Решение № 6849 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 928/2014 г.

Решение № 6849 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 928/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец Емил Иванов Христов с фирма "Индивидуална практика за първична медицинска помощ доктор Емил Христов" със седалище и адрес на управление с. Долно Сахране, област Стара Загора, срещу решение № 217 от 15.11.2013 г. по адм. дело № 393/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Стара Загора, VI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на Районната здравноосигурителна каса - гр. Стара Загора, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 217 от 15.11.2013 г. по адм. дело № 393/2013 г. Административен съд - гр. Стара Загора, VI състав, е отхвърлил жалбата на Едноличен търговец Емил Иванов Христов с фирма "Индивидуална практика за първична медицинска помощ доктор Емил Христов" със седалище и адрес на управление с. Долно Сахране, област Стара Загора, срещу писмена покана изх. № 29-05-1194 от 30.07.2013 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Стара Загора. Съдебният акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло и е постановил решението си въз основа на събраните по него доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Неоснователни са оплакванията на касатора, че в мотивите към решението не е разгледана неговата теза относно незаконосъобразността на процесната писмена покана. Със заповед № РД-18-697 от 9.07.2013 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Стара Загора, за извършване на проверката са определени длъжностните лица от РЗОК - Стара Загора, Кремена Йорданова Радева и Кети Боянова Епитропова - финансови инспектори. Същите са извършили проверката, изготвили и подписали са констативен протокол от 12.07.2013 г. и протокол за неоснователно получени суми от същата дата. Предвид заповедта от 9.07.2013 г. не могат да се направят изводи, че цитираните лица не са длъжностни такива от РЗОК - гр. Стара Загора, нито че не са били надлежно оправомощени. Обстоятелството дали е налице месечен план, утвърден от директора на НЗОК, за анализиране и сравняване на договорената, отчетена и заплатена дейност на изпълнителите на първична медицинска помощ е въпрос, който е периферен за същността на спорните правоотношения. Това е така, защото финансовите инспектори, извършили проверката, черпят своите правомощия от разпоредбите на чл. 73 от ЗЗО и заповед № РД-18-697 от 9.07.2013 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Стара Загора. Неоснователно е и оплакването, че в писмената покана липсват фактически основания за издаването й. В оспорения административен акт е налице позоваване на констативен протокол от 12.07.2013 г. и приложенията към него. Последният е връчен на представляващия лечебното заведение д-р Емил Христов на същата дата. При това положение не е било необходимо съдържащите се в констативния протокол правно релевантни факти да бъдат детайлно възпроизведени и в писмената покана. Неоснователно е и оплакването, че връчването на заповедта за проверка, на констативния протокол и на протокола за неоснователно получени суми на една и съща дата представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 76а, ал. 2 ЗЗО изисква връчване на протокола за неоснователно получени суми на лицето - обект на проверката, което в случая е станало 12.07.2013 г., както и предоставянето на възможността то да упражни правото си на писмено възражение в 7-дневен срок от връчване на протокола. Касаторът не е упражнил това свое право. Писмената покана е издадена на 30.07.2013 г., т. е. след изтичането на цитирания срок. Протокол № РС-I-0940-I за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности (СМД) и стойността на медико-диагностичните дейности (МДД) на изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ за I тримесечие на 2013 г. е бил връчен на д-р Христов на 19.02.2013 г. Той е подписал този протокол, който представлява неразделна част от индивидуалния договор, без възражения. Освен това в рамките на тримесечието той не е поискал от РЗОК - град Стара Загора, увеличение на броя на отпуснатите му регулативни стандарти. Връчването на последните на 19.02.2013 г. е дало възможност на лекаря до края на тримесечието да съобрази дейността си с така определените му регулативни стандарти или да поиска от РЗОК отпускане на допълнителни такива, което той не е сторил. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. С него Конституционният съд не възприе тълкуването, дадено с решение № 12098 от 4.12.2006 г. по адм. дело № 3696/2006 г. по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, II колегия, и се произнесе в смисъл, че ограничителната норма на чл. 4 ЗБНЗОК не е противоконституционна. В това решение е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. да не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравна помощ да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. От казаното се налага изводът, че тримесечното определяне на броя на назначаваните от изпълнителите на медицинска помощ специализирани медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности е регулаторен механизъм, който трябва да кореспондира пряко с разполагаемия бюджет на НЗОК и разпределението му между регионалните здравноосигурителни каси. Надвишаването на регулативните стандарти представлява щета за този бюджет, която е в причинна връзка с поведението на изпълнителите на медицинска помощ, назначили специализирани медицински дейности и медико-диагностичните дейности извън определените им. Това назначаване е извършено без правно основание, тъй като лимитът на лекаря вече е изчерпан, и сумите подлежат на възстановяване по силата на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО. В случая не е налице класическата фигура на неоснователното обогатяване по чл. 55 ЗЗД. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Разноски по делото не се присъждат, тъй като касационната жалба е неоснователна, а ответникът не е взел отношение по нея и не направил разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,