Решение № 12615 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2999/2014 г.
ВАСIII отделение23.10.2014 г.докладчик т Сребрина Христова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8367/30.12.2013 г., постановено по адм. д. № 9676/2013 г. на Административен съд София - град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 12615 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2999/2014 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет, чрез юрк. Т. Кулинова, против решение № 8367/30.12.2013 г. по адм. д. № 9676/2013 г. на Административен съд София - град, като неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Яник Куякула от ДР Конго, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената от надлежна страна и в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, е отменил по жалба на Яник Куякула Решение № 1559 от 10.09.2013 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по искането за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че при издаване на оспорения административен акт не са изяснени всички факти и обстоятелства от личната история на кандидата, като изводът за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут се явява необоснован. Съдът се е обосновал и с нарушение на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето. Решението е правилно. Правилно съдът е посочил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, спазена е предвидената от закона писмена форма и не е налице съществено нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗУБ, тъй като административния орган е приложил изключението по чл. 25, ал. 5 от ЗУБ и Яник Куякула е бил представляван от социален работник назначен със заповед № ЗД - РД/09/65 от 18.05.2013 г. Настоящата инстанция споделя извода на съда, че към момента на постановяване на административния акт има допуснато нарушение на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, съгласно който детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. Правилно е посочено, че не са представени доказателства за това в хода на административното производство на непълнолетното лице да е било обяснено правото му на правна помощ, както и какъв е редът за получаване на такава. Имайки се предвид, че в случая се касае за дете, което е непълнолетно и в случая е непридружено, дори и Яник Куякула да е бил изрично запознат с правото му на правна помощ, редът, по който това право следва да бъде реализирано и неправителствените организации, с които ДАБ е сключила договор за предоставяне на правна помощ, спецификата на конкретния случай е изисквала по - специално разяснение по отношение на правната помощ във връзка със Закона за закрила на детето. Правилно съдът е посочил, че административното решение е постановено и в нарушение на материалния закон, като е нарушена разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, която предвижда задължение за административния орган да извърши преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. Настоящата инстанция счита за нужно да отбележи, че към момента на постановяване на настоящото решение Яник Куякула, гражданин на ДР Конго, вече е пълнолетен (роден е на 20.04.1996 г.) и административния орган следва да се съобрази с това при постановяването на ново решение. На основание казаното до тук обжалваното решение е допустимо, валидно и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният административен съд - III отделение,