Решение № 7818 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4167/2013 г.

Решение № 7818 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4167/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 237 вр. с чл. 239 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Полина Йонова от гр. Плевен е направила искане за отмяна на влезлите в сила решения № 4334/07.10.2011 г. по адм. д. № 2739/12011 г. на Административен съд- София- град, първо отд., VIII състав и № 14980/27.11.2012 г. по адм. д. № 16368/2011 г. на Върховния административен съд, пето отд. В искането се подържа основания по смисъла на чл. 239 АПК. Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, петчленен състав намира искането за процесуално допустимо, но разгледано по същество за неоснователно. С първото от цитираните решения, чиято отмяна е поискана, съдът е отхвърлил искането на искателката да бъде прогласена нищожност на Решение № 391/12.01.2010 г. постановено по адм. д. № 6181/2009 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. С второто решение, чиято отмяна се иска Върховния административен съд, тричленен състав е оставил в сила решението на първоинстанционния съд. Не са налице предпоставките за отмята на посочените влезли в сила решения. Не се сочат нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му да не са могли да бъдат известни на страната, за да е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. Не се сочат твърдения и доказателства по надлежен ред да е установена истинността на показания на свидетели или заключение на в. л., върху които да е основан акта, или престъпно действие на страната, на неин представител или на чл. от състав на съда във връзка с решаване на делото- чл. 239, т. 2, както и актът да е основан на документ, който по надлежния съдебен ред да е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който в последствие да е отменен- чл. 239, т. 3.Липсват доказателства между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено друго решение, което да противоречи на решенията, чиято отмяна е поискана, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК, както и страната вследствие на нарушаване на съдопроизводствените правила да е била лишена от възможността да участва в делото. Обратното искателката е участвала във всички производства, редовно призована и е осъществила в пълен обем правата си както по отношение законосъобразността на оспорената заповед за прекратяване на служебното и правоотношение, а така също и по отношение на искането за обявяване на същата за нищожна, поради което не е налице условието на чл. 239, т. 5 АПК. В тази връзка не е бил налице и отказ от правосъдие съобразно разпоредбата на чл. 127 АПК. Не са налице и предпоставките на т. 6 на чл. 239 АПК, а именно с решение на Европейския съд за защита на правата на човека да е установено нарушение на конвенцията за защитата на правата на човека и основните свободи. Искането за прекратяване на делата, за чийто решения е поискана отмяна по чл. 239 АПК е недопустимо в производството по отмяна влезлите в сила решения като извънреден способ. С оглед на тези съображения искането за отмяна на влезлите в сила решения, чиято отмяна е поискана е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Воден от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия