Решение № 6465 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4718/2017 г.

Решение № 6465 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4718/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. К. Д. от гр. С. срещу решение № 1181 от 27.02.2017 г. по адм. д. № 10810/2016 г. по описа на Административен съд - С.- град. Р. са оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответниците - Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), Териториално поделение на Националния осигурителен институт - С.- град, "С. електротранспорт" ЕАД, Регионална дирекция за социално подпомагане", Агенцията за хора с увреждания и Лекарска консултативна комисия (ЛКК) при "Диагностично - консултативен център (ДКЦ) - XXIV- С." ЕАД, не са изразили становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14- дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 1181 от 27.02.2017 г. по адм. д. № 10810/2016 г. Административен съд - С.- град е отхвърлил жалбата на К. К. Д. срещу ЕР на НЕЛК № 0679 от зас. 135 от 10.09.2016 г., с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 1515 от 26.05.2016 г. при Втора МБАЛ, 8-ми състав, в частта, с която е отменен болничен лист № Е20164924617 от 14.03.2016 г., издаден от ЛКК "ДКЦ-XXIV-С." ЕАД, като неоснователна. За да отхвърли жалбата, с която е сезиран, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Административният орган е приложил разпоредбата на чл. 45, ал. 4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинските експертизи на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), която предвижда при обжалване на решения на ТЕЛК по експертизата на временната неработоспособност, НЕЛК да се произнася по всички приложени от жалбоподателя болнични листове, които са обсъждани в решението на ТЕЛК. В тази връзка липсва порок във формата на акта, поради непроизнасянето на експертната комисия по някои от точките в обжалвания административен акт. Изложил е, че липсват данни обосноваващи временната неработоспособност за периода 13.03.2016 г. - 11.04.2016 г., тъй като в болничния лист липсва обективно състояние на жалбоподателката, анамнестични данни, както и данни какво лечение е провеждано в тридесетдневния период на признатата от ЛКК неработоспособност. Освен това болничният лист е издаден в нарушение на чл. 5, ал. 6 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ, отм.), тъй като временната неработоспособност на Д. надвишава 360 дни с прекъсване за последната и предходните две години, без становище на ТЕЛК. Така постановеният съдебен акт, не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По първоначалното дело е било установено, че процесният болничен лист е издаден от ЛКК при "ДКЦ-XXIV-С." ЕАД с водеща диагноза "Бронхиектатична болест" за 30 дни, считано от 13.03.2016 г. Същият е продължение на болничен лист № Е20154064105, издаден от ЕТ "Д-р А. И. - АИПМП" за два дни домашен отпуск по болест. Съгласно чл. 6, ал. 5 от НМЕ, отм., когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца. Цитираната разпоредба е императивна и неспазването й само по себе си обуславя материална незаконосъобразност на болничния лист, както правилно е констатирал първоинстанционният съд. В подкрепа на изводите за издаване на болничния лист в нарушение на чл. 6, ал. 5 от НМЕ, отм., при проверка на законосъобразността на ЕР на НЕЛК на основание чл. 146 от АПК, решаващият състав на Административен съд - С.- град, се е позовал и на чл. 26, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Болничен лист № Е20164924617 от 14.03.2016 г. на ЛКК "ДКЦ-XXIV-С." ЕАД е за 30 дни, считано от 13.03.2016 г., и е издаден на 14.03.2016 г. В личната амбулаторна карта (ЛАК) на Д. няма отбелязване за извършен преглед на 13.03.2016 г. Такъв е осъществен на 14.03.2016 г. и в ЛАК е отразено само ЕГН и МКБ код J47. Неправилно първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НМЕ, съгласно която болничният лист се издава в деня на прегледа, в който се установи временната неработоспособност. Съгласно чл. 9, ал. 4 от НМЕ болничен лист без предварителен преглед на болния не се издава. Изключение се допуска най-много до два дни в случаи на тежки остри или изострени хронични заболявания, когато при прегледа обективната находка, отразяваща естеството и стадия на дадено заболяване, доказва, че лицето е боледувало и е било в състояние на временна неработоспособност, но прегледът не е могло да бъде извършен. В тези случаи причините за неизвършения предварително преглед задължително подробно се мотивират в ЛАК и се отбелязват в графа "бележки" на болничния лист. В болничният лист в графа "бележки" липсва отбелязвания, а в ЛАК, както бе отбелязано по-горе, няма никаква информация за обективното състояние, наложило издаването на болничен лист. В случая обаче 13.03.2016 г. не е бил присъствен ден (неделя), поради което за жалбоподателката обективно не е съществувала възможност за явяване пред ЛКК, а от доказателствата по делото се установява, че Д. е работила по график, което налага извода, че на тази дата може би е била вписана в графика на дружеството, за което престира труд. Въпреки, че настоящият състав не констатира допуснато нарушение на чл. 9, ал. 1 от НМЕ, отм., то същото не се отразява върху правилността на съдебния акт, поради това, че в процесния болничен лист, издаден въз основа на проведен на 14.03.2016 г. преглед и данните в амбулаторния лист, обективиращ прегледа, не се установява, причината за временната неработоспособност в рамките на 30 дни. От снетата от ЛКК анамнеза се установява само, че пациентката е била на болнично лечение с диагноза "Брониекстазна болест". В раздел "обективно състояние" в амбулаторния лист е посочено, че пациентката все още не се чувства добре, че много кашля и че не се чувства добре. Липсват обаче, каквито и да било препоръки от комисията за терапия и изследвания през периода на временната неработоспособност. Липсват данни и за провеждано лечение, което е отразено в амбулаторния лист. От приложената по делото епикриза от Специализирана болница по пневмофтизиатрични заболявания за продължително лечение и рехабилитация "Ц. Ф." ЕООД, с. И., се установява, че Д. е била на болнично лечение в лечебното заведение в периода 26.02.2016 г. - 07.03.2016 г. Изписана е афебрилна, с редуцирана белодробна находка. Дадена е препоръка за спазване на ХДР (намалена физическа активност, намален прием на готварска сол, избягване на контакт със заразно болни), назначени са контролни прегледи на 16.03.2016 г. и 27.03.2016 г., и лекарствена терапия. Пациентката е насочена от болничното заведение към личен лекар, пулмолог и за контрол на състоянието, насрочено за посочените по-горе дати. С оглед така съдържащите се данни, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че обективно през периода на временната неработоспособност, не се установява Д. да е осъществила нито преглед при пулмолог, нито да се е явила за контролни прегледи на 16.03.2016 г. и на 27.03.2016 г., както й е било препоръчано от лекуващия лекар в болничното заведение в с. И.. Не се установява и ЛКК да е назначила съответно лечение на състоянието й, което обективно не води до извод за реална временна неработоспособност от съдържащите се в амбулаторния лист данни, още повече за такъв продължителен период от тридесет дни. От данните предоставени от управителя на Специализирана болница по пневмофтизиатрични заболявания за продължително лечение и рехабилитация "Ц. Ф." ЕООД, с. И., по искане на председателя на НЕЛК се установява, че Д. е изписана в добро състояние със секретолитична и инхалаторна терапия. Не се е явила на посочените амбулаторни прегледи и не е назначавана допълнителна терапия. Н. Д. не е издаван и болничен за домашно лечение. Видно от тези данни, касаторката не е осъществила необходимите действия, към които е насочена от болничното заведение, а реално е ползвала отпуск за временна неработоспособност, при отсъствие на данни за реална нужда от такава. Позоваването на ЕР № 1080/28.10.2015 г. на ТЕЛК, с което й е призната 40 % ТНР, не опровергава извода, че към момента на ползвания отпуск за временна неработоспособност, Д. реално е била временно неработоспособна. В посоченото ЕР е посочено, че същата се насочва към ЛКК за трудоустрояване, но няма данни за влязъл в сила акт на комисията по чл. 25, ал. 2 от НМЕ, отм. В ЕР № 0442 от 26.05.2016 г. на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР № 1080/28.10.2015 г. на ТЕЛК е посочено, че за Д. противопоказните условия на труд са свързани с неблагоприятен микроклимат. Тези актове, не опровергават изводите на административния орган и първоинстанционния съд за липса на данни за състояние на временна неработоспособност от страна на касаторката. Налице са и пороците по чл. 6, ал. 5 от НМЕ, отм., поради наличието на 364 дни отпуск поради временна неработоспособност в текущата и предходните две години, с прекъсване, което при всички случаи налага разрешаването му, само след преглед на ТЕЛК, осъществяван на всеки два месеца и то само ако са налице обективни данни за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца. В случая както правилно е установил и първоинстанционният съд, болничният лист издаден от ЛКК при "ДКЦ- XXIV- С." ЕАД за периода 13.03.2016 г. - 11.04.2016 г., е издаден в нарушение на материалния закон, поради което правилно ТЕЛК и съответно - при преведения административен контрол НЕЛК, са го анулирали. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на Д. срещу ЕР на НЕЛК, Административен съд - С.- град е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,