Решение № 187 от 18.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 999/2012 г.

Решение № 187 от 18.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 999/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова Производството е по чл. 48 във вр. с чл. 47, т. 2, т. 3, предл. второ и т. 4 на ЗМТА. Образувано е по предявен на 31.10.2012 г. от С. В. Ч. и А. Д. Ч. /починал в хода на производството и заместен от наследниците си С. А. Ч. и Д. А. Ч./ против [фирма], [населено място] иск за отмяна на Арбитражно решение № 2-040 от 16.06.2012 г. по арбитражно дело № 0140/2012 г. на Арбитражен съд "А. Ю." С., действащ като институционален арбитраж по българското законодателство. Ищците искат отмяната на арбитражното решение с твърдения, че е постановено при липса на арбитражно споразумение /чл. 47, т. 2 ЗМТА/, тъй като при сключването на договора за револвиращ заем не са се съгласявали в неговите Общи условия, включващи арбитражната клауза. Условията съдържали и неравноправни клаузи относно уговорката спорът да бъде разгледан от арбитражен съд, поради което и съдържащата се в тях клауза за арбитраж била нищожна. Позовават се и на основанието за отмяна по чл. 47, т. 3, предл. второ ЗМТА-противоречие с обществения ред, поради нарушаване на правни принципи, закрепени в чл. 56 и чл. 121 от Конституцията. Основават искането си и на т. 4 на чл. 47 ЗМТА поради това, че не са уведомени за образуваното арбитражно производство, не са получавали никакви документи и призовки, лишени са от участие при избор на арбитър и от възможност да дадат отговор на исковата молба. Считат, че не са били спазени сроковете, установени с оглед осигуряване правото им на защита- производството пред арбитражния съд било образувано на 31.05.2012 г., а съдебното заседание проведено на 16.06.2012 г.; 15 дневният срок е недостатъчен за връчване на препис от исковата молба, вземане на становище, а А. съд дал ход на делото без да има надлежни доказателства за редовното връчване на книжата за първото заседание. В хода на настоящото производство е въведено и твърдение, че заемът е погасен/неусвоен. Ищците поддържат, че за образуваното арбитражно производство научили в началото на м. септември 2012 г., когато получили писмо, съдържащо арбитражното решение. Ответникът [фирма]-гр. С. оспорва допустимостта на молбата и основателността на искането за отмяна на арбитражното решение. Счита, че искът по чл. 48 ЗМТА е предявен извън преклузивния тримесечен срок, тъй като арбитражното решение е връчено на А. Д. Ч. на 23.07.2012 г. Посочва, че то не е връчено на С. В. Ч., но по причина нейно отсъствие, като с опитите за връчване на 05.07., 11.07. и 17.07.2012 г., следва да се счита за получено на 23.07.2012 г. Позовава се на разпоредбата на чл. 18.4 ОУ- когато призовките и съобщенията са изпратени на посочения в договора адрес, се считат за връчени с изтичането на петия работен ден и в случаите, в които в известието за доставянето им е отбелязано, че не са приети, са непотърсени, адресатът е заминал или се е преместил на друг адрес, или адресът не съществува, непознат е, или е недостатъчен. Подробни съображения са изложени и срещу твърденията на наличието на конкретните основания за отмяна на арбитражното решение. Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о., след преценка на доказателствата по делото и на заявените от страните доводи и възражения, приема следното: Искът за отмяна на арбитражното решение е процесуално допустим- предявен е от надлежни страна в преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Възражението на ответника за недопустимост на иска поради пропускане на срока от А. Ч. е недоказано. Дружеството се позовава на нечетливо с оглед датата на връчване ксероксно копие от сканирана товарителница за връчване на пощенска пратка, която е адресирана до Ч. и е с посочено съдържание "решение по арб. д. № 140/2012 г. " Именно товарителницата /а не информацията от електронната система на доставчика/ е релевантният документ чрез който може да се установят обстоятелствата по връчването и съдържанието на пратката. Нечетливата дата на връчване, отразена в товарителницата прави документа негоден да удостовери факта на твърдяното получаване на дата 23.07.2012 г. Пратката със съобщението за постановеното арбитражно решение, адресирана до С. Ч. не е доставена, поради отбелязване "отсъствие". В такава хипотеза получаването не може да се счита за осъществено, тъй като е извън регламентираните от чл. 18.4 от ОУ възможности за фингирано връчване на книжа. При липса на безспорни доказателства, че ищците са надлежно уведомени за постановеното арбитражно решение преди 31.07.2012 г., следва искът им, предявен на 31.10.2012 г., да бъде счетен за подаден в преклузивния срок. В този случай съмнението относно срока следва да се тълкува в полза на ищците, а и ответникът не установява твърдението си за просрочие на молбата поради узнаване на арбитражното решение на 23.07.2012 г. Производството по арбитражно дело № 0140/2012 г. е образувано пред Арбитражен съд "А. Ю." С. по искова молба на [фирма], с която е предявен иск срещу С. Ч. и А. Ч. за заплащане на сумата 541 лв. -непогасена главница, лихви -22.58 лв. и неустойка-900 лв. в качеството им на солидарни длъжници по договор за револвиращ заем от 23.08.2009 г. Компетентността на сезирания арбитражен съд в исковата молба е обоснована с клаузата на 13.1 от ОУ към договора за револвиращ заем. Искът е уважен изцяло с постановеното по делото арбитражно решение от 16.06.2012 г. В мотивите арбитражният съд е посочил, че ответниците са били редовно призовани за проведеното арбитражно заседание с връчване на документите по делото, не са се явили, не са оспорили компетентността на арбитражната институция, не са ангажирали доказателства, не оспорват твърденията на ищеца, не изпращат отговор на молбата и не вземат отношение по предмета на делото и по допуснатите доказателства. Неоснователно е искането за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, ал. 2, предл. първо ЗМТА-липса на арбитражно споразумение поради неподписване и несъгласие на ищците с Общите условия на договора за револвиращ заем, съдържащ в разпоредбата на чл. 13 арбитражната клауза. Заемателите не са оспорили подписите си под договора, в предходен абзац на който е отразено изричното приемане на Общите условия, "които са им предадени, с които са се запознали и приемат". Арбитражната клауза е задължителна, тъй като е уговорена в общите условия, които заемополучателите са заявили писмено че приемат- чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ и чл. 16 ЗЗД. Неоснователно е искането за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, ал. 2, предл. второ ЗМТА-недействителност на арбитражното споразумение поради неравноправност на арбитражната клауза на чл. 13 ОУ с оглед квалификацията за неравноправност по чл. 143, т. 16 З. - уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като изключва или препятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително и задължава потребителя да се обръща към определен арбитражен съд. В клаузата на чл. 13.1 от ОУ е уговорено разрешаването на споровете от един от следните арбитражи/ арбитри ад хок или институционален арбитраж и определените от страните са: трима посочени арбитри ад хок и институционален арбитраж "А. Ю. "С.. ЗМТА регламентира, че арбитражът да бъде постоянна институция или да бъде образуван за решаване на определен спор /чл. 4/; възможността да бъде уговорена процедура за образуване на арбитражен съд -споразумение за процедура /чл. 12, ал. 1/; да бъде определен съставът на арбитражния съд, който може да е от един или повече арбитри /чл. 11, ал. 1/; приложимите правила, когато липсва изрична уговорка за състава, страната не сочи арбитър, или страните не могат да се споразумеят за едноличния арбитър /чл. 12, ал. 2/. С оглед на това уговорката в ОУ, която предвижда възможност за избор между трима арбитри ад хок и арбитраж-постоянна институция е допустима като несъдържаща задължение за сезиране на точно определен арбитраж. Позоваването от молителите на представите писмени доказателства- отговор на Омбудстмана и Протокол № 34 от 3.09.2012 г. на К. е неоснователно - в протокола са третирани общи условия-редакция 02.07.2012 г., договорът е сключен при ОУ версия 01.11.2011 г., а и единствено компетентен да констатира нищожността на клауза в потребителския договор е съдът. Неоснователно е искането за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, т. 3, предл. второ ЗМТА- противоречие с обществения ред. Позоваването е формално, неконкретизирано и общо обосновано с нарушаване правото на участие и защита в производството, което е самостоятелна предпоставка по т. 4 на чл. 47 ЗМТА. Неоснователно е искането за отмяна на наведеното извън преклузивния срок- в хода на производството /съдебно заседание на 04.11.2013 г./ твърдение, че кредитът не е усвоен, а и то е относимо към правилността на арбитражното решение. Принципна е практиката на ВКС, че в производството по иск с правно основание чл. 47 ЗМТА не може да се обсъждат материалноправните отношения между страните и да бъде извършвана преценка на изводите на арбитражния съд по съществото на материалноправния спор. Производството по чл. 47 ЗМТА не е инстанционно за проверка правилността на постановения в арбитражното производство акт. Основателно е искането за отмяна на арбитражното решение на основание т. 4 на чл. 47 ЗМТА- липсват надлежни доказателства, че ответниците са били редовно уведомени за назначаването на арбитър и за арбитражното производство. В материалите от изпратеното копие на арбитражното дело, удостоверяването на изпращането на призовката за насроченото арбитражно заседание /с препис от исковата молба, доказателствата и разпореждането за Председателя на АС/ и получаването им на 04.06.2012 г. от А. и С. Ч., е въз основа на отговор на куриерската служба "Е." чрез справка от електронната система на службата. Този отговор -изх. № от 20.03.2013 г. следва постановяване на арбитражното решение и очевидно е изискан от АС с оглед разпореждането на ВКС за прилагане на арбитражното дело към настоящото. Самите товарителници, които куриерската служба цитира в отговора си и с които счита за осъществено изпращането на пратка с конкретно посочено съдържание и получаването й от адресата, не са приложени нито към арбитражното дело, нито при разглеждането на настоящия иск. При липса на товарителница, няма основание самостоятелно да се ценят като удостоверяващи получаването на пратката и съдържанието й /призовка, искова молба и приложения/ сведенията на оператора на пощенски услуги от електронната му система, дадени след приключване на арбитражното производство, тъй като възниква въпросът въз основа на какви обективни данни решаващият орган е приел призоваването за редовно. Такова удостоверяване на получаването на книжата по арбитражното дело не съответства и на уговореното в разпоредбата на чл. 13.4 от ОУ, в която е употребен терминът "известие за доставяне", а не справка от електронната система на куриерската служба. В протокола от арбитражното заседание и в Решението на АС не е посочен документът, въз основа на който е прието за редовно уведомяването на ответниците за производството. В издаденото /към м. април 2013 г./ от Председателя на АС "А. Ю. "С. удостоверение /относно влизането в сила на арбитражното решение/, редовното призоваване е аргументирано с конкретно посочени товарителници, изпратени чрез куриерската фирма "Е." и "редовно връчени на 04.06.2012г". Неприлагането на цитираните като съществуващи и удостоверяващи надлежното призоваване документи /товарителници/ в изпратеното копие от арбитражното дело не може да бъде заместено и преодоляно с информация от електронна система на куриерската служба за съдържанието им, и то дадена след постановяване на арбитражното решение за нуждите на настоящото исково производство. Изводът е, че в материалите към копието от изпратеното арбитражно дело не се съдържат никакви доказателства, въз основа на които решаващият орган е приел за надлежно уведомяването и призоваването на ответниците за образуваното арбитражно производство, поради което искането за отмяна на арбитражното решение следва да бъде отменено на основание чл. 47, т. 4 ЗМТА. След отмяната на арбитражното решение, делото следва да бъде върнато на арбитражния съд за ново разглеждане и осигуряване правото на страната за отговор на исковата молба. Ответникът следва да заплати на ищцата поисканите и доказани разноски за настоящото производство, за които не е представен списък по чл. 80 ГПК- сумата 1360.08 лв. По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т. о.