Решение № 8101 от 28.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3077/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Люлин 2012 ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Жеков, против Решение 590 от 24.01.2024г., постановено по дело 105 по описа за 2023г. на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-С1845-0127307/15.12.2022г., издадена от началник отдел Оперативни дейности София в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ запечатване на търговски обект - аптека, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, ул. Търново до бл. 981, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че ПАМ е наложена в несъответствие с целите по чл. 22 от ЗАНН, както и в нарушение на принципа на съразмерност, визиран в разпоредбата на чл. 6, ал.2 от АПК. Поддържа, че наложената марка подлежи на прекратяване поради плащане съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Развива подробни съображения в касационната жалба. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ЗНПАМ. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Началник отдел Оперативни дейности София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Лафазански, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била законосъобразността на ЗНПАМ ФК-С1845-0127307/15.12.2022г., издадена от началник отдел Оперативни дейности София в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на касатора е наложена ПАМ запечатване на търговски обект - аптека, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, ул. Търново до бл. 981, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, Констатирано е, че при извършване на контролна покупка на 06.11.2022г. в 14:40 часа на 1 бр. опаковка Стопацид на стойност 1, 70 лева в процесния търговски обект, стопанисван от дружеството, че търговецът в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/13.12.2006 г./, при получаване на плащането с банкнота с номинална стойност от 5 не е издал фискален бон от монтираното в обекта и регистрирано в НАП фискално устройство, марка DATECS DP-25 X, вер. 2 с ИН на ФУ DT578908 и ФП 02578908 и DATECS DP-25 X с ИН на ФУ DT578736 и ФП 02578736 или касова бележка от кочан. Установена е положителна разлика между касовата наличност на паричните средства на ФУ DATECS DP-25 X, вер. 2 с ИН на ФУ DT578908 в размер на 104, 64 лева и на ФУ DATECS DP-25 X с ИН на ФУ DT578736 и ФП 02578736 в размер на 94, 18 лева. За установените факти е съставен протокол за извършена проверка серия АА 0127307 от 06.11.2022г. (л. 23). Съдът е приел, че ЗНПАМ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при правилно приложение на материалния закон. Стигнал е до извод, че дружеството не е изпълнило задължението си да регистрира и отчита всяка продажба. Приел е, че ПАМ е наложена за 14 дни, което е съразмерно с тежестта на нарушението. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е правилно и не страда от релевираните в касационна жалба пороци по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касационният съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 на МФ /Наредбата/ всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца, установен като извършител на нарушението, ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него. Първоинстанционният съд е формирал законосъобразни и обосновани изводи, че органът по приходите е наложил ПАМ при спазване целта на закона и принципа на съразмерност. От доказателствата по делото несъмнено е установено, че в процесния търговски обект са реализирани продажби без издаване на касова бележка, на което се дължи установените от приходната администрация положителни касови разлики между паричните средства в касата и тези по фискалните устройства в стопанисвания от дружеството търговски обект в размер на 104, 64 лева и 94, 18 лева. След анализ на събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява извършеното от касатора нарушение на Наредбата, за което правилно административният орган е наложил оспорената ПАМ. В административната преписка се съдържат достатъчно доказателства за неспазване на финансовата дисциплина от страна на касатора, което обосновава и целта на закона. Мярката цели да постигне промяна в начина на извършване на дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният недопускане вреда за фиска. Оспорената заповед е подробно мотивирана, не съдържа неяснота относно волята на административния орган и е в съответствие с приложените по делото писмени доказателства от административния орган. Срокът на наложената ПАМ е в рамките на законоустановения такъв. В случая този състав на съда намира, че заповедта съдържа конкретни, съобразени с обстоятелствата на казуса, мотиви за определянето на срока като 14-дневен. Неоснователни са изложените доводи на касатора във връзка с представеното пред касационната инстанция от негова страна писмено доказателство - платежно нареждане от 31.05.2024г. за платена имуществена санкция по наказателно постановление 694963-F685059/13.03.2023г. Разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС регламентира, че принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло, поради което тя е относима към изпълнението на мярката, а не относно нейната законосъобразност. Обстоятелството, че имуществената санкция е заплатена не оправомощава съда да прекрати наложената ПАМ вместо административния орган след сезирането му от задълженото лице, тъй като заповедта за прекратяване на ПАМ не е в корелация с преценката за законосъобразност на процесния акт. С оглед гореизложеното настоящият състав на ВАС, осмо отделение, намира, че решението е правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на правния спор, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се определи в размер на 100 /сто/ лева. Стореното искане от ответната страна за присъждане на разноски за първата инстанция в настоящото производство е неоснователно предвид нормата на чл. 248 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,