Решение № 9418 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4883/2014 г.

Решение № 9418 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4883/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "Веро Скафолдинг" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, чрез управителя Андре Вермьолен, против заповед № 6 от 12.03.2014 г. на министъра на труда и социалната политика, издадена на основание чл. 74м, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 74л, ал. 3 от Закона за насърчаване на заетостта, с която е прекратена регистрацията на "Веро Герюстбау ГМБХ Клон България" КЧТ с удостоверение № 61 от 31.01.2014 г. за регистрация за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа.

Поддържат се доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 26, чл. 34, чл. 35 и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 74м, ал. 1, т. 3 и чл. 74л, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта.

Ответникът - министърът на труда и социалната политика е оспорил жалбата в писмени бележки.

За да се произнесе, Върховният административен съд взе предвид следното:

1. По допустимостта:

Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт, който не е изключен от съдебен контрол с изрична законова разпоредба. Жалбата е подадена на 31.03.2014 г. от лице с правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно. Спазен е преклузивният 14-дневен срок, считано от датата на съобщаване на акта 17.03.2014 г.

Подадената до съда жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1. По основателността:

С удостоверение № 61/31.01.2014 г., издадено от заместник-министъра на труда и социалната политика на основание чл. 74е, ал. 1 във вр. с чл. 74к, ал. 1 от ЗНЗ, "Веро Герюстбау ГМБХ Клон България" клон на чуждестранен търговец със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, е регистриран за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа. Няма спор относно обстоятелството, че регистрацията е извършена при изпълнение на условията по чл. 74е, ал. 2, т. 1 - 8 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ).

От представените справки се установява, че в Търговския регистър е било вписано преобразуване на "Веро Герюстбау ГМБХ Клон България" КЧТ чрез вливане във "Веро Скафолдинг" ЕООД, гр. Стара Загора.

С оспорената заповед, издадена от министъра на труда и социалната политика, регистрацията на "Веро Герюстбау ГМБХ Клон България" КЧТ с удостоверение № 61/31.01.2014 г. за регистрация за извършване на дейност като предприятие, осигуряващо временна работа, е прекратена на основание чл. 74м, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 74л, ал. 3 от Закона за насърчаване на заетостта. Прекратяването на регистрацията е мотивирано със заличаването на субекта в Търговския регистър и с невъзможността правата по удостоверението да бъдат прехвърляни на друго юридическо лице с друг ЕИК (единен идентификационен код), каквото в случая е правоприемникът "Веро Скафолдинг" ЕООД. Не са изложени обстоятелства и съображения за пропускане на срока от 7 работни дни по чл. 74л, ал. 3 от ЗНЗ, в който предприятието, което осигурява временна работа, следва да уведоми Агенцията по заетостта за изменение и/или допълнение на вписаните обстоятелства в документите, послужили като основание за регистрацията.

Заповедта е издадена от компетентния орган в рамките на предоставената му материална компетентност от чл. 74м, ал. 1 от ЗНЗ. В съответствие с административнопроцесуалното правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в заповедта са изложени обосноваващите я фактически и правни съображения. При спазване на чл. 35 от АПК са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства във връзка с фирмените регистрации, които са предпоставили издаването на акта. При липса на спор относно фактите допуснатото нарушение на задължението по чл. 26 от АПК за уведомяване на заинтересованото лице за започване на производството е несъществено. Не се установява нарушение на процесуалното задължение на административния орган по чл. 34 от АПК да осигури на страната възможност да преглежда документите по преписката, както и да си прави бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за нейна сметка.

С оглед на гореизложените съображения възражението на жалбоподателя "Веро Скафолдинг" ЕООД за нищожност на оспорения административен акт поради издаването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила се преценяват като неоснователни.

Спорът между страните е правен и се свежда до правилното прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 74м, ал. 1, т. 3 от Закона за насърчаване на заетостта, която е мотивирала прекратяването на регистрацията.

Разпоредбата на чл. 74м, ал. 1, т. 3 от ЗНЗ предвижда прекратяване на регистрацията "при нарушаване на изискванията по тази глава" (глава осма "а" с наименование Условия и ред за регистрация на предприятия, които осигуряват временна работа). В заповедта не е конкретизирано кое точно изискване на глава осма "а" е нарушено, но от обстоятелствената част може да се направи заключение за прието нарушение на изискването на чл. 74л, ал. 2 от ЗНЗ за вписване наименованието на предприятието, което осигурява временна работа, в публичния регистър на издадените удостоверения по ал. 1. Посочено е, че заличаването на субекта в Търговския регистър води до невъзможността да бъдат вписани каквито и да е промени в обстоятелствата, относими към статута му в регистъра по чл. 74л от ЗНЗ. Правата по удостоверението не могат да бъдат прехвърляни на правоприемника "Веро Скафолдинг" ЕООД, който е друго юридическо лице с друг ЕИК.

При издаването на заповедта административният орган не е съобразил относимите разпоредби на Търговския закон (ТЗ), приложими при преобразуване на търговските дружества чрез вливане. Съгласно чл. 262, ал. 1 от ТЗ при вливане цялото имущество на едно или повече търговски дружества (преобразуващи се дружества) преминава към едно съществуващо дружество (приемащо дружество), което става техен правоприемник. Преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация. С вписването на вливането правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават върху приемащото дружество (чл. 263и, ал. 2 от ТЗ). На основание чл. 263и, ал. 2 от ТЗ издадените разрешения, лицензии или концесии, притежавани от преобразуващото се дружество, когато то се прекратява, преминават върху приемащото дружество при вливане, доколкото закон или актът за предоставяне не предвижда друго. В разглеждания случай в ЗНЗ не съществуват специални законови разпоредби, предвиждащи друго. При тази законова уредба следва да се приеме, че регистрацията, която по съществото си представлява разрешение за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа, е преминала върху правоприемника. Неприложима е и подзаконовата норма на чл. 6 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, защото при преобразуване чрез вливане лицензията не се преотстъпва, прехвърля или прекратява, а преминава върху приемащото дружество "Веро Скафолдинг" ЕООД. Няма пречка компетентният орган да прецени изпълнението на материалноправните предпоставки за извършване на посредническа дейност от приемащото дружество, но фактът на преобразуването няма за последица автоматично прекратяване на регистрацията само на това основание.

По отношение на упоменатата в оспорената заповед разпоредба на чл. 74л, ал. 3 от ЗНЗ не са изложени обосноваващи я фактически съображения. На основание чл. 263ж от ТЗ преобразуването има действие от момента на вписването в търговския регистър. При извършената служебна справка се установи, че преобразуването на "Веро Герюстбау ГМБХ Клон България" КЧТ чрез вливане във "Веро Скафолдинг" ЕООД е било вписано в Търговския регистър на 05.02.2014 г. Уведомителното писмо по чл. 74л, ал. 3 от ЗНЗ е заведено в Агенцията по заетостта с вх. № 92/0334 от 20.02.2014 г., но няма данни относно датата, на която е било подадено.

Във връзка с изложените в заповедта мотиви, че заличаването на субекта в Търговския регистър води до невъзможността да бъдат вписани каквито и да е промени в обстоятелствата, относими към статута му, в регистъра по чл. 74л от ЗНЗ, следва да се посочи, че подзаконовата разпоредба на чл. 11, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, приета с ПМС № 107 от 17.05.2003 г., изрично предвижда, че измененията и допълненията по ал. 2, т. 2 - 6 и по ал. 3, т. 4 - 6 се вписват в регистрите.

Оспорената заповед е незаконосъобразна поради издаването й при липса на материалноправното основание по чл. 74м, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 74л, ал. 2 и 3 от Закона за насърчаване на заетостта. Не са установени нарушения на изискванията по глава осма "а" от ЗНЗ като предпоставка за прекратяване на регистрацията с удостоверение № 61/31.01.2014 г. за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа. Подадената жалба за незаконосъобразност е основателна и следва да бъде уважена, като в полза на жалбоподателя бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и държавна такса в размер на 50 лв. съгласно представения списък.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,