Решение № 9835 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2610/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Роял Асетс Мениджмънт АД и Кофи Стандарт ЕООД, чрез адв. Б. Стрижлев като процесуален представител, против решение 27167 от 16.12.2024 г., постановено по адм. дело 3237/2024 г. по описа на Административен съд - София град. Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Отрича се приложимостта на разпоредбата на чл.57, ал.4 ЗУТ с твърдения, че фирменият надпис като рекламен елемент не засяга фасадата на сградата-етажна собственост и не е необходимо съгласие на етажните собственици за поставянето му. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по същество, за отхвърляне на предявената жалба. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съгласно приложен списък. В съдебно заседание, касаторите се представляват от адв. Б. Стрижлев и адв. А. Вълов, които поддържат доводите и исканията в жалбата. Ответникът главният архитект на СО-район Средец не изразява становище по жалбата. Ответникът С. Г. Г. в качеството му на управител на Етажната собственост на сграда в гр. София, [адрес], чрез пълномощника си адв. Е. Златинова, в представен писмен отговор и устно в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски съгласно приложен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение, по жалба на С. Г. Г. в качеството му на управител на Етажната собственост на сграда в гр. София, [адрес], административният съд е отменил Разрешение за поставяне 18/20.12.2023 г. на Главния архитект на Район "Средец" Столична община, с което е разрешено на Роял Асетс Мениджмънт АД и Кофи Стандарт ЕООД да поставят 1 бр. фирмен надпис на кафене в сграда с идентификатор 68134.100.350.4.12, с административен адрес гр. София, район "Средец", [жк], [адрес]. За да постанови горния резултат, съдът след като е събрал относимите доказателства е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила относно мотивирането му с конкретно правно основание, както и в противоречие с материалния закон. Обосновава извод, че рекламното съоръжение предмет на оспореното разрешение за поставяне е разположено на фасадата на сграда-етажна собственост, което е видно от изготвеното конструктивно становище и от заключенията на вещите лица по двете СТЕ, без на е налице съгласие на етажните собственици или писмен договор за наем с етажните собственици на заетата от съоръжението площ, в нарушение на изискванията на чл.57, ал.4 ЗУТ. Решението е правилно. Обосновани от доказателствата и формирани в съответствие с приложимия закон са решаващите изводите на административния съд за материалноправна незаконосъобразност на оспорения административен акт, които изводи се споделят изцяло от настоящия касационен състав. За да отмени процесното разрешение за поставяне, първата съдебна инстанция е приела, че при издаването му не е спазено изискването на чл.57, ал.4 ЗУТ. Разпоредбата предвижда, че върху сгради - етажна собственост, разрешението за поставяне на рекламни или информационни елементи се издава въз основа на изрично писмено съгласие на етажните собственици или писмен договор за наем с етажните собственици на заетата от съоръжението площ, като съгласието и договорът за наем се оформят по реда на Закона за управление на етажната собственост. Противно на наведените в касационната жалба доводи, цитираната разпоредба е приложима в настоящия случай, предвид безспорно установените по делото релевантни факти. От приложеното по преписката към проекта конструктивно становище, изготвено по възлагане от жалбоподателите е видно, че процесният фирмен надпис с обща площ от 0,43 кв.м. е съставен от отделни обемни букви, който следва да се монтира посредством самонарезни винтове към фасадата на сградата, която е в режим на етажна собственост. Според вещите лица по СТЕ, проверили графичните части към проекта, вкл. обяснителните записки, и извършили външен оглед на обекта, който е в процедура за промяна на предназначението от магазин в кафене, фирменият надпис ще се монтира на фасадата на сградата, като в.л. по втората СТЕ инж. Ю. М., уточнява, че обемните светещи букви ще се монтират на фасадата на сградата, над дограмата /алуминиева елоксидна дограма/, над която има решетка за вентилация с поставени жалузи, а върху тях се окачват буквите от надписа. От изложеното следва еднозначният извод, че процесното рекламно съоръжение се разполага на фасадата на сградата, а последната, както правилно е отбелязал съдът, представлява външна ограждаща стена на сградата, която по естеството си и съгласно чл. 38 ЗС представлява обща част /арг. § 5, т. 55 ДР ЗУТ/. Установената липса на изрично писмено съгласие на етажните собственици или писмен договор за наем с тях съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10, б. "б" и чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗУЕС /обстоятелство, което не е спорно по делото/, е достатъчно да обоснове материалната незаконосъобразност на разрешението за поставяне. Без значение в случая е, че фирменият надпис следва да се закрепи върху жалузи, които не са конструктивен елемент и поради това, няма да се засегне конструкцията на сградата. Съществено за приложимостта на правилото по чл.57, ал.4 ЗУТ е разполагането на процесния елемент върху фасада, т.е. върху обща част по см. на чл.38, ал.1 ЗС, на сграда в режим на етажна собственост. Предвид изложеното, оспореното съдебно решение, с което по горните съображения е отменено разрешението за поставяне, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Същото е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон и е обосновано от установените от съда фактически обстоятелства. Формираните правни изводи за материалноправна незаконосъобразност на процесния административен акт са надлежно мотивирани и логически издържани. За пълнота на настоящото решение и в отговор на доводите на касаторите следва да се посочи, че отсъствието на данни за приложената в случая хипотеза на чл.48 от НПОРИМДЕРДТСО от органа, не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл.146, т.3 АПК и констатациите на съда в обратен смисъл са неправилни, което обаче не променя крайния извод за незаконосъобразност на оспорения акт. При този изход на спора, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на ответната страна - етажната собственост, сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, които са в доказан размер от 2400 лева за платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,