Решение № 1268 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4548/2014 г.

Решение № 1268 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4548/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Интералис Кемикълс" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Петрич, ул. "Дунав" № 31 /съдебен адрес: гр. София, ул. "Кърниградска" № 5, ет. 2/, подадена чрез процесуалния му представител адв. Станев, против решение № 108/22.01.2014 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 3841/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 4427-101-2/16.08.2012 г. към ЕАД № 10ВG002007Н0000548/12.05.2010 г. на началника на МП "Ферибот Варна", потвърдено с решение № И 47-161-1/24.09.2012 г. на началника на Митница Варна. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил в мотивите на решението законосъобразността на извършената последваща проверка и съставения доклад; не е взел предвид, че в оспореното решение не е обяснен механизмът на изчисляване на акциза върху количество, измерено в тонове, а не в литри; не е съобразил заключението на вещото лице по назначената СТЕ, според която крайният получател "Кристалхим" ООД не е имал техническа възможност да осъществява производство по смисъла на чл. 59, ал. 2 от ЗАДС, както и представените удостоверения, издадени по реда, регламентиран в ППЗАДС. В решението е налице позоваване на правни режими, регламентиращи от една страна дължимост и ставка на акциза, и от друга освобождаването от акциз, без същите да са разграничени. Претендира се отмяна на решението на административния съд, постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното решение на началника на МП "Ферибот Варна", както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на МП "Ферибот Варна" оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Сърбинска по съображения, изложени в писмено становище и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Варна е било решение № 4427-101-2/16.08.2012 г. към ЕАД № 10ВG002007Н0000548/12.05.2010 г. на началника на МП "Ферибот Варна", потвърдено с решение № И 47-161-1/24.09.2012 г. на началника на Митница Варна. Със същото на дружеството - жалбоподател на основание чл. 217, § 1 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/ и чл. 56 вр. чл. 16 ЗДДС са определени допълнителни задължения за акциз - 152 148 лв. и ДДС - 30 429.60 лв. Фактическата обстановка не е спорна. С процесния ЕАД е декларирана в МП "Ферибот Варна" за поставяне под режим "допускане за свободно обращение и крайно потребление" стока индустриално масло И-20 /наливно/ - 222184 кг. С тарифен номер 27101999. Стоката безспорно е енергиен продукт по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗАДС и акцизна стока съгласно чл. 4, т. 1 вр. чл. 2, т. 2 ЗАДС. Според чл. 33а от същия закон акцизната ставка за това смазочно масло с посочения тарифен код е 0 за 1000 л. като тази ставка се прилага обаче само в случаите, когато стоките са в потребителски опаковки до 210 л., предназначени за реализиране на територията на страната и/или ще се използват пряко в дейности, които не представляват производство по смисъла на чл. 59. Не е спорно също така, че внесената стока не е в потребителски опаковки до 210 л., предназначени за реализиране на територията на страната. Спорно е дали ще се използва пряко в дейности, които не представляват производство по смисъла на чл. 59 /производство на акцизни стоки/. При последващата проверка е установено, че жалбоподателят е продал по-голямата част от стоката на "Кристалхим" ООД, а една част липсва. Съдът е приел, че съгласно чл. 24 ЗАДС се освобождават от облагане с акциз енергийните продукти по ал. 1 и ал. 2, а съгласно ал. 3 освобождаването се прилага само за освободени от акциз крайни потребители. Редът за освобождаване и издаване на удостоверение на крайните потребители се определя с правилника за прилагане на закона. По делото е представено удостоверение за регистрация на освободен от акциз краен потребител на "Кристалхим" ООД от 19.11.08 г. за енергийни продукти, сред които не са маслата с код по КН 27101999 и второ удостоверение, издадено на "Кристалхим" ООД на 13.07.2011 г. за описаните в него енергийни продукти, сред които и смазочни масла с код 27101999, т. е. към датата на вноса "Кристалхим" ООД не притежава удостоверение за регистрация на освободен от акциз краен потребител за енергийни продукти, сред които са маслата с код по КН 27101999. СТЕ не установява за какво са използвани стоките от купувача. Това според съда, както и липсата на част от стоката, обосновава извод за неизпълнение на условията на закона за нулева ставка на акциза и законосъобразно с оспорения митнически акт е начислен акциз в размер 600 лв. на 1000 л. Настоящата касационна инстанция намира за неправилни така направените от първоинстанционния съд изводи. Безспорно е установено по делото, че самото дружество -жалбоподател не е използвало внесената акцизна стока пряко в дейности, които представляват производство по смисъла на чл. 59, тъй като я е продало на друго дружество. Освен това, нито в оспорения административен акт, нито в обжалваното съдебно решение е посочено в какво се изразява връзката между това, че купувачът на стоката "Кристалхим" ООД към датата на вноса не притежава удостоверение за регистрация на освободен от акциз краен потребител за енергийни продукти, сред които са маслата с код по КН 27101999, и използването на същата пряко в дейности, представляващи производство по смисъла на чл. 59 /производство на акцизни стоки/ и по какъв начин този факт обосновава направения извод. От заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че лицата, които използват енергийни продукти за производство на консистентни смазки /греси/, включени в код по КН 27101999, следва да разполагат с удостоверение за освободен от акциз краен потребител по чл. 13, ал. 4 ППЗАДС. И двете удостоверение /от 2008 г. и от 2011 г./ са издадени на "Кристалхим" ООД за производство на неакцизни стоки. За издаването на такова удостоверение задължително се подава искане по Приложение № 3 към чл. 14, ал. 1 ППЗАДС, в което подробно се описва технологията на производство, по която ще се използват енергийните продукти. Преди да издаде удостоверението митницата задължително е извършила проверка на производствените помещения и оборудването, за да установи дейностите, за които ще се използват енергийните продукти. Очевидно при тази проверка не е било установено наличието на оборудване за производство на акцизни стоки /смазочни масла от по-висок клас/. В периода м. май - м. юни 2010 г. е осъществявано и производство на биодизел, но масло И-20А категорично не може да бъде използвано в това производство, доколкото биодизелът се произвежда от растителни масла и животински мазнини. Макар вещото лице да не дава категоричен отговор на въпроса за какво конкретно е използвано закупеното масло И-20А от "Кристалхим" ООД, то дава заключение, че от проверените документи не може да се направи извод, че го е използвало за производство на акцизни стоки. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК административният орган, издал оспорения административен акт, е длъжен да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Това в случая не е направено от страна на ответника по делото и е основание за незаконосъобразност на издадения административен акт. По отношение на липсващата част от стоката: Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 8 от ЗАДС при установена липса на акцизна стока възниква задължение за заплащане на акциз. В оспореното решение не е установено конкретно какво количество от внесената с процесния ЕАД стока липсва. Установени са липсващи количества общо по два броя ЕАД. Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗАДС задълженията за акциз се установяват в производство по реда на ДОПК, а компетентните органи са тези, определени в ал. 2. Съгласно ал. 4 правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК се упражняват от директора на Агенция Митници. Доколкото този ред за установяване на задължението за акциз, съответстващо на установената липса, не е спазен, а актът за установяването му не е издаден от компетентен орган, то в тази си част същият е нищожен. С оглед на така изложените съображения обжалваното решение на Варненския административен съд като постановено при неправилно приложение на материалния закон и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което решение № 4427-101-2/16.08.2012 г. към ЕАД № 10ВG002007Н0000548/12.05.2010 г. на началника на МП "Ферибот Варна", потвърдено с решение № И 47-161-1/24.09.2012 г. на началника на Митница Варна, да бъде частично прогласено за нищожно, а в останалата част - отменено като незаконосъобразно. При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство и касационното производство общо в размер на 325 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение