Решение № 9774 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8653/2019 г.

Решение № 9774 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8653/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба, подадена от О. Алиев и А. Алиева, чрез адв. Дойкова против решение № 964/25.04.2019 г., постановено по адм. дело № 1056/2018 г. по описа на Административен съд /АС/ - Пловдив. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът кмет на район "Централен" при Община Пловдив не ангажира становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение, като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, поради което е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу заповед № РД-18-189 от 26.02.2018 г. на кмета на район "Централен" при [община], с която на основание чл. 178, ал. 6, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 6 и чл. 223, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е забранено ползването на незаконен строеж, представляващ "Двуетажна сграда с мансарден етаж" в поземлен имот с идентификатор 56784.520.228 по КККР на [населено място], УПИ ХIХ – 502, кв. 422 по плана на Първа градска част на [населено място]. Прието, че заповедта е издадена при надлежно установена безспорна фактическа обстановка, сочеща на ползване на строежа за жилищни нужди, без да е въведен в експлоатация като такъв. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Прилагането на разпоредбата на чл. 178, ал. 6 ЗУТ във всички случаи е обусловено от установявания относно категорията на строежа и ползването му по предназначение без да е въведен в експлоатация. В случая се касае за жилищна сграда, V-та категория, подлежаща на въвеждане в експлоатация по действаща разпоредба на чл. 178, ал. 1 ЗУТ. Безспорно е обстоятелството, че сградата се ползва за жилищни нужди след изграждането й, без строителни книжа, на мястото на старото масивно жилище и паянтова сграда, без да е въведена в експлоатация. Това е достатъчно основание за издаване на заповед за забрана за ползване по реда на чл. 178 ЗУТ, като се явяват неотносими доводите за последващи административни процедури, вкл. такива за изменение на действащия ПУП. В изпълнение на задължението си за извършване на цялостна проверка в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, административният съд правилно е преценил законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт- издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на материалноправните и административно-производствените правила. Неоснователен е доводът по касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неконституиране по делото на съсобствениците на имота, в който е изграден обекта на оспорената заповед. В производството по оспорване на заповед за забрана ползването на строеж, страни са компетентният административен орган /в случая кмета на общината / и адресатите на административния акт – възложители по ал. 1, чл. 177 ЗУТ. Трети лица, в това число и собствениците /съсобствениците/ на имота, нямат качеството на заинтересовани лица, тъй като заповедта не създава задължения за тях, а възникналите облигационни и вещни и друг вид отношения се уреждат по общия исков ред. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено в отсъствие на отменителните основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,