Решение № 8112 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10508/2014 г.

Решение № 8112 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10508/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна моли да бъде отменено решение № 1798/17.07.2014 г. по адм. д. № 1813/2014 г. на Варненския административен съд, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване № 1400155/13.01.2014 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Булем" ООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил Акт за прихващане или възстановяване № 1400155/13.01.2014 г. на ТД на НАП-Варна. В мотивите си съдът е приел, че АПВ е издаден по искане за възстановяване на 1 002 лв. надвнесени авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г. като в АПВ е прихваната исканата сума към задълженията по две наказателни постановления, влезли в сила на 6.11.2007 г. за 850 лв. глоби и 152 лв. изтекли лихви, от които 13,69 лв. - изтекли лихви по справка-декларация за м. 8.2007 г. За да уважи жалбата против АПВ съдът е приел, че вземанията по наказателните постановления са публични, за тях погасителната давност е започнала да тече на 1.01.2008 г. и е изтекла на 31.12.2012 г., тъй като давността не е спирана или прекъсвана. Приложените съобщение за образуване на изпълнителното дело и поканата за доброволно изпълнение не е доказано да са връчени на длъжника, както и постановлението за налагане на обезпечителни мерки и запорното съобщение, поради което е приложима 5-годишната давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Изводът на съда е съобразен със събраните по делото доказателства относно главницата от 850 лв. по наказателните постановления и лихвите по тях в размер 138,31 лв. В АПВ поисканата сума е прихваната и срещу 13,69 лв. лихви по справка-декларация по ЗДДС за м. 8.2007 г. За тази сума е изпратена покана за доброволно изпълнение за 9,15 лв. по справката-декларация, връчена на 25.09.2007 г. и съобщение за доброволно изпълнение за 13,69 лв. с посочване номера на изпълнителното дело, връчено на 19.10.2007 г. По чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение. По чл. 215, ал. 1, т. 1 от ДОПК изпълнението върху вземания и парични средства в банките представлява способ за принудително изпълнение. На л. 103 от преписката е приложено запорно съобщение до "СЖ Експресбанк" АД без да е приложено съобщение за връчването му на банката, поради което изводът на съда, че не е прекъсната давността и за тази сума е правилен като краен резултат, но с тези допълнения. Основателен е доводът на касатора, че АПВ е законосъобразен по чл. 128, ал. 1, изр. последно от ДОПК, според който може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Вземането на длъжника за надвнесени авансови вноски за 2008 г. е станало изискуемо от подаване на годишната данъчна декларация за 2008 г. Възможността на дружеството по чл. 94 от ЗКПО до отмяната му с ДВ, бр. 94/2012 г., която е в сила от 1.01.2013 г., да приспадне надвнесените суми от следващи авансови и годишни вноски за същия данък, не ограничава правата на органите по приходите да извършат прихващане с надвнесените суми, които до момента на прихващането не са били приспаднати по чл. 94 ЗКПО (отм.) поради няколко последователни години, завършили с финансов резултат загуба за дружеството. Съдът в нарушение на чл. 128, ал. 1 изр. последно от ДОПК е отменил АПВ. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против АПВ. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК в размер 300,14 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,