Решение № 15586 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14296/2018 г.

Решение № 15586 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14296/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на младши автоконтрольор в сектор"Пътна полиция" при ОДМВР-Варна срещу решение № 1769/1.10.2018 година, постановено по административно дело № 1710/2018 година по описа на Административен съд - Варна, с което съдът е отменил негова заповед № 18 - 0819 - 001221/19.05.2018 година, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движение по пътищата, на Ч. Ангелов от [населено място] е наложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" - лек автомобил "Крайслер Воаяджер" с рег. [рег. номер на МПС], за срок от шест месеца. Релевира възражения за неправилност. Твърди, че в случая свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача е било обявено за невалидно като откраднато или повредено, поради което и била налице хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движение по пътищата за налагане на процесната мярка. Изводът на първоинстанционния съд в обратна насока бил неправилен. Ответникът, Ч. Ангелов от [населено място] не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав обосновава извод, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. По същество, касационната жалба е неоснователна: Страните не спорят относно фактите. На 19 май 2018 година в гр. Варна, Ч. Ангелов е управлявал лек автомобил "Крайслер Воаяджер" с рег. [рег. номер на МПС] с невалидно свидетелство за управление на моторно превозно средство, тъй като същото е било обявено за невалидно като изгубено или откраднато. С процесната заповед, на г-н Ангелов се налага ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движение по пътищата, а именно "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" - лек автомобил "Крайслер Воаяджер" с рег. [рег. номер на МПС], за срок от шест месеца. Спорът между страните от правна страна се състои в това, попада ли хипотезата на чл. 150а, предложение последно от ЗДвП в правното основание за налагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движение по пътищата. Като е приел, че хипотезата на чл. 150а, предложение последно от ЗДвП не попада в правното основание за налагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движение по пътищата, първоинстанционният съд е отменил обжалваната заповед. Решението е правилно: Съгласно нормата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик се прилага при следните обстоятелства: собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В действителност, нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. В случая обаче посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката не са били налице. Съобразно установените факти в действителност следва да се приеме за доказан факта, че към датата на съставения АУАН, Ангелов е нарушил разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, тъй като е управлявала МПС без СУМПС, поради това, че последният е бил обявен за невалиден поради причини откраднат или изгубен. Тази хипотеза обаче дори и да се явява основание за налагане на административно наказание, не е сред основанията за налагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Принудителните административни мерки са вид държавна принуда. Основанията за налагането им са изчерпателно изброени в закона. Като е наложил ПАМ без изписаната в заповедта правна норма да обхваща процесната хипотеза на нарушение, органът е постановил незаконосъобразен административен акт, който правилно е отменен от първоинстанционния съд. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд