Решение № 5699 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3655/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ОГЛ-Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" ГМБХ - Германия, подадена чрез адв. Горанов, против Решение 10966/05.07.2024 г., постановено по адм. дело 3179/2022 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение РТД 3000-452/10.03.2022/32-79975, издадено от директора на ТД Митница Пловдив. Касаторът излага оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навежда доводи, че решението е постановено в разрез с разясненията, дадени в т. 3 от диспозитива на решение по преюдициално дело С-770/21 г. на СЕС. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отменени решението на митническия орган. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директора на Териториална дирекция Митница - Пловдив, чрез юрк. Димитрова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за нейната допустимост и неоснователност. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на Решение РТД 3000-452/10.03.2022/32-79975, с което е разпоредено да се коригират данните за стока 3 и стока 4 от митническа декларация с MPH 21BG003010026365R6, както следва: за стока 3 - Дължим размер на вносното мито - А01: да се чете 326,28 лв.; ставка мито: да се чете 58, 2828; Данъчна основа - В00: вместо 1682, 64 лв. да се чете 1423,01 лв.; дължим размер на ДДС - В00: вместо 336,53 да се чете 284,60 лв.; за стока 4 - дължим размер на вносното мито - А00: вместо 616,55 лева да се чете 383,77 лева; вносното дължим размер на вносното мито - А01: да се чете 891,85 лв.; ставка мито: да се чете 29,7282;; данъчна основа - В00: вместо 6190,87 лева да се чете 5031,47 лева. ; дължим размер на ДДС - В00: вместо 1238,17 да се чете 1006,29 лв. С решението е отказано освобождаване на представеното обезпечение за стока 3 и стока 4, като същото е задържано като плащане на вносни мита. От фактическа страна е установено, че на 21.04.2021 г. в МБ Свиленград "ОГЛ-Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" ГМБХ - Германия е подало митническата декларация с MPH 21BG003010026365R6 за поставяне под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление на пресни зеленчуци, в това число стока 3 - домати, тип кръгъл, розов (Ремве) - с нето тегло 560 кг. и стока 4 - пресни тиквички, с нето тегло 3000 кг., всички с произход Р Турция. За стоката е декларирана следната митническа стойност: за стока 3 - в декларирана митническа стойност в размер на 1541,08 лв., преизчислена в /100 кг. на 140,706/100 кг., за стока 4 - в размер на 4816,76 лв., преизчислена в /100 кг. на 82,09 /100 кг. С оглед на това, че декларираната вносна стойност за домати с произход Р. Турция и пресни тиквички е по-голяма с повече от 8 % от определената за деня СВС, вносителят е представил обезпечение в размер, съответно на 326,38 лева - за пресните домати тип кръгъл розов (Ремве) и 659,07 лева за пресни тиквички. Обезпечението е внесено в пълен размер. От страна на митническите органи е последвало уведомяване на основание чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията с искане за ангажиране на доказателства, че стоката е реализирана на пазара при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност. В отговор дружеството е представило документи, според които цялото количество от партидата пресни домати, тип кръгъл, розов (Ремве) с нето тегло 560 кг. е продадено на цена от 143,00 /100 кг, а цялото количество от 3000 кг. от стока 4 - пресни тиквички, е продадено на цена от 98,00 /100 кг . С молба са представени допълнително документи за стоките, а именно - справки декларации по ДДС за данъчните периоди януари, февруари, март и април 2021 г. с приложени към тях дневници за покупки и продажби; уведомления за приемане на постъпили данни от справките- декларации по ДДС, дневници за покупки и продажби за данъчните периоди януари, февруари, март и април 2021 г.; подадени VIES декларации за осъществени вътреобщностни доставки за данъчни периоди януари, февруари, март и април 2021 г. Митническите органи са счели, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване и внесения депозит за стока 3 /пресни домати, тип кръгъл, розов/ и стока 4 /пресни тиквички/ и същия следва да се задържи за заплащане на вносни мита на основание чл. 75, параграф 5, алинея 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891. Първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен митнически орган, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След обсъждане на представените от жалбоподателя в хода на административното производство доказателства, АССГ е възприел констатациите на митническия орган, че вносителят не е успял да докаже достоверността на декларираната от него митническа стойност, върху която ще се начислят митата. Според съда по делото не е ангажиран договор или друг еквивалентен документ, от който да се установи размерът на декларираната цена за всяка от процесните стоки, поради което не биха могли да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение между касатора и износителя - условията, свързани с цената, на която са закупени внесените партиди. Решаващият състав се е позовал на разясненията, дадени с решение по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз, на чл. 75, § 5, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Делегиран регламент / ЕС/ 2017/891 и на чл. 181, § 2 от Регламент /ЕС/ 1308/2013 г., АССГ е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото не е формиран спор по фактите. Спорът е относно това предоставено ли е от жалбоподателя удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. Правната уредба на вносът на плодове и зеленчуци се подчинява на специални митнически правила, доколкото член 1, параграф 1, втора алинея от Митническия кодекс на Съюза предвижда, че последният се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент 1308/2013 и Делегиран регламент 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци. За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците член 181 от Регламент 1308/2013 предвижда механизъм, наречен "входна цена", който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса. С член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 се предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове, с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява, като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция. Делегиран регламент 2017/891 съдържа член 74, по силата на който за целите на изчисляването на тази фиксирана стойност при внос, държавите членки трябва да съобщават на Комисията за всеки пазарен ден средните представителни цени на продуктите, внесени от трети държави и продавани на пазарите на държавите членки за вносни стоки, както и общите количества, отнасящи се за тези цени. Според член 75 от Делегиран регламент 2017/891 /ЕС/, правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като от една страна, съгласно член 75, параграф 2 от посочения делегиран регламент, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция се равнява на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. По силата на член 75, параграф 5, първа алинея от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, или да определи митническата стойност, посочена в член 74, параграф 2, буква в) от този кодекс. Съгласно член 75, параграф 5, втора и трета алинея от Делегиран регламент 2017/891 неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата. В случая не е спорно, че вносителят "ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГмбХ е избрал да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно текста на член 75, параграф 5, първа, трета и четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза. По спорния по делото въпрос относно доказателствата, които трябва да се представят от вносителя е постановено решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз. Това решение е по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички с произход от Турция. Съгласно разясненията от т. 81 и т. 82 от решението на Съда по дело С-770/21, доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. В случая, правилно е прието от първоинстанционният съд, че макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, то в този случай вносителят трябва да докаже не само, че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от МКС, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени (т. 83). В съответствие с член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида /т. 84/. В случай, че документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида /т. 85/. Съгласно т. 3 от диспозитива на решението по дело С-770/21, член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя. В случая декларираната договорна стойност на партида внесени стоки е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, внесената партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюза и вносителят е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност. Както от доказателствата по делото, така и от заключението на вещото лице се установява, че за стока 4 - пресни тиквички е налице разлика в размер на 39.94 %, а за стока 3 - в размер на 48.62 % между декларираната договорна стойност на внесените стоки и определената от Комисията стандартна стойност при внос. Правилно АССГ е приел, че "ОГЛ Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГмбХ не е представило удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката (а именно такива, които да обосноват извод за липсата на изкуствено завишаване на декларираната договорна стойност с цел избягване заплащането на вносно мито) като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. Настоящият касационен състав счита за неоснователно оплакването на касатора, че стоките по позиции 3 и 1 следва да се разглеждат като част от една партида и по този начин да бъде изчислено съотношението на покупната цена със СВС, респективно дали последващата им продажба е извършена на загуба. Действително, съгласно дефиницията на чл. 73, б. "а" от Делегиран регламент 2017/891, "партида" означава стоките, представени с декларация за допускане за свободно обращение, обхващаща единствено стоките от един и същ произход, които попадат под един единствен код по КН, като в случая стоки 1 и 3 отговарят на тези формални изисквания. Самият жалбоподател е декларирал двата вида стоки /домати/ в отделни позиции на митническата декларация и очевидно се касае за различен вид продукт /различен сорт и цвят домати/, при това с различна покупна стойност след преизчислявянето в евро за килограм, поради което няма основание да се приеме, че стоки 1 и 3 представляват и следва да бъдат разглеждани като част от една партида. Предвид гореизложеното, оспореният акт се явява законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лева. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,