Решение № 7655 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 999/2012 г.

Решение № 7655 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 999/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Пазарджик, чрез пълномощника адв. Гергана Стоименова-Царска против решение № 642/08.12.2011 г., постановено по адм. дело № 665/2011 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отменено мотивирано решение № Ж-71-2/22.07.2011 г. на и. д. директор на РУСО - гр. Пазарджик и е обявена нищожността на разпореждане № 121-00-448-4/14.06.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административните актове. Ответникът по касационната жалба - Христо Ганчев Христов от гр. Пазарджик, оспорва жалбата, като в писмен отговор, представен от пълномощника адв. Илиян Палев излага съображения за правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пазарджик е отменено мотивирано решение № Ж-71-2/22.07.2011 г. на и. д. директор на РУСО - гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 121-00-448-4/14.06.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО гр. Пазарджик и е обявена нищожността на разпореждане № 121-00-448-4/14.06.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО. За да постанови това решение съдът е приел, че разпореждане № 121-00-448-4/14.06.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО на Христо Ганчев Христов, е нищожно като издадено от некомпетентен орган. Съдът е обосновал този извод с факта, че с предходно разпореждане № 121-00-448-1/23.02.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО на същото лице е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 1.12.2010 г. до 30.11.2011 г. и след като този акт е влязъл в сила, то той представлява стабилен административен акт и не може да бъде отменян или изменян от органа, който го е постановил. Изложил е съображения, че в случая не е налице хипотезата на чл. 91 АПК, тъй като няма данни това разпореждане да е обжалвано. При наличие на основание по чл. 99 АПК актът може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, който в случая е директорът на РУСО - гр. Пазарджик. Оспореното разпореждане е издадено от ръководителя на осигуряването за безработица, който не притежава компетентност да издава повторен акт, с който да откаже вече отпуснатото обезщетение. Съдът е приел, че директорът на РУСО е издал неправилно решение, като е потвърдил обжалваното пред него нищожно разпореждане на ръководителя на обезщетението за безработица. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с разпореждане № 121-00-448-1/23.02.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО гр. Пазарджик на Христо Ганчев Христов е отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО, считано от 1.12.2010 г. до 30.11.2011 г., въз основа на подадено от същия заявление с вх. № 121-00-448/18.02.2011 г. С последващо разпореждане № 121-00-448-2/16.03.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е увеличен размерът на паричното обезщетение. С разпореждане № 121-00-448-3/14.06.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е отменено разпореждане № 121-00-448-1/23.02.2011 г. с мотиви, че са установени нови обстоятелства, изразяващи се в това, че лицето не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО. С разпореждане № 121-00-448-4/14.06.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО, което е потвърдено с обжалваното пред съда мотивирано решение № Ж-71-2/22.07.2011 г. на и. д. директор на РУСО - гр. Пазарджик, е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО на Христо Ганчев Христов по подаденото от същия заявление с вх. № 121-00-448/18.02.2011 г. При тази фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е направил извода, че разпореждане № 121-00-448-4/14.06.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО е издадено при липса на материална компетентност, поради което представлява нищожен административен акт. Поради това, че с разпореждане № 121-00-448-1/23.02.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е уважено искането на Христо Христов по подаденото от същия заявление от 18.02.2011 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, то от това разпореждане са възникнали права за лицето и следователно разпореждането представлява благоприятстващ административен акт. По делото няма данни, нито твърдения разпореждането да е обжалвано, освен това за лицето липсва правен интерес от обжалване, тъй като искането, с което е сезирал административния орган, е удовлетворено. Затова се налага извода, че разпореждането е влязло в сила и е станало стабилен административен акт, който може да бъде изменян или отменян само по предвидения в закона ред. Не може да бъде възприето изложеното в касационната жалба становище, че разпореждането не е породило правни последици, тъй като нямало данни по делото то да е връчвано на лицето, както и поради това че не носи подписа на нито една от страните. На първо място, такъв довод не е навеждан нито в административното, нито в съдебното производство. Фактът, че представеното по делото копие от разпореждането от 23.02.2011 г. не е подписано от издателя, не води до извод, че самия акт не е подписан. В представеното копие има отбелязване за издател на акта, както и заверка за вярност с оригинала. На следващо място, невръчването на издаден административен акт, който е благоприятстващ за лицето, по чието искане е издаден, представлява неизпълнение на задължение на административния орган, от което последният не би следвало да черпи права. На трето място, твърдението, че актът не е породил правни последици не може да бъде възприето, поради това че при издаване на последващите разпореждания във връзка с обезщетението за безработица на Христо Ганчев Христов самият административен орган очевидно е изхождал от разбирането, че разпореждане № 121-00-448-1/23.02.2011 г. е породило правни последици. В противен случай не би било налице основание за изменение на размера на вече отпуснатото обезщетение, нито за отмяната на разпореждането, с което обезщетението е отпуснато. Твърдението в касационната жалба, че разпореждане № 121-00-448-1/23.02.2011 г. не представлявало издаден административен акт, а само една чернова, противоречи напълно както на доказателствата по делото, обективиращи и становището на административния орган по този въпрос, така и на процесуалното поведение на по-горестоящия административен орган в съдебното производство. Поради това настоящият съдебен състав намира, че посоченото твърдение представлява само защитна теза за целите на касационното производство, която не може да бъде приета за обоснована предвид доказателствата по делото. По изложените съображения разпореждането от 23.02.2011 г., с което е отпуснато парично обезщетение за безработица на Христо Ганчев Христов е благоприятстващ административен акт, който не е обжалван и е влязъл в сила, съответно е породил правни последици. Поради това в случая не са налице предпоставките по чл. 91 АПК за преразглеждане на акта. Влезлият в сила индивидуален административен акт, който не е обжалван пред съда може да бъде изменен или отменен само по реда на чл. 99 АПК. Това означава, че отмяната или изменението може да бъде извършена от непосредствено по-горестоящия административен орган, когато актът е подлежал на административен контрол, както е в случая, и то при наличието на някое от изчерпателно изброените основания по чл. 99, т. 1 - т. 7 АПК. В конкретния случай разпореждане № 121-00-448-4/14.06.2011 г. е издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО - гр. Пазарджик, а не от по-горестоящия административен орган, който е директорът на РУСО - гр. Пазарджик, което означава че актът е издаден от некомпетентен орган. Това обстоятелство обосновава нищожността на разпореждането, както правилно е преценил и първоинстанционният съд. Като не е съобразил, че актът е нищожен и вместо да го отмени, директорът на РУСО - гр. Пазарджик го е потвърдил, то същият е постановил незаконосъобразен акт, който правилно е отменен от съда. Поради това че разпореждане № 121-00-448-4/14.06.2011 г. представлява нищожен административен акт, то не е необходимо да бъде обсъждана неговата материална законосъобразност. В този смисъл първоинстанционният съд не е следвало да излага мотиви по този въпрос, а изложените в касационната жалба доводи за неправилност на изводите на съда за материална незаконосъобразност на акта, не следва да бъдат обсъждани в настоящото решение. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,