Решение № 6372 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4211/2012 г.

Решение № 6372 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4211/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по жалбата на Иво Василев Цветков от гр. Перник против решение № 15 от 14.02.2012 г., постановено по административно дело № 474/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ № 924 от 25.11.2011 г. на началника на първо РУ "Полиция" на ОДМВР - Перник за издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Ответникът - началникът на първо РУ "Полиция" на ОДМВР - Перник не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решаващият съд е установил правилно фактическата обстановка по спора. Касаторът Иво Василев Цветков е сезирал на осн. чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ административният орган с искане от 3.11.2011 г. за продължаване на срока на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. В мотивите е заявено, че оръжието му е необходимо за самоотбрана във връзка с дейността му като управител на фирма, тъй като често пренася големи парични средства. Началникът на първо РУ "Полиция" на ОДМВР - Перник е издал Отказ № 924 от 25.11.2011 г. за издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие, който е оспорен пред Административен съд - гр. Перник. С оспореното решение № 15 от 14.02.2012 г., постановено по административно дело № 474/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Перник е отхвърлена жалбата на Иво Василев Цветков срещу Отказ № 924 от 25.11.2011 г. на началника на първо РУ "Полиция" на ОДМВР - Перник. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че административният орган е направил законосъобразен извод относно липсата на изискуемите предпоставки по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е правилно. Към датата на издаване на индивидуалния административен акт контролът върху дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите и условията и редът за издаване на разрешения за упражняването им е уреден със ЗОБВВПИ. С оглед високата степен на риск от обществена опасност при извършване на този вид дейности, свързани с придобиване и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси, нормативната регламентация е императивна и стриктното й съблюдаване е условие за законосъобразност на постановяваните административни актове по приложението на въведения разрешителен режим. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ в едномесечен срок преди изтичането на срока чл. 84, ал. 2 от същия закон, лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, подава заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДОП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от документите по чл. 79 и чл. 80 и удостоверение за годност за употреба на огнестрелното оръжие. На следващо място, съгласно нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Анализът на посочените текстове от закона налагат извод, че съответното физическо лице, което иска подновяване на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му, живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Наличието на такава нужда, представляваща основателна причина, е въведена от законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие. В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, е да обоснове (т. е. - да заяви и подкрепи с убедителни доказателства) своята необходимост от осъществяване на дейността - по арг. на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Това законодателно разрешение подкрепя извода за стриктния характер на нормите, регламентиращи режима на носене и употреба на огнестрелно оръжие. Оттук произтича и законовото изискване към лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението, както при първоначално подаване на заявление, така и в случаите когато иска подновяване на вече издадено разрешение. В оспорения административен акт органът е изложил съображенията, поради които отказва издаване на разрешение - отсъстват данни в административната преписка, които да обосноват необходимост за Иво Василев Цветков от ползването на огнестрелното оръжие. Нуждата от самоохрана не е установена, а обстоятелството, че касаторът притежава огнестрелно оръжие от 2002 г., както и че към момента е управител на "Карина 227" ЕООД, не оборват изводите на административния орган за липсата на причина, обуславяща издаването на облагоприятстващ акт за Иво Василев Цветков. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдебното решение е незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че Иво Василев Цветков желаел да се поднови вече издадено разрешително за съхранение и носене на оръжие, поради което не е взета предвид вече доказана и съществуваща необходимост от носене и употреба на огнестрелно оръжие. При условие, че е сезиран с искане за продължаване срока на издадено разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, административният орган има правомощието да издаде ново разрешение или да постанови отказ, като съобрази предвидените в закона условия за това. Ето защо при подаването на процесното заявление, касаторът е следвало за установи, че към този момент отговаря на всички изисквания предвидени от специалния закон за издаване на индивидуалния административен акт. Административният орган поначало не е задължен да издирва или презюмира обстоятелства, установяващи такава потенциална необходимост за заявителя. Изводът се налага от разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, въвеждаща този факт като самостоятелно основание за постановяване на отказ за издаване на облагоприятстващ акт, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон от първоинстанционния съд. Всички доводи на касатора се съсредоточават около неговите задължения като управител на търговско дружество, което реализира големи обороти. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. За служебни цели се използва огнестрелно оръжие, предоставено на юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ) за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за други разрешени дейности. За граждански цели се използва огнестрелно оръжие с определени в ЗОБВВПИ характеристики (чл. 5), предоставено на физически и юридически лица и на търговци по смисъла на ТЗ за самоотбрана (самоохрана), ловни, спортни и културни нужди. Следователно законодателят е установил разлика между носенето на оръжие за самоотбрана и с цел охрана като трудова дейност. Във втората хипотеза разрешението не се издава поради наличие на опасност с източник битието на заявителя, а за нуждите на изпълняваното от него занятие. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдяните в нея основания за касиране на съдебния акт, който е правилен по своя правен резултат. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на административния акт, ангажираният доказателствен материал не е оспорен и е анализиран в мотивите на решението, а обстоятелството, че правните доводи на касатора не са споделени от съда, не обосновава извод за наличие на поддържаното нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това оспореното решение на Административен съд - гр. Перник следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд,