Решение № 10866 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5792/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ORKUN International Transport Kft, със седалище в Будапеща, Унгария, чрез адв. Лалова, срещу Решение 1884 от 22.03.2024 г., постановено по адм. дело 3705/2023 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед РД-14-1125/23.03.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), издадена от началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" (ОО "АА") - гр. София към Регионална дирекция "Автомобилна администрация" (РД "АА") - гр. София. Подадена е и частна жалба от S. D., роден на [дата]., гражданин на Турция, чрез адв. Лалова, срещу горепосоченото решение, в частта, с която жалбата му срещу Заповед РД-14-1125/23.03.2023 г. за прилагане на ПАМ е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено в тази част. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в случая не е налице административно нарушение, с оглед влязлото в сила Решение 4090/31.08.2023 г., постановено по а.н.д. 5970/2023 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отменено Наказателно постановление (НП) 42-0005781/23.03.2023 г., издадено на S. D. (водач на процесния товарен автомобил). В тази връзка се сочи, че посоченото решение обуславя отмяна както на обжалвания съдебен акт, така и на процесната заповед за прилагане на ПАМ. Оспорен е изводът на съда, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че в административното производство на водача на пътното превозно средство (ППС) и на собственика на превозното средство не е осигурен преводач и цялото производство е проведено на български език. Дружеството, собственик на автомобила не е участвало в административното производство и не е уведомявано за издадените санкционни актове. Сочи се също, че спорната заповед не съдържа всички реквизити, изискуеми според чл. 59, ал. 2 АПК. Претендира се отмяна на обжалвания съдебен акт, както и на оспорената заповед. Прави се искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът, представляван от адв. Атанасова, моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Частният жалбоподател - S. D., представляван от адв. Атанасова, моли за отмяна на обжалваното решение, в прекратителната му част, и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата му срещу процесната заповед за прилагане на ПАМ. Ответникът началник на ОО "АА" - гр. София към РД "АА" - гр. София, не изразява становище по касационната и частната жалби. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни, при спазване на сроковете по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на ORKUN International Transport Kft, със седалище в Будапеща, Унгария срещу Заповед РД-14-1125/23.03.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от началника на ОО "АА" - гр. София към РД "АА" - гр. София. Жалбата на S. D. срещу посочената заповед е оставена без разглеждане, а производството по делото по отношение на този жалбоподател е прекратено. Със заповедта е приложена ПАМ временно спиране от движение на моторно превозно средство (МПС) с марка Рено НД001", peг. [рег. номер] и прикачено полуремарке Тирсан", peг. [рег. номер] - до заплащане на наложената с наказателното постановление (НП) глоба за извършеното нарушение и осигуряването на водач, който е гражданин на държава-членка на Европейския съюз (ЕС), или отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "г" и "в" ЗАвтП. Съдът е установил от фактическа страна, че на 23.03.2023 г. инспектори при РД "АА" - гр. София установили, че в град София, на околовръстен път, на около 100 метра след автомагистрала "Тракия", в посока Казичане, S. D., като водач на влекач Рено НД001", peг. [рег. номер] и прикачено полуремарке Тирсан", peг. [рег. номер], извършвал международен транзитен превоз на товари по маршрута Турция - Унгария. Проверяващите констатирали, че водачът бил без сертификат за водач по чл. 57, ал. 5 от Наредба 11 на МТС, необходим на водач-гражданин на държава, която не е членка на ЕС. За посоченото нарушение, на водача бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено НП 42-0005781/23.03.2023 г. за налагане на глоба в размер на 2 000 лева. От правна страна съдът е приел, че административният акт не страда от пороците по чл. 146 АПК и е отхвърлил жалбата на ORKUN International Transport Kft. Жалбата на водача - S. D., е приета за недопустима, като подадена от лице без правен интерес от оспорването на заповедта, поради което е оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част е прекратено. Решението е валидно, допустимо и правилно. По касационната жалба: По делото е безспорно установено, че водачът на ППС не е гражданин на Европейския съюз, няма постоянен адрес на територията на България, не притежава сертификат по чл. 57, ал. 5 от Наредба 11 от 31.10.2002 г. и с посоченото по-горе НП му е наложена глоба в размер на 2000, 00 лв. При така установените факти съдът правилно е приел, че са налице всички материалноправни предпоставки за упражняване на разпоредителната власт по прилагане на процесната принудителна административна мярка временно спиране от движение на влекача и прикаченото полуремарке. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неосигуряване на участие на дружеството-превозвач в проведеното административно производство. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК се намира в глава пета "Издаване на административни актове", раздел І "Индивидуални административни актове", а съгласно чл. 22, т. 1 АПК производството по раздел І не се прилага за административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им. Процесната мярка има предварително изпълнение, допуснато по силата на закона - чл. 107, ал. 3 ЗАвтП, т. е. подлежи на незабавно изпълнение. Прилагането на чл. 26, ал. 1 АПК би лишило от смисъл принудителните мерки по чл. 106а ЗАвтП, тъй като тяхната основна цел е незабавно преустановяване на правонарушението. По същата причина не е необходимо извършването на правонарушението да е установено с влязъл в сила акт. При положение, че не е задължително участието на дружеството в административното производство, безпредметно е обсъждането на оплакването, че в същото това производство не е бил осигурен преводач на български език на негов представител. Неоснователно е и оплакването за неясно посочване на правното основание за издаване на заповедта. Релевантното правно основание е посочено в разпоредителната част на заповедта - чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "в" и "г" ЗАвтП, където е отразен и видът на приложената ПАМ. Представеното едва с касационната жалба Решение 4090/31.08.2023 г., постановено по а.н.д. 5970/2023 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отменено НП 42-0005781/23.03.2023 г., издадено на S. D. /водач на процесния товарен автомобил/, не обуславя извод за неправилност на обжалваното решение, респ. за незаконосъобразност на спорната заповед. Това е така, тъй като съобразно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Същевременно по делото не са ангажирани доказателства, че представеното от касатора решение е влязло в сила, противно на твърдението в касационната жалба. По частната жалба: Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че S. D. не е адресат на приложената ПАМ. Автомобилът е собственост на ORKUN International Transport Kft, което дружество е упражнило правото си да оспори акта, засягащ правната му сфера. Наличието на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, като в случая правилно съдът е приел, че същата не е налице по отношение на физическото лице, водач на процесния автомобил. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение