по чл. 36, ал. 1 ЗСВ, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна по делото безспорно се установява, че жалбоподателката Весела Александрова Андонова е назначена на длъжност "съдия" в Административен съд гр. Пазарджик, считано от 15.02.2007 г. Със заповед № 824/27.05.2010 г. на председателя на Върховния административен съд същата е командирована в Административен съд София - град, считано от 01.06.2010 г. до изтичането на срока на командироване на титуляра. С решение по т. 14 по протокол № 9 от заседание на ВСС на 01.03.2012 г., на основание чл. 234 ЗСВ, Весела Александрова Андонова - съдия в Административен съд гр. Пазарджик /командирована в Административен съд София - град/ е повишена в ранг "съдия в апелативен съд". С решения по т. 41.1 и т. 41.2 от протокол № 22 от заседание на ВСС на 31.05.2012 г. на основание чл. 209, ал. 4 ЗСВ на съдия Весела Андонова е определена комплексна оценка "много добра" и е прието, че на основание чл. 207, ал. 1 ЗСВ същата придобива статут на несменяемост. На 07.06.2012 г. Весела Андонова встъпва в длъжност "съдия" в Административен съд София - град. Безспорно е, че през целия период от датата на командироването й в АССГ до датата на встъпването й в длъжност като съдия в АССГ, съдия Весела Андонова е работила като командирован съдия в този съд. От председателя на Административен съд София - град е направено предложение до ВСС с изх. № 249/26.06.2013 г., заведено във ВСС с вх. № 11-11-181/27.06.2013 г., за повишаване на място в ранг "съдия във ВКС и ВАС" на съдия Весела Андонова. В предложението е изложено, че съдията е била командирована в АССГ от 01.06.2010 г. и е встъпила в длъжност съдия в АССГ на 07.06.2012 г., както и че съгласно чл. 233, ал. 2 ЗСВ, съдиите в АССГ, считано от 07.05.2009 г. са с нормативно признат ранг "съдия в апелативен съд" и затова изискуемият по чл. 234 ЗСВ тригодишен стаж, прослужен на длъжността "съдия в АССГ" за повишаване на място в ранг, съдия Весела Андонова е навършила на 01.06.2013 г. Към момента на подаване на предложението същата има юридически стаж от 11 години и 10 месеца, при проведеното й атестиране по чл. 196, т. 1 ЗСВ е получила комплексна оценка "много добра" и е придобила статут на несменяемост, наред с това притежава висока професионална подготовка и изпълнява безупречно служебните си задължения. Предложението е разгледано на заседание на Комисията по предложенията и атестирането на ВСС по протокол № 46 от 22.07.2013 г., като по т. 20.1 е взето решение да бъде предложено на ВСС да остави без уважение предложението на административния ръководител на АССГ за повишаване на Весела Александрова Андонова - съдия в АССГ, в ранг "съдия в апелативен съд" на място в по-горен ранг "съдия във ВКС и ВАС" на основание чл. 234 ЗСВ. За мотиви на решението е посочено, че според Комисията по предложенията и атестирането не са налице изискванията на чл. 234 ЗСВ за повишаване на съдия Весела Андонова на място в по-горен ранг; с решение на ВСС по протокол № 9/01.03.2012 г. същата е повишена на място в по-горен ранг "съдия в апелативен съд", а на 07.06.2012 г. е встъпила в длъжност "съдия" в АССГ, т. е. съдия Андонова не е прослужила на съответната длъжност най-малко три години. Предложението е внесено на заседание на ВСС на 19.09.2013 г., за което е изготвен протокол № 36 и по т. 18 от същия е взето обжалваното в настоящото производство решение на ВСС, с която е оставено без уважение предложението на административния ръководител на Административен съд София - град за повишаване на Весела Александрова Андонова - съдия в АССГ, с ранг "съдия в апелативен съд" на място в по-горен ранг "съдия във ВКС и ВАС", на основание чл. 234 ЗСВ. На заседанието на ВСС са присъствали 24 члена /в представеното извлечение от протокола е отразено отсъствие на един член/; "за" приемане на предложението на КПА са гласували 20 члена, "против" - 2, "въздържал се" - 1. Против това решение е подадена жалба от съдия Весела Андонова, заведена във ВСС с вх. № 11-11-181/23.09.2013 г., въз основа на която е образувано настоящото производство. Предвид това, че в жалбата е направено искане до ВСС да преразгледа решението си, жалбата е разгледана на заседание на КПА към ВСС и по т. 9.1, 9.2 и 9.3 от протокол № 55 от 08.10.2013 г. са взети следните решения: т. 9.1 - предложено е на ВСС да остави без уважение възражението на Весела Андонова против решението на ВСС по протокол № 13/19.09.2013 г. /очевидно е допусната фактическа грешка относно номера на протокола, като е изписан "13", вместо "36"/; т. 9.2 - допълнени са мотивите по протокол № 46/22.07.2013 г., т. С-20, както следва: "КПА счита, че не са налице изискванията по чл. 234 ЗСВ за повишаване на Весела Александрова Андонова - съдия в АССГ, с ранг "съдия в АС", на място в по-горен ранг. С решение на ВСС по протокол № 9/01.03.2012 г. същата е повишена на място в по-горен ранг "съдия в АС", т. е. от последното повишаване в ранг не са изминали три години"; т. 9.3 - решено е предложението да се внесе на заседание на ВСС, насрочено за 07.11.2013 г. за разглеждане и произнасяне. По делото липсват данни за произнасяне на ВСС на посоченото заседание, а в съдебното заседание по делото от пълномощника на жалбоподателката е направено изявление, че ВСС не се е произнесъл по искането за отмяна на решението по т. 18 от протокол № 36/19.09.2013 г. Във връзка с доводите на жалбоподателката за наличие на практика на ВСС по идентични или сходни казуси се установява следното: на заседание на Комисията по предложенията и атестирането на ВСС по протокол № 15/12.03.2013 г. са разгледани предложения на административния ръководител - председател на Административен съд София - град за повишаване на съдии от този съд на място в по-горен ранг. По направените от административния ръководител предложения са взети решенията по т. 15, 16 и 17, с които са направени предложения на ВСС да повиши на основание чл. 234 ЗСВ, вр. § 129, ал. 3 ЗИДЗСВ, съответно съдиите Мария Христова Попова, Деница Георгиева Александрова - Митрова и Доброслав Вълков Руков - съдии в АССГ, всички с ранг "съдия в апелативен съд" на място в по-горен ранг "съдия със ВКС и ВАС", с месечно трудово възнаграждение, съгласно таблица № 1 на ВСС, считано от датата на вземане на решението. Към трите решения на КПА са изложени мотиви, които са в следния смисъл: по т. 15 за съдия Мария Христова Попова е посочено, че последното периодично атестиране е с решение на ВСС по протокол № 51/10.12.2009 г. - комплексна оценка "много добра"; повишена в ранг "съдия в АС" - решение на ВСС по протокол № 14/08.04.2010 г.; придобива статут на несменяемост - решение на ВСС по протокол № 22/31.05.2012 г. - комплексна оценка "много добра"; преназначена по чл. 194 ЗСВ с решение на ВСС по протокол № 23/07.06.2012 г. и встъпила в длъжност на 07.06.2012 г. - командирована в АССГ /заповед № 1241/02.11.2009 г., № 45/14.01.2011 г., № 215/15.03.2011 г. на председателя на ВАС/ от 09.11.2009 г. до встъпването й в длъжност като титуляр в АССГ; по т. 16 за съдия Деница Георгиева Александрова - Митрова е посочено, че последното - извънредно периодично атестиране е с решение на ВСС по протокол № 40/01.12.2011 г. - комплексна оценка "много добра"; повишена в ранг "съдия в АС" - решение на ВСС по протокол № 9/01.03.2012 г.; придобива статут на несменяемост - решение на ВСС по протокол № 22/31.05.2012 г. - комплексна оценка "много добра"; преназначена по чл. 194 ЗСВ с решение на ВСС по протокол № 23/07.06.2012 г. и встъпила в длъжност на 07.06.2012 г. - командирована в АССГ /заповед № 1155/01.10.2009 г. и № 116/15.02.2010 г. на председателя на ВАС/ от 06.10.2009 г. до встъпването й в длъжност като титуляр в АССГ; по т. 17 за съдия Доброслав Вълков Руков е посочено, че последното периодично атестиране е с решение на ВСС по протокол № 51/10.12.2009 г. - комплексна оценка "много добра"; повишен в ранг "съдия в АС" - решение на ВСС по протокол № 15/27.04.2011 г.; придобива статут на несменяемост - решение на ВСС по протокол № 15/27.04.2011 