Решение № 6954 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3976/2021 г.

Решение № 6954 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3976/2021 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на А. А. от [населено място], общ. Сандански против Решение № 167/02.02.2021 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. дело № 1022/2020 г., с което се отхвърля жалбата му против Решение №Ц2153-01-23/20.10.2020 г. на директора на Териториално поделение на национален осигурителен институт - Благоевград (ТП на НОИ – Благоевград), с което е потвърдено Разпореждане №[ЕГН]/Ц2149-01-1/10.07.2020 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" ("ПО") при ТП на НОИ – Благоевград и е осъден да заплати 100 лева разноски на ответната страна. Изложените в жалбата възражения сочат на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се реши въпроса по същество, като се отпусне претендираната добавка по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица (ЗПГРРЛ). Ответникът - директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Благоевград, чрез юрисконсулт З. М. в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно, като постановено в съответствие с относимия материален закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Решение №Ц2153-01-23/20.10.2020 г. на директора на Териториално поделение на национален осигурителен институт - Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане №[ЕГН]/Ц2149-01-1/10.07.2020 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Благоевград, с което на касационния жалбоподател е отказано отпускане на добавка на основание чл. 9 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица (ЗПГРРЛ). Органът е приел, че А. А. е изтърпял наказание "лишаване от свобода" за периода от 06.08.1969 г. до 28.02.1970 г. по влязла в сила присъда № 60/17.09.1969 г. по нохд № 329/1969 г. по описа на Окръжен съд Перник, с която е признат за виновен и му е наложено наказание 10 месеца "лишаване от свобода". Наказателната отговорност на А. е ангажирана за осъществен състав на престъплението по чл. 279, ал. 1 от Наказателния процес (НК), във връзка с чл. 20, ал. 2 НК - преминаване на държавната граница, без да има разрешение от надлежните органи. В решението на органа, а така също и в мотивите на обжалвания съдебен акт е посочено, че в присъдата не са изложени причини, от които да се направи извод, че лицето действително е претърпяло репресия заради произход, религиозни или политически убеждения. При издаване на решението си директорът на ТП на НОИ – Благоевград е анализирал данните от инициираното по искане на А. административно производство за заплащане на обезщетение по чл. 2 ЗПГРРЛ, съответно произнасянето на основание чл. 4 ЗПГРРЛ на комисията, която е счела, че липсват доказателства за претърпяна репресия по политически причини от страна на лицето. С решението си първоинстанционният съд е потвърдил правните изводи на административния орган. При проверката по чл. 168, ал. 1 АПК за законосъобразност на обжалвания административен акт и на основанията по чл. 146 АПК е приел, че същият е издаден от компетентен административен орган, в законоустановената форма, съдържа фактически и правни основания, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Правните си аргументи първоинстанционният административен съд извежда от обсъдените в хода на производството относими доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност. Позовава се на Решение от 26.05.2018 г. на Централната комисия по чл. 4, ал. 3 ЗПГРРЛ, в което се казва, че от представените по преписката доказателства липсват данни за претърпяна репресия по политически причини, както и на Заповед №ОА-531/01.12.2008 г. на Областния управител на област с административен център - гр. Благоевград, с която му е отказано отпускане на еднократно обезщетение по ЗИД на ЗПГРРЛ (ред., ДВ, бр. 29 от 2005 г.), във връзка с постановената осъдителна присъда по нохд № 329/1969 г. по описа на Окръжен съд Перник. По – конкретно, от направената преценка досежно наличие на репресия по смисъла на закона, съдът достига до извод, че А. не е доказал, че постановяването на осъдителната присъда е поради политическите му убеждения или религиозни вярвания. На това основание е извел решаващ правен довод, свързан с липсата на претендираното от страната субективно право, а именно, че А. не попада сред лицата по чл. 9, ал. 1 ЗПГРРЛ, които имат право на месечна добавка към получаваната пенсия. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съобразно предвиденото в чл. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица се обявява политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически и религиозни убеждения през периода от 12.09.1944 г. до 10.11.1989 г. Съгласно чл. 9 от същия закон право на добавка за претърпяна политическа репресия имат лицата по чл. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 9 и 13, както и осъдените за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата по чл. 1, т. 11; лицата, които са били интернирани, изселвани и заселвани по административен ред; лицата с висше или полувисше образование, които са били заставени да работят по строителни обекти, в системата на чистотата или в селското стопанство. Месечните добавки по чл. 9 ЗПГРРЛ се изплащат към пенсията или сбора от получаваните пенсии и са в размер, определен в зависимост от продължителността на периода, през който лицата са били в затвори, трудововъзпитателни общежития, лагери и места за задържане. С ПМС № 88 от 19.04.2006 г. (обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.) е приета Наредба за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ. В чл. 13 от Наредбата са определени органите, които издават необходимите документи за получаване на добавка по чл. 9 ЗПГРРЛ, когато лицето не разполага с нужните писмени доказателства по чл. 4, ал. 2 от закона. За лицата, които са изтърпели присъди по наказателни дела от общ характер (това са лицата по чл. 1, т. 1 и 5 ЗПГРРЛ), официалният документ, доказващ незаконната репресия, основана на произход, политически и религиозни убеждения, вида и нейното времетраене, се издава от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието. В случаите когато липсват писмени доказателства относно времетраене или характера на репресията, съгласно чл. 13, ал. 2 от наредбата съответният областен управител и териториалните поделения на НОИ служебно искат произнасяне от централната комисия. Правомощията на централната комисия да се произнася по искания на правоимащи лица за установяване на обстоятелства, за които липсват изцяло или част от изискваните писмени доказателства са разписани в чл. 4, ал. 3 ЗПГРРЛ и в чл. 10, ал. 1 Наредбата за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ. Комисията е помощен орган на административните органи, на които изрично е предоставено правото да я сезират с искания. Нейното решение е част от процедурата по издаване на заповед за определяне на обезщетение от областния управител, респективно добавка по чл. 9 ЗПГРРЛ към пенсията. Оспорващият има право да се защити срещу приетите от комисията обстоятелства, като изложи своите възражения в производството по обжалване на съответната заповед на областния управител, респективно решението на директора на ТП на НОИ, където да бъдат обсъдени всички факти и обстоятелства. В конкретния случай, приемайки, че липсват доказателства за вида, характера и продължителността на репресията, пенсионните органи е следвало да изискат съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗПГРРЛ служебно произнасяне от централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ в тази насока. Подобно задължение им е вменено и от разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК. Неправилно и необосновано, както административният орган, така и първоинстанционният съд приемат липсата на законоустановените материалноправни предпоставки по чл. 9 ЗПГРРЛ въз основа на документ, издаден в хода на друго административно производство - по искане за обезщетение по чл. 2 ЗПГРРЛ, развило се пред областна администрация – Благоевград и завършило с издаване на заповед на областния управител на Област – Благоевград. Последната е акт, който е издаден от различен административен орган, чието съгласие, респ. мнение по смисъла на чл. 53, ал. 1 АПК няма правопораждащ ефект за правото, което жалбоподателят претендира. Посоченият протокол от 26.05.2008 г. от заседание на централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ е препис - извлечение, от който не може да се направи обоснован извод относно представените документи в производството в цялост и изложените от органа съображения, обосновали решението, съобразно което е прието, че не са представени данни за претърпяната репресия от лицето. В конкретния случай, както административният орган, така и първоинстанционният съд не съобразяват характера на горното решение, което не обективира решение по същество. Видно от нормата на чл. 11 от Наредбата, окончателно е решението на централната комисия, с което се признава за установено наличието или липсата на незаконна репресия, както и нейното времетраене. С оглед на изложеното и предвид наведените от касационния жалбоподател доводи досежно наличието на нови доказателства относно претърпяна от него репресия поради политическите му убеждения през периода от 12.09.1944 г. до 10.11.1989 г., същите са останали необсъдени. В образуваното административно производство по негово искане пред директора на ТП на НОИ – Благоевград е представена декларация вх. №Ц 2108-01-1/2 от 29.06.2020 г., в която се излагат подробни съображения за политическите убеждения на А., и в която същият иска органът да допусне свидетели за установяване на тези спорни обстоятелства. Съгласно чл. 35 АПК, административният акт се издава след изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая и след като се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересуваните граждани и организации. Нормата на чл. 36 АПК вменява задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства. По силата на чл. 36, ал. 3 АПК административният орган следва да провери и прецени всички събрани в хода на производството доказателства. В този смисъл пенсионните органи съобразно твърденията му за политически убеждения в резултат, на които е преминал държавната граница без разрешение, са били длъжни да ги изследват и да ги установят с всички доказателствени средства по чл. 39 и чл. 43 АПК. Тези обстоятелства са могли да бъдат изяснени и от Централната комисия по чл. 4 от закона, включително чрез поисканите с декларацията, но на практика недопуснати гласни доказателства (така Решение № 340/09.01.2019 г. по адм. дело № 19/2018 г. на ВАС, 6 отд., Решение № 4363/06.04.2021 г. по адм. дело № 8639/2020 г. на ВАС, 6 отд. и др.). По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено. С оглед допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, издадените административни актове се явяват незаконосъобразни и като такива следва да бъдат отменени. Делото като административна преписка следва да бъде върнато на органите на ТП на НОИ, които да реализират административната процедура след събиране на всички поискани от А. А. доказателства, включително и да изпълнят задължението си по чл. 9, ал. 2 и ал. 4 АПК, като съберат всички необходими доказателства, дори и когато няма искане от страната, съответно да приложат нормата, извличана от разпоредбата на чл. 1, т. 11 ЗПГРРЛ съгласно даденото тълкуване и указания в мотивите на настоящото съдебно решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение