Решение № 1998 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9598/2014 г.

Решение № 1998 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9598/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Щерьо Василев Щерев от гр. Сливен, против Решение № 46/31.05.2014 г., постановено по адм. дело № 45/2014 г., по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № 1241/15.03.2006 г. на Началника на РПУ към РДВР Сливен, за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закон за движение по пътищата - "изземване на свидетелството за управление", за нарушение на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - Началникът на РПУ към РДВР Сливен, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Сливен е отхвърлил като неоснователна жалбата на Щерьо Василев Щерев срещу Заповед № 1241/15.03.2006 г., на Началника на РПУ към РДВР Сливен, за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закон за движение по пътищата - "изземване на свидетелството за управление", за нарушение на чл. 157, т. 4 от ЗДвП. За да постанови този резултат съдът е приел, че на жалбоподателя са отнети всички контролни точки въз основа на влезли в сила наказателни постановления, а отнемането на контролни точки е релевантния факт, с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи ПАМ. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона и е законосъобразна. Решението е правилно. Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Отнемането на контролните точки е релевантен факт, установен пред решаващия съд, с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи принудителна административна мярка, като изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършваното правонарушение. С оглед изчерпване лимита на контролните точки, Щерьо Василев Щерев е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 2 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредбата, Обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г.). Няма спор, че касационният жалбоподател не е изпълнил това свое задължение, поради което на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, вр. с чл. 7 от Наредбата, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за правоуправление на МПС". По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Сливен съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение