Решение № 3665 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15681/2008 г.

Решение № 3665 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15681/2008 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Анатоли Митов Иванов от гр. Монтана против Решение от 21.10.2008 г., постановено по адм. дело № 451/2008 г. по описа на Административен съд гр. Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 32/15.07.2008 г. на Началника на РПУ-Монтана, с която му е наложена принудителна административна мярка отнемане на разрешението и изземване на оръжието за срок от 5 години, за нарушение на чл. 14, ал. 1 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ). Твърди се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и връщане на делото на първоинстанционният съд за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба - Началника на РПУ - Монтана, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд гр. Монтана е отхвърлил жалбата на Анатоли Митов Иванов срещу Заповед № 32/15.07.2008 г. на Началника на РПУ-Монтана, с която му е наложена принудителна административна мярка отнемане на разрешението и изземване на оръжието за срок от 5 години, за нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗКВВООБ. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че с произведените от жалбоподателя изстрели със законно притежаван пистолет ЧЗ № У5955, след употреба на алкохол, е осъществен фактическият състав на чл. 14, ал. 1, вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗКВВООБ, пораждащ правото на административния орган за прилагане на принудителната административна мярка. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗКВВООБ предвижда отнемане на разрешението за дейностите с огнестрелни оръжия и боеприпаси и изземване на оръжието за срок от пет до десет години, когато оръжието се използва след употреба на алкохол, не по предназначение и по начин, създаващ опасност за живота и здравето на гражданите. Административните органи, компетентни да приложат цитираната мярка са органите, които са овластени да издават разрешения за дейностите с огнестрелни оръжия и боеприпаси. По повод на инцидента, предизвикан от жалбоподателя на 16.06.2008 г. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Произвеждането на изстрелите и употребата на алкохол не са били оспорени от касационния жалбоподател, видно и от дадените обяснения. Принудителната административна мярка е предвидена в закона и е приложена след като е установено наличието на нормативните предпоставки за това, а именно, че касаторът след употреба на алкохол използва огнестрелно оръжие не по предназначение и по начин, който създава опасност за живота и здравето на гражданите. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма като са изложени фактическите и правни основания за издаването й. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Монтана съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение