Решение № 65 от 8.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 643/2016 г.
ВКСIII гражданско отделение08.06.2017 г.докладчик т Мария Иванова
Диспозитив
ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Русе от 23.11.15 г. по гр. д. № 789/15 г. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Р. Д. и М. Р. Д. срещу М. М. М. иск по чл. 42 ЗЗД - за признаване недействителността на договор за продажба на недвижим имот по нот. акт № 38/3.05.2011 г., н. д. № 2448/11 г. на нотариус В. А., вписан под № 357 в регистъра на нотариалната камара, поради липса на представителна власт. Връща делото на Окръжен съд Русе за разглеждане на евентуалния иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 65 от 8.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 643/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на М. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Русе /ОС/ по гр. д. № 789/15 г., с което са уважени предявените от А. Д. и М. Д. срещу касатора искове по чл. 42 ЗЗД - признат е за нищожен /недействителен/ поради липса на представителна власт сключеният от общия наследодател на страните М. И., поч. на 31.07.12 г., чрез пълномощника му М. М., при договаряне сам със себе си договор за продажба на недвижим имот - нива с площ от 39,774 дка. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с ТР № 5/16 г. по т. д. № 5/14 г. ОСГТК по въпросите от предмета на спора: за определяне на обема на представителната власт в пълномощното, за характеризирането му като общо или изрично и трябва ли в него да се посочи точна цена на бъдещата сделка. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответниците по жалба М. Д. и А. Д. я оспорват като неоснователна. ВКС като разгледа жалбата, намира следното: За да уважи предявените искове като признае недействителността на продажбата на процесния недвижим имот на осн. чл. 42 ЗЗД, въззивният съд е приел, че с оглед на обема на предоставената с пълномощното представителна власт - при липса на конкретизация на вида на разпореждането, конкретните условия на договарянето и цената, пълномощното е общо. Според цитираната от въззивния съд практика по чл. 290 ГПК, за сключване на договора за продажба е необходимо изрично упълномощаване - пълномощното следва да съдържа описание на съществените елементи на конкретния договор чрез индивидуализиране на недвижимия имот с местонахождение, площ и граници и посочване на цената, срещу която да бъде продаден. Ако договорът е сключен чрез пълномощник, без в пълномощното да са индивидуализирани имотът и цената, и без упълномощителят да го е потвърдил, договорът е нищожен поради липса на съгласие. В процесния случай в пълномощното, с което е сключен договорът за продажба, не са посочени конкретните параметри на сделката, поради което, според въззивния съд договорът е сключен извън пределите на дадената представителна власт, не е потвърден по реда на чл. 42, ал. 2 ЗЗД и не е произвел правно действие. Затова следва да се признае за недействителен по иска с пр. осн. чл. 42 ЗЗД. По въпросите, по които е допуснато обжалването: в т. 1 от ТР № 5/16 г. ОСГТК е прието, че за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях. Допълнителни гаранции за правата и интересите на упълномощителя са установени с разпоредбите на чл. 38 и чл. 43 ЗЗД - за да договаря сам със себе си или с друго лице, което също представлява, както и за да преупълномощи друго лице, пълномощникът следва изрично да е овластен за това от упълномощителя. По същество на жалбата: Наследодателят М. И. е упълномощил сина си - отв. М. М. да го представлява от негово име и за негова сметка пред съответен нотариус с правото да продаде на когото намери за добре и на цена, каквато договори, вкл. и като договаря сам със себе си в качеството на купувач съгл. чл. 38 ЗЗД, собствения му недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], общ. Р., а именно: нива с площ от 39,447 дка, имот № 002004, трета категория, местността "П. ". В пълномощното общо, ясно и еднозначно е изразена волята на упълномощителя за извършване на продажба на имота, чрез ясно и еднозначно посочения пълномощник. Пълномощникът изрично е овластен да договаря и сам със себе си по чл. 38 ЗЗД. Затова сключеният от пълномощника при договаряне със себе си договор за продажба на имота срещу цена, равна на данъчната оценка, не е недействителен поради липса на представителна власт, както незаконосъобразно е приел въззивният съд. Въззивното решение по иска с пр. осн. чл. 42 ЗЗД е неправилно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по евентуално предявения иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на договора поради неизпълнение на задължение на купувача. В подобен см. е р. по гр. д. № 2419/15 г. на трето г. о. на ВКС. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.