Решение № 170 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4324/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Р. Д. П. от гр. Пловдив, чрез адв. Божинов, срещу Решение 963 от 30.01.2024г., постановено по адм. дело 1772/2023г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспореното от него Решение 2153-15-182 от 28.06.2023г. на Директор на ТП на НОИ Пловдив в ЧАСТТА, с която е потвърдено Разпореждане РНП-2-4-15-01337209 от 04.04.2023г. на Ръководител ПО в същото ТП на НОИ по отношение на посочената обща сума от 26 546,90 лева, от която главница в размер на 18 783,56 лева за периода 01.01.2018г. 31.05.2020г. и лихви в размер на 7 763,34 лева. Претендира и разноски. Ответникът Директор ТП на НОИ Пловдив, чрез гл. юриск. Вълчанова, счита касационната жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на П., първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че законосъобразно е разпоредено възстановяване на неоснователно получени суми за пенсии, като лицето не е установило добросъвестност при получаването им, а размерът им е бил правилно определен от пенсионния орган, вкл. след прилагане на погасителната давност от ответника по касация във връзка с направено възражение от страна на П.. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и доказателства, които са обсъдени от административния съдия в тяхната съвкупност и поотделно. По повдигнатите конкретни оплаквания в касационната жалба, касаещи въпросите, свързани с евентуалната добросъвестност на касатора, респ. определените размер на главниците и мораторните лихви за възстановяване, то следва да се посочи, че е видно от приключилия правен спор по приложеното адм. дело 2305/2021г. по описа на Административен съд Пловдив, че е била отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение от 10.08.2021г. на ответника по касация, с което той е потвърдил разпореждане на Ръководителя ПО от 23.04.2021г., поправено с разпореждане от 15.06.2021г., с което е било отменено първоначалното разпореждане от 07.03.2017г., с което на лицето е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б ал.1 КСО. Прието е било от административния съд, че П. няма осигурителния стаж, позволяващ му да придобие право на категорийна пения на посоченото основание, след като не е установен стажа му по чл.104 ал.3 КСО, посочен в първоначалното разпореждане. В тази връзка очевидно лицето е получавало изплащаната му от края на 2016г. лична пенсия без основание, поради което и съгласно чл.98 ал.2,т.2 КСО(на което основание е издадено и разпореждането на пенсионния орган) получените месечни размери до 31.05.2020г. подлежат на връщане, освен ако не се установи добросъвестно при получаването им. Следва да се отбележи и че нормата на чл.98 ал.2 КСО говори за ... непра­вилно изплатени суми..., докато тази на чл.114 ал.1 КСО говори за ... недобро­съвестно получени суми....Очевидно е в тази връзка, че всяка недоб­­ро­­съвест­но получена сума задължително се явява и като неправилно извършен разход от фондовете на ДОО, но не всяка неправилно изплатена сума за такъв разход се явява винаги и недобросъвестно получена от съответното лице. В този смисъл уредбата в КСО на материята сочи, че неправилно изпла­тените суми(не само за пенсии) подлежат на връщане от субекта, който ги и по­лучил само, ако са получени недобросъвестно, т.е. лицето е знаело според обстоятелствата, че този разход не му се полага или е извършило определени действия или пък е бездействало в нарушение на конкретно правило за пове­дение. Ето защото и независимо, че на Ръководителя на пенсионното осигуря­ва­не също е дадено правото да издава разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми, но само за пенсии, то на такова възстановяване от съответните лица, които са получили този вид плащане именно и във връзка с уредбата по чл.114 ал.1 КСО, ще подлежат само получените недобросъвестно от тях неправилно изпла­тени суми. В случая с П. се установява, че проблемът касае липсата на пред­пос­тав­ката сборът от осигурителен стаж и възраст да е равен поне на 100, тъй като общия му осигурителен стаж е променен от 48г. 07 м. и 27 дни на само 32г. 03м. и 17 дни. Именно това обстоятелство е по­сочено и от ответният Ръководител, като основание да се приеме, че лицето е недобросъвестно. Според настоящия състав обаче, за да се направи един такъв извод, определено следва да са налице факти от социалната действителност, които да го подкрепят било пряко, било косвено. В тази връзка следва да се отбележи, че след като лицето е получавало пенсия на основание акт на пенсионния орган, в който му е посочено, че има положен труд от първа категория в размер на общо 16г. 09 м. и 20 дни(макар и при различно превръщане), а впоследствие е установен действителен такъв само от 12г. и 15 дни, но освен това няма никакъв стаж по записа по чл.104 ал.3 КСО, т.е. стаж от първа категория, положен като работник, инженерно-технически специалист и ръководен служител до ръководител на участък включително, зает на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство(като подземен маневрист и подземен шлосер в Горубсо МаданАД). В тази връзка по сходни казуси в същото поделение на ТП на НОИ Пловдив касационната инстанция още през 2016г. отбелязва, че такъв категориен стаж ..трудно може да бъде забравен...(така Ре­шение 2179 от 25.02.2016г. по адм. дело 6763/2015г., Решение 5734 от 14.05.2016г. по адм. дело 8581/ 2015г. и Решение 7200 от15.06.2016г. по адм. дело 8588/2015г.) особено, ако той е бил с продължителност от почти над 8 години, от които сега П. не установява никакъв, поради което и общия осигурителен стаж му е бил редуциран с почти една трета. В тази връзка няма данни повече от три години касаторът да е предприел действия, с които да уведоми пенсионния орган, че първоначалното разпореждане от 22.12.2016г. и това от 23.01.2017г., с което пенсията му е определена в окончателен размер, са му признали стаж от първа категория при условията на чл.104 ал.3 КСО(изрично посочено в разпорежданията), какъвто той всъщност няма. Видно е от възражение, подадено от лицето на 02.03.2017г., че П. възразява относно акта от 23.01.2017г., но само досежно намаления доход, а не и относно значителния размер на признатия му стаж от първа категория. Не са извинителни и обстоятелствата по представените писмени доказателства, установяващи евентуални престъпни деяния, касателно начина на самото отпускане на пенсията и действията на упълномощените за това лица за пред ТП на НОИ, след като на П. са му били известни благоприятните за него актове на пенсионния орган и то е черпил права години наред и поради работата му под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, каквито обективни данни не са били установени по приложеното адм. дело. Що се отнася до размера на установеното вземане, след извършеното негова частично погасяване по давност от ответника по касация, то обосновани са изводите на административния съдия на база приетото пълно е неоспорено във фактическите си констатации заключение на в. л. Спиртова, касателно точния размер на дължимите за възстановяване главници и закъснителни лихви. По това, а и по останалите спорни обстоятелства, в обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на писмен отговор, без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,