г.; преназначен по чл. 194 ЗСВ с решение на ВСС по протокол № 21/17.05.2012 г. и встъпил в длъжност на 17.05.2012 г. - командирован в АССГ /заповед № 1156/01.10.2009 г. и № 671/29.04.2010 г. на председателя на ВАС/ от 06.10.2009 г. до встъпването му в длъжност като титуляр в АССГ. Предложенията на КПА по т. т. 15, 16 и 17 от протокол на КПА са приети от Висшия съдебен съвет с решения по протокол № 11 от заседание на 21.03.2013 г., както следва: по т. 8 е прието решение, с което на основание чл. 234 ЗСВ е повишен на място в ранг "съдия във ВКС и ВАС" съдия Доброслав Вълков Руков; по т. 9 е повишена в ранг "съдия във ВКС и ВАС" съдия Мария Христова Попова, по т. 10 е повишена в ранг "съдия във ВКС и ВСС" съдия Деница Георгиева Александрова - Митрова. Към тези решения на ВСС не са изложени отделни мотиви, поради което съгласно правилото по чл. 34, ал. 2, изр. второ ЗСВ за мотиви на решенията на ВСС се смятат мотивите на вносителя на предложението, т. е. съответните решения на КПА от заседание № 15/12.03.2013 г. /по т. 15 за Мария Попова, по т. 16 - за Деница Александрова - Митрова и по т. 17 за Доброслав Руков/. От правна страна, в чл. 234 ЗСВ е предвидено, че повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение на съдия, прокурор и следовател може да се извърши при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра". Съгласно чл. 235 ЗСВ повишаването на място се извършва съобразно ранговете на съдия, прокурор и следовател до два по-горни ранга включително, считано от ранга за заеманата длъжност. Ранговете на съдия, прокурор и следовател са регламентирани в разпоредбите на чл. 233 ЗСВ, като според ал. 1, възходящите рангове за съдия са: съдия в окръжен съд; съдия в апелативен съд; съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, а според ал. 2, съдиите в градския съд в град София, в специализирания наказателен съд и в Административния съд - град София са с ранг на съдия в апелативен съд, а съдиите в районния съд в град София са с ранг на съдия в окръжен съд. В чл. 94, ал. 1 ЗСВ е предвидено, че когато длъжността на съдия от административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на ВАС може да командирова на негово място съдия от друг административен съд. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227, които включват в ал. 1 и 2 забрана за командироване над три месеца през една календарна година, без предварителното писмено съгласие на магистрата; както и забрана за командироване на бременни и майки с деца до три годишна възраст, без предварителното им писмено съгласие. В ал. 3 и 4 на чл. 227 ЗСВ е предвидено, че за времето, през което съдия, прокурор или следовател е командирован за изпълнение на длъжност, която е по-висока от заеманата от него длъжност, той получава съответното по-високо възнаграждение, както и възнаграждението за основната длъжност на магистрата се изплаща от органа, в който е назначен магистратът, както и разликата до размера на по-високото възнаграждение за ранг и по-горестоящата длъжност, на която е командирован. Оспореното пред съда решение на ВСС по т. 18 от протокол № 36 от заседание на 19.09.2013 г. е взето от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия; при спазване на изискванията за кворум на колективния орган и с необходимото мнозинство, доколкото в случая се касае до решение, с което е прието направеното предложение на КПА да бъде оставено без уважение предложението на административния ръководител за повишаване на място в ранг. При приемане на решението не са допуснати нарушения на процесуални правила, включително относно изискването за мотивиране на акта. Поради това, че в случая с оспореното пред съда решение на ВСС по т. 18 от протокол № 36/19.09.2013 г. е прието предложението на КПА да бъде оставено без уважение предложението на административния ръководител на АССГ за повишаване на съдия Весела Андонова на място в ранг "съдия във ВКС и ВАС" /прието по т. 20.1. от протокол № 46/22.07.2013 г. на КПА/, то съгласно чл. 34, ал. 3, изречение второ ЗСВ, за мотиви на решението на ВСС се смятат съображенията на вносителя на предложението. Следователно, за мотиви на решението на ВСС се считат мотивите на Комисията по предложенията и атестирането, тъй като ВСС се е произнесъл по внесеното от тази комисия предложение, взето с нейно решение по т. 20.1. от протокол № 46/22.07.2013 г. Решението на КПА по т. 9.2 от протокол № 55/08.10.2013 г., с което е направено предложение до ВСС да допълни мотивите си към решението по т. 18 от протокол № 36/19.09.2013 г. /посочен в това решение на КПА като протокол № 13/, не е обсъдено на заседание на ВСС и съответно няма взето решение на ВСС в този смисъл. Това обстоятелство обаче е без значение за настоящия правен спор, тъй като правилността на оспореното пред съда решение на ВСС се преценява съобразно мотивите към него, съдържащи се в решение на КПА по т. 20.1 от протокол № 46/22.07.2013 г. Освен това, така нареченото "допълнение към мотивите", съгласно предложението на КПА от 08.10.2013 г. по същество не съдържа никакво различие с мотивите по т. 20.1. от протокол № 46/22.07.2013 г. на КПА, които съставляват мотиви на ВСС към оспореното решение. Оспореното решение на ВСС е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Повишаването на съдия, прокурор или следовател на място в по-горен ранг, съгласно чл. 234 ЗСВ е предвидено като възможност при изпълнението на три кумулативни предпоставки: първата е съответният магистрат да е с доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, втората - магистратът да е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години, третата - да има положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра". В конкретния случая не се спори по изпълнението на първата и третата предпоставки /според поредността на изписването им в законовата норма, а не според тяхната значимост/ - относно доказаната висока професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения и относно наличието на положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра". Спорът по делото е свързан с изпълнението на изискването магистратът да е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години. Под "съответна длъжност" по смисъла на чл. 234 ЗСВ се разбира длъжността, спрямо чийто съответстващ ранг по правилата на 164 ЗСВ - за длъжностите на съдии, прокурори и следователи и на чл. 233, ал. 1 ЗСВ - за възходящите рангове, се извършва повишаването на място в по-горен ранг. Поради това, че в конкретния случай предложението е за повишение в ранг "съдия във ВКС и ВАС", то съответна длъжност е тази, на която съответства по-долния ранг - "съдия в апелативен съд". Безспорно е, че съдия Весела Андонова не е заемала длъжността "съдия" в апелативен съд, затова изискването да е прослужила най-малко три години на съответната длъжност, не е изпълнено по отношение на нея. Такива твърдения и не са правени по делото. Под "приравнена длъжност" по смисъла на чл. 234 ЗСВ се разбира длъжността, която има нормативно признат по-висок ранг от ранга на заеманата длъжност, т. е. имат се предвид хипотезите на чл. 233, ал. 2 ЗСВ. Според тази разпоредба, на съдиите в Административен съд София - град е признат ранг на съдия в апелативен съдия и затова съдия Весела Андонова има по силата на законовата норма ранг "съдия в апелативен съд" към датата на подаване на предложението за повишаване на място в по-горен ранг. Този ранг е признат по силата на специалната разпоредба на чл. 233, ал. 2 ЗСВ и представлява "приравнен ранг" по смисъла на чл. 234 ЗСВ, тъй рангът "съдия в апелативен съд" не е съответен на заеманата от нея длъжност на съдия в административен съд, какъвто е и Административен съд София - град. Съдия Весела Андонова има ранг "съдия в апелативен съд" от датата, на която е встъпила в длъжност като съдия в Административен съд София - град по силата на законовата норма на чл. 233, ал. 2 ЗСВ, без да е необходимо изрично прогласяване или удостоверяване на този ранг и без да е необходимо да се преценява изпълнението на предпоставките по чл. 234 ЗСВ. Същевременно, към датата на встъпване в длъжност "съдия" в Административен съд София - град съдия Весела Андонова вече е имала ранг "съдия в апелативен съд", тъй като е повишена на място в този ранг по реда и при условията на чл. 234 ЗСВ с решението по т. 14 от протокол № 9/01.03.2012 г. Заемането на длъжност в съдебната система се осъществява с назначаването на съответната длъжност, което става с решение на ВСС за назначаване на длъжност, което от своя страна може да е първоначално назначаване, повишаване в длъжност или преместване /по правилата, разписани в глава десета, раздели I, II и IIа от Закона за съдебната власт/ и с встъпването на магистрата в длъжността, на която е назначен. Командироването на съдия не е равнозначно на заемане на длъжност по силата на назначение, тъй като при командироването е налице само временно изпълнение на задълженията за длъжността, на която магистрата се командирова. През времето на командироването командированият съдия продължава да заема длъжността в съответния съд, в който е назначен на длъжност. Ненапразно в Закона за съдебната власт са разписани различни правила за назначаване на длъжност на съдия и за командироване на съдия. В този смисъл, независимо от факта, че съдия Весела Андонова е била командирована в Административен съд София - град, считано от 01.10.2009 г. до 06.06.2012 г. включително, през този период тя е продължила да заема длъжността "съдия" в Административен съд гр. Пазарджик, където е била назначена с решение на ВСС. Рангът, който е съответен на длъжността "съдия в административен съд" /за всички административни съдилища освен Административен съд София - град/, е ранг "съдия в окръжен съд". Съдия Весела Андонова е имала този ранг до датата, на която с решение на ВСС е повишена на място в по-горен ранг "съдия в апелативен съд" - решение по т. 14 от протокол № 9/01.03.2013 г. Следва да се отбележи, че предвид приемането на това решение на ВСС, за което е било направено съответно предложение, то тълкуването на ВСС на приложимите правни норми е било същото, като изложеното по-горе, тъй като в противен случай /ако ВСС е считал, че с командироването на съдията в АССГ същият придобива по силата на закона ранг "съдия в апелативен съд"/ приемането на такова решение би било безпредметно и ненужно. Считано от датата, на която съдия Весела Андонова е получила ранг "съдия в апелативен съд" - 01.03.2012 г., до датата, на която е направено предложението за повишаване на място в ранг "съдия във ВКС и ВАС" - 27.06.2013 г., същата не е имала прослужени три години на длъжност "съдия в апелативен съд", нито на приравнена на тази длъжност. Изискуемите по чл. 234 ЗСВ най-малко три години, прослужени на съответната или приравнена длъжност в случая са започнали да текат от датата, на която съдията е получила ранг "съдия в апелативен съд", тъй като съгласно чл. 235 ЗСВ повишението на място в ранг на съдия се извършва съобразно ранговете на съдия до два по-горни ранга, считано от ранга на заеманата длъжност, а според реда на възходящите рангове по чл. 233, ал. 1 ЗСВ най-високият ранг е "съдия във ВКС и ВАС" и единственият по-висок ранг, който съдия Весела Андонова може да получи е именно този на "съдия във ВАС и ВКС". Тригодишният срок обаче евентуално ще изтече /ако съдията продължи да заема същата длъжност или друга длъжност със същия ранг/ на 01.03.2015 г. Изискването за най-малко три години, прослужени на съответната или приравнена длъжност, се прилага и когато рангът на съдията е придобит при условията на чл. 234 ЗСВ, т. е. когато вече има едно повишаване на място в ранг. Условието магистратът да е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години е относимо както при преценката дали магистрата да бъде повишен на място за първи път в ранг, така и при последващо повишаване на място. В този смисъл Върховният административен съд вече е имал случай да се произнесе с решение № 15470/23.11.2011 г. по адм. дело № 7067/2011 г. на седмо отделение. Това правило следва да се прилага както в случаите, при които второто повишаване на място в по-горен ранг се осъществява при същата заемана длъжност /чл. 235 ЗСВ допуска повишаване на място до два ранга/, така и в случаите като настоящия, при които второто повишаване на място в по-горен ранг се осъществява след като магистратът вече е заел длъжност, на която съответства по-висок ранг от този за длъжността, заемана при първото повишаване на място в ранг. Предвид изложеното, в случая тригодишният срок за повишаване в ранг "съдия във ВКС и ВАС" не е започнал да тече от датата на встъпване на съдия Весела Андонова в длъжност "съдия" в Административен съд София - град, а от датата, на която същата е получила ранг "съдия в апелативен съд". Какво вече се посочи, този срок обаче не е бил изтекъл към датата, на която е направено предложението за повишаване на място в по-висок ранг, както и към датата на постановяване на оспореното решение на ВСС. В съответствие с изложените съображения, решението по т. 18 от протокол № 36/19.09.2013 г. на ВСС е постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Във връзка с изложените от жалбоподателката съображения за наличието на противоречива практика на ВСС по сходни или идентични казуси, следва да се има предвид следното: изискването по чл. 234 ЗСВ магистратът да е прослужил най-малко три години на съответната или приравнена длъжност е императивно изискване и при преценката за неговото изпълнение Висшият съдебен съвет не може да прилага различни критерии, съответно не може да прави различно тълкуване на материалния закон. Наличието на стаж с определена продължителност на съответната или приравнена длъжност е обективен факт, релевантен за повишаването на място в по-горен ранг, затова не може /не би следвало/ да съществува субективна преценка за неговото осъществяване, която да почива на различно тълкуване на закона. Въпросът как да се изчислява стажът за целите на приложението на чл. 234 ЗСВ не е предоставен на субективната преценка на ЗСВ, затова различното тълкуване и прилагане на закона, което е довело до постановяване на различни решение по сходни казуси, е в нарушение на конституционния принцип за равенство пред закона. Предвид изложените по-горе съображения относно тълкуването и приложението на разпоредбата на чл. 234 ЗСВ в частта относно изискването за необходимия стаж за повишаване на място в по-горен ранг, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение по т. 18 от протокол № 36/19.09.2013 г. на ВСС е постановено при правилно тълкуване и приложение на закона. Доколкото от данните по представените в настоящото съдебно производство доказателства се установява, че постановените преди това решения на ВСС по т. т. 8, 9 и 10 от протокол № 11/21.03.2013 г. не съответстват на това тълкуване, се налага извода, че е налице противоречива практика на ВСС по сходни казуси. Това обстоятелство обаче само по себе си не може да обуслови извод за незаконосъобразност на процесното решение, тъй като когато предходната практика на административния орган /в случая ВСС/ е неправилна, приложението на принципа по чл. 13 АПК за последователност и предвидимост не може да обуслови утвърждаването на тази практика от съда, след като съдът я приема за неправилна. Наред с това, законосъобразността на решенията по т. т. 8, 9 и 10 по протокол № 11/21.03.2013 г. на ВСС не е предмет на настоящото производство, поради което горните мотиви се излагат единствено във връзка с доводите на жалбоподателката за наличието на противоречива практика и при изричното уточнение, че изводът на настоящия състав за наличието на такава практика се прави само въз основа на данните, съдържащи се в протокола от заседание № 15/12.03.2013 г. на КПА и в протокол № 11/21.03.2013 г. от заседание на ВСС. По изложените съображения, жалбата против оспореното решение на ВСС следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, вр. чл. 36, ал. 1 и 2 ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение