Решение № 1469 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11144/2008 г.

Решение № 1469 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11144/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. гр. Варна срещу Решение № 956/3.07.2008 г., постановено по адм. д. № 528/07 г., по описа на Административен съд гр. Варна (АС), I състав, с което е отменен ревизионен акт № 0800-1229/8.02.2007 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД - гр. Добрич на НАП, потвърден с решение № 183/10.04.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при централното управление на Националната агенция за приходите, в частта, с която на Стелиян Илиев Илиев, действащ през процесния период като ЕТ "Стелиян Илиев", са определени задължения за ДДС за данъчни периоди от м. януари до м. октомври, 2006 г. вкл., ведно със съответните лихви за забава. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменително основание по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е кредитирал показанията на съпругата на собственика на ЕТ и заключението на ССЕ, без да ги обсъди с останалите доказателства по преписката. Моли да бъде отменено обжалваното решение и в частта на присъдените разноски, тъй като не са доказани предпоставките на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. Претендира присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Стелиян Илиев Илиев, чрез пълномощника си адв. Савов, излага доводи за неоснователност на жалбата. Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА № 0800-1229/8.02.2007 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД - гр. Добрич на НАП, потвърден с решение № 183/10.04.2007 г. на директора на дирекция "обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на ЕТ "Стелиян Илиев" са определени задължения за внасяне на ДДС за данъчни периоди м. януари - м. октомври 2006 г., ведно със съответните лихви за забава. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че обжалвания РА е издаден въз основа на надлежно възложена данъчна ревизия и при спазване на процесуалните правила. В мотивите към РА и в ревизионния доклад е прието, че за процесния период ревизираното лице е извършвало доставки, за които не е издавало данъчни фактури, нито ги е включило в подаваните от него справки-декларации, поради което са налице обстоятелствата, предвидени в чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Изводът е направен въз основа на анализ на информацията, съдържаща се в два компютъра, свързани в мрежа, иззети от органите по приходите, за което е съставен протокол от 7.11.2006 г. Не са представени сключени между жалбоподателя и трети лица договори, нито доказателства за транспортирането на стоките, нито такива за извършени плащания от получателите, които да обосноват констатациите в ревизионния акт. Не са събрани и доказателства, че Стелиян Илиев е притежавал стоките, посочени в ревизионния акт, доказателства за произхода им, извършени плащания (в брой или безкасови) от него на доставчици и др. В тази насока съдът е обсъдил подробно и приетото като неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че при извършена проверка в счетоводството на част от получателите по доставките, за които е прието, че са извършени от жалбоподателя, не са установени заприходени стоки, различни от тези, за които са издадени фактури. Подробно съдът е изложил доводи досежно доказателствената стойност на информацията, съдържаща се в двата компютъра. Приел, е че тя представлява косвено доказателство, че има вероятност да съществуват такива доставки. В тази насока е кредитирал показанията на св. Галина Борисова Илиева, която е приемала заявките за доставки на стоки, като ги е записвала в подменю "Разписки", тъй като в използваната от 1995 г. програма не е имало меню "Заявки". При така установеното съдът е приел, че констатациите за съществуването на извършени доставки не се ползват с презумптивна доказателствена сила, съгласно чл. 124, ал. З от ДОПК, тъй като ревизионният акт има такава, само ако съществуването на обстоятелствата по чл. 122 от същия кодекс. Решението е правилно. Въз основа на събраните в съответствие със съдопроизводствените правила доказателства, съдът е изяснил правилно фактическата обстановка по делото и е достигнал до законосъобразни правни изводи. За да приеме, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК органа по приходите се е позовал на информация, съдържаща се в два компютъра на ЕТ "Стелиян Илиев", свързани в мрежа, съдържаща се в подменю "Разписки и фактури" по складова програма "справки за стоки". Прието е, че за процесния период, ревизираното лице е извършвало доставки, за които не е издавало данъчни фактури, нито ги е включило в подаваните от него справки- декларации. Други доказателства не са събрани в хода на ревизията. В касационната жалба касатора се позовава на необсъдено от съда обяснение, дадено от Стелиян Илиев в което е заявил, че складовите разписки са издавани при напускане на стоките от склада, но при заплащането им се е издавала фактура. Действително съдът не е обсъдил в мотивите си това събрано в хода на ревизията писмено обяснение, но е обсъдил показанията на св. Галина Борисова Илиева и заключението на ССЕ, поради което това нарушението не е съществено, тъй като се установява приетото от съда и въз основа на какви доказателства. От друга страна, дори да бъдат кредитирани тези обяснения на ДЗЛ, то сами по себе си те не установяват наличието на облагаема доставка. Безспорно в практиката на съда и данъчната администрация се приема, че факта на реалност на доставката следва да бъде установен, не само в счетоводството на доставчика, но и при получателя по доставката. В случая от заключението на ССЕ се установява, че при получателите по доставките не са заприходени стоки различни от тези, за които са издадени фактури. Липсват и данни за заплащане стойността на доставките по процесните складови разписки. В тази насока с оглед изложеното по-горе не е установен факта на настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС (отм.). Факта на предаване на стоката не е установен чрез приемо-предавателни протоколи, складови разписки за заприходяване на стоката при получателя, както и завеждането й по аналитичните сметки. В тази насока като е кредитирал показанията на св. Галина Борисова Илиева, съдът не е допуснал поддържаното в касационната жалба нарушение на разпоредбата на чл. 133, б. "е" от ГПК (отм.). Както правилно е приел първоинстанционният съд, показанията на свидетелката се отнасят не до съществуването или не на информацията, отразена в намиращата се по преписката разпечатка, т. е. не до оспорване съдържанието на частния документ, а до обстоятелствата кое лице и по какъв повод е въвело тази информация. В тази насока са и обясненията на Стелиян Илиев, за които касаторът излага доводи, че следва да бъдат кредитирани. Такъв противоречив подход досежно доказателствените средства за събиране на доказателства е недопустим, предвид изискванията на чл. 2 и 3 от ДОПК. Неоснователен е довода в жалбата за неправилно кредитиране от съда на заключението на ССЕ, поради неговата необоснованост, произтичаща от невъзможността да бъде извършена инвентаризация на наличността на стоките към 1.01.2006 г. Този довод би бил основателен, ако в хода на ревизията са събрани допълнителни доказателства за реалност на доставката, т. е. за реално предаване на стоките предмет на процесните складови разписки. Както правилно е приел в мотивите си АС, липсват доказателства за транспортни разходи, за приемане на стоката и заприходяването й при получателите по складовите разписки, за извършено плащане. Довода в жалбата, че ССЕ е извършила проверка в счетоводството само на част от получателите по складовите разписки, също би бил основателен при наличие на доказателства за получаване на стоките от дружествата, в чиито счетоводства не са извършени проверки, каквито не са ангажирани в хода на ревизионното и съдебно производство. Неоснователен е и довода в жалбата, свързан с обстоятелството, че получателя по доставката не разполага с първичен счетоводен документ, поради което и липсата на осчетоводяване при него не следва да бъде тълкувано в полза на доставчика. Тези доводи противоречат на анализа на механизма на ДДС, който изисква обвързаност между действията на доставчика по начисляване на данъка, каквото задължение му е вменено от закона и материалното право на получателя по доставката да го приспадне като данъчен кредит. Този извод произтича от характера на ДДС, който е косвен, многофазен и некумулативен данък. Наличие на облагаема доставка само при данни за складови разписки съдържащи се в компютъра на доставчика, без други доказателства за получаване и реалното предаване на стоките посочени в тези разписки, както правилно е приел първоинстанционният съд не водят до направения в ревизионния акт извод за съществуване на неотчетени доставки. Настоящият състав намира, че е основателна жалбата в частта на присъдените на адв. Савов разноски на основание чл. 38 от ЗАдв. Съгласно чл. 38 ал. 1 т. 3 Адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. В първоинстанционното производство адв. Савов е заявил, че основанието за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв са дългогодишни приятелски отношения с жалбоподателя. Други доказателства извън изявлението не са ангажирани, поради което неправилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв, поради което в тази си част решението следва да бъде отменено, а направеното идентично искане в настоящото производство е неоснователно. С оглед на изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение