Решение № 475 от 11.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2197/2011 г.

ВКСI наказателно отделение11.11.2011 г.докладчик Пламен Петков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 168 от 29.06.2011 г. постановено по ВНОХД № 110/2011 г., по описа на Апелативен съд - [населено място], с което е била потвърдена присъда № 26 от 02.03.2011 г. постановена по НОХД № 336/2011 г., по описа на Окръжен съд - [населено място]. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 475 от 11.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2197/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков Касационното производство е образувано по жалба на подс. В. Д. Мерамджиев чрез защитника му - адв. И. С. от ГбАК, срещу решение № 168 от 29.06.2011 г. постановено по ВНОХД № 164/2011 г., по описа на Апелативен съд - [населено място]. В жалбата е направено оплакване за явна несправедливост на наложеното на подс. Мерамджиев наказание, като се прави искане същото да бъде намалено. Подс. Мерамджиев не се явява за разглеждане на делото пред настоящата инстанция. Защитникът на подсъдимия пледира за уважаване на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Като съобрази депозираната жалба и доводите изложени в нея и след проверка на делото, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда № 55 от 29. 04. 2011 г. постановена по НОХД № 78/2011 г. по описа на Окръжен съд - [населено място], касатора Мерамджиев е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2-ро, пр. 1 във вр. с ал. 1, изр. 1-во, пр. 4-то, алт. 1-ва от НК, като при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК /ред. ДВ бр. 26/2010 г./, му е било наложено наказание "лишаване от свобода", за срок от три години и глоба в размер на 10 000 лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание "лишаване от свобода", било отложено с изпитателен срок от пет години. Присъдата била протестирана с искане за увеличаване размера на наказанията наложени на подсъдимия. С атакуваното решение № 168 от 29.06.2011 г. постановено по ВНОХД № 164/2011 г. по описа на Апелативен съд - [населено място], горепосочената присъда била изменена в санкционната й част, като на основание чл. 338 от НПК, наложеното на подс. Мерамджиев наказание било увеличено на три години и четири месеца "лишаване от свобода" при първоначален "общ" режим, в затворническо общежитие от открит тип и било отменено приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Единственото оплакване в касационната жалба, е за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и е неоснователно. Това е така, поради следните съображения: Видно от материалите по делото, съдебното следствие пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава 27-ма от НПК, като наложеното на подс. Мерамджиев наказание, е било определено съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК. Окръжният съд е счел, че приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НК в случая е задължително /л. 18/, поради и което е наложил на касатора В. наказание "лишаване от свобода" за срок от четири години, под предвидения в разпоредбата на чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК законов минимум, а на основание чл. 55, ал. 3 от НК, не е наложил предвиденото в закона факултативно наказание - "конфискация". Присъдата е била протестирана обжалвана от подс. В. с оплакването релевирано и пред касационната инстанция. Апелативен съд - [населено място] в изпълнение на задълженията си по чл. 314 от НПК, детайлно е обсъдил първоинстанционния акт, включая, и санкционната му част. В атакуваното решение са изложени аргументирани съждения за неоснователността на оплакването за явна несправедливост на определеното на подс. В. наказание, обсъдени са както степента на обществена опасност на деянието и дееца, така и хипотезата касаеща приложението на чл. 58, б. "а" от НК, като мотивите на Въззивния съд в тази насока, биват споделяни и от касационната инстанция. Извън всякакво съмнение, в конкретния случай, наложеното на подс. В. наказание се явява занижено като размер, като тази проява на снизходителност е решаваща предпоставка да се приеме, че наложеното на подсъдимия наказание, не може да бъде определено като несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК, поради което не са налице основания за изменение на въззивното решение в претендирания от касатора смисъл, обстоятелство водещо до неоснователност на наведеното касационно оплакване. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадената касационна жалба, за неоснователна. Поради всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение

Цитирани разпоредби

1