Решение № 3933 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5903/2011 г.

Решение № 3933 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5903/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" против решение № 980 от 2.03.2011 г., постановено по адм. д. № 3377/2010 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на решението и в условия на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Румяна Иванова Цолова, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Румяна Иванова Цолова срещу заповед № ЧР-09-268/23.04.2010 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Социални дейности на министерството на отбраната", с която служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - поради съкращаване на длъжността. Със заповед № 370/05.05.2010 г., на основание чл. 121, ал. 2 от ЗДСл., органът по назначаването е отменил оспорената заповед. С обжалваното решение Административен съд София - град също е отменил заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Румяна Цолова. Обжалваното решение е недопустимо. В случая с решението първоинстанционният съд е отменил административен акт, който е бил отменен по административен ред. Съгласно правилото на чл. 121, ал. 2 от ЗДСл. органът по назначаването може и по свой почин да отмени заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Правилото на чл. 156, ал. 1 от АПК, регламентира, че при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал, а съгласно ал. 2 за оттегляне на акта след първото по делото заседание е необходимо съгласие и от оспорващия. В случая акта е оттеглен преди първото по делото заседание, поради което не е било необходимо съгласието на оспорващия. С отмяната на оспорената заповед е отпаднал и правния интерес на държавната служителка за оспорването й, тъй като отмяната на административния акт по административен ред има същите последици, както и отмяната на акта от съда. Незаконосъобразен е изводът на съда, че заповедта, с която е отменен оспорения административен акт не е връчена на жалбоподателката. От една страна липсва законово изискване за връчване на заповедта за отмяна на административния акт, а е достатъчно съобщаване на адресата му по някой от предвидените в чл. 61 от АПК способи. От друга страна жалбоподателката е уведомена за отмяната на заповедта за оттегляне на оспорения акт, при отказ да получи заповедта, което е удостоверено с подписите на двама свидетели. Освен това независимо дали заповедта, с която се отменя акта за прекратяване на служебното правоотношение на Цолова е била съобщена на същата или не, то с факта на отмяната отпада и правния интерес на жалбоподателката от оспорване на заповедта, тъй като целения правен резултат е постигнат. Неправилно Административен съд София - град е тълкувал нормата на чл. 118 от ЗДСл. като е приел, че последиците от отмяна на прекратяване на служебното правоотношение настъпват само с влязло в сила съдебно решение, но не и при отмяната му по административен ред. Незаконосъобразен е изводът, че само при установена незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от компетентните органи т. е. от съда по арг. на чл. 121 се заличават последиците от заповедта, а именно признаването за служебен, респективно осигурителен стаж времето, през което не е съществувало служебно правоотношение, поради незаконното му прекратяване. Съгласно правилото на чл. 121, ал. 1 от ЗДСл. държавният служител има право да оспори законността на прекратяването на служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез органа по назначаването и може да иска отмяна на акта, с който то е прекратено; обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването; поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение, вписано в служебната книжка или в други документи, като ал. 2 на чл. 121 регламентира, че органът по назначаването може и по свой почин да отмени заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, което в случая е сторено. Следователно последиците от отмяната на акта, с които е прекратено служебното правоотношение са еднакви, независимо дали отмяната е постановена по съдебен или административен ред. Именно в този смисъл законът свързва последиците от отмяната, като в чл. 118, т. 1 от ЗДСл. използва израза компетентните органи, като има предвид компетентния административен орган или съда. В подкрепа на този извод е и нормата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, съгласно която при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. С оглед на изложеното следва, че жалбата е била недопустима и като се е произнесъл по нея първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, жалбата да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Предвид изхода на делото следва да се осъди Румяна Иванова Цолова да заплати на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" сумата 150 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,