Решение № 7889 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8603/2016 г.

Решение № 7889 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8603/2016 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Т. И." ООД, гр. С. срещу решение № 1187 от 31 май 2016 г., постановено по адм. дело № 692/2015 г. по описа на Административен съд В. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на Митнически пункт (МП) "В. З.", чрез процесуалния му представител юрк. Л. Д., с постъпил писмен отговор оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на "Т. И." ООД против решение изх. № 32-148151/02 декември 2014 г. към ЕАД № 13BG002002H0084146/30 септември 2013 г. на началника на МП "В. З.", с което - в резултат на извършена корекция на декларираната тарифна позиция, са преизчислени държавните вземания и са определени дължими за вземане под отчет митни сборове и други държавни вземания, като предвид реално платени от декларатора суми, са останали за доплащане: мито в размер на 346,32 лева и данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 69,27 лева или общо 415,59 лева. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличието на материалноправните предпоставки за издаването му, с оглед на което е отхвърлил подадената срещу него жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорения административен акт са направени въз основа на доказателствата по делото и главно съобразно заключението на вещото лице по назначената и приета без възражения съдебно-техническа експертиза. Инстанцията по същество е обсъдила всички събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните и при правилно тълкуване на приложимите правни норми е достигнала до извода за липсата на отменително основание по отношение на обжалваното решение на началника на МП "В. З.". Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на обжалваното съдебно решение. Административният орган е приел, че декларираните стоки: "резервни части за радиорелейна система: скоби, конектори, заземителни китове" и "кабели за радиорелейна система" не могат да бъдат класирани като артикули в Комбинираната номенклатура (КН) на ЕС в декларираните от дружеството кодове, съответно 8529 90 20 и 8544 42 10 00. Според първият цитиран код, в него попадат стоки, които следва да се определят като части за апаратите, посочени в подпозиции 8525 60 00, 8525 80 30, 8528 42 00, 8528 52 10 и 8528 62 00 от КН, каквито правилно е прието от административния съд, че настоящите стоки не са. От данните по делото е установено, че за да определи тарифно класиране, различно от декларираното от дружеството, митническият орган, позовавайки се на становището на отдел "Тарифна политика" при М. В. е приел, че декларираните като "резервни части за радиорелейна система", са "скоби за кабел", представляващи изделие, което не е съставна част от машини, тъй като скобите не са неразделна част от радиорелейната система, а същата е напълно завършена и липсата на тези елементи не се отразява на нейната работа, с оглед на което е определен и код по ТАРИК 7326909800 и мито от 2,7%. Ето защо правилен е и изводът на съда, че след като процесните скоби не се отразяват на работата на радиорелейната система и същата може да работи по предназначение и без тях, то същите не могат да бъдат определени като резервна част за тези апарати, съответно не попадат в ТАРИК код 8529 90 20, така като е декларирало при вноса на стоките дружеството. Според втория посочен от "Т. И." ООД в ЕАД № 13BG002002H0084146/30 септември 2013 г. ТАРИК код - 8544 42 10 00, стоките следва да представляват "кабели за радиорелейна система". Митническият орган, а и административният съд правилно са приели, че тези стоки следва да се определят като "заземителни китове", "конектор за кабел" и "коаксиални кабели за разпределителни системи", за които след извършената проверка са определени кодове по ТАРИК съответно 8535900090 с мито 2,7%, 85366910 с мито 0% и 8544200090 с мито 3,7%. В подкрепа на този си извод административният орган се е позовавал, освен на предоставеното от отдел "Тарифна политика" при М. В. становище, и на Обвързващата тарифна информация, предоставена от митническите администрации на Ф. Р. Г. и Нидерландия относно коректното определяне на тарифния код на стоки от същия вид. Изводът на съда за неправилно деклариране на стоките от страна на дружеството се подкрепя също така и от назначената и приета без възражения от страните по делото съдебно-техническа експертиза. В т. 6 от същата, вещото лице заявява, че посочената в административния акт тарифна информация, касае именно стоките, които са описани в документите, изследвани по случай извършената от митническия орган проверка. Извършеното от страна на административния орган разграничение на стоките от декларираното, според тяхното предназначение и характеристики, и определянето на нови тарифни кодове с решението на началника на МП "В. З.", води до издаване на обоснован и законосъобразен административен акт, с който е променено тарифното класиране на внесените стоки и правилно начисление на допълнителни мито и ДДС, както обосновано е приел и административният съд. Изложените в касационната жалба доводи представляват основно оспорване на заключението на вещото лице, по назначената съдебно-техническа експертиза. Възражението на касатора, че съдът не е обсъдил това заключение с останалите доказателства по делото и техните възражения, е неоснователно. В тази връзка следва да бъде добавено, че по въпросите, по които е назначена експертизата, приета без възражения от страните, несъмнено се изискват специални познания и след като в това заключение не са установени от съда противоречия с представените по делото доказателства или други основания, поради които заключението да бъде прието за некомпетентно или необосновано, то съдът правилно го е кредитирал и е изградил изводите си въз основа на него. Следва да се посочи, че в касационната жалба е недопустимо да се прави оспорване на заключения на вещи лица и доводите, които са изложени от касатора не могат да бъдат взети предвид и адекватно обсъдени като обосноваващи касационни основания за отмяна на съдебното решение, дотолкова, доколкото касаторът, който е бил жалбоподател в първоинстанционното производство, не е възразил или опровергал по надлежния ред изводите на вещото лице по назначената експертиза, чрез представяне на надлежни доказателства или чрез искане за назначаване на тройна експертиза, съгласно предвидената възможност за това в приложимия процесуален закон. С оглед горното и предвид липсата на релевираните отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на митница В. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г., ) вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед процесуалните действия от страна на ответника в производството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,