Решение № 8260 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3899/2010 г.

Решение № 8260 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3899/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд, по реда на чл. 246, ал. 1 , във връзка с чл. 239, т. 5 АПК, по искане на Делю Иванов Делев от гр. Варна и по искане на Господин Димитров Гроздев от гр. Варна, за отмяна на влезлите в сила: Решение № 180/13.03.2009 г. постановено по адм. д. № 13/2007 г. на Варненския окръжен съд и на Решение № 14542/01.12.2009 г. постановено по адм. д. № 8689/2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение. Правят се доводи, че вследствие нарушаване на съответните правила са били лишени да участвува в делото, като не първият искател не е бил конституирана като заинтересувана страна, а вторият, че неправилно от касационната инстанция постановеното решение на Административен съд - гр. Варна е било обезсилено в частта по отношение на него като страна и поради това са нарушени правата му на участие в производството. Иска се и двете решения да се отменят и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответниците, н-к ДНСК и Иванка Делева Гроздева от гр. Варна, не са изразили становища по исканията за отмяна. Исканията за отмяна са постъпили в срока по чл. 240 АПК, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: По силата на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК отмяна на влязло в сила решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото, ако съдебният акт е неблагоприятен за това лице. Касае се не за всички неучаствали по делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. В случая те не са налице спрямо искателите. Предмет на оспорване пред Варненския окръжен съд е била Заповед № РД 14-1492/10.11.2006 г. на зам. н-к на ДНСК - гр. София, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ ниша към таванско помещение, чрез приобщаване на част от стълбищна площадка към помещението, в жилищна сграда - етажна собственост, намираща се в УПИ ХIV-1, кв. 625, по плана на 5-ти микрорайон, гр. Варна. Адресат на заповед за премахване на незаконен строеж съгласно § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2007 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо, които се създава задължението да го премахнат. Т. е. в заповедта следва да е посочено едно от тези лица като адресат по преценка на административния орган, като в случая е посочен собственикът на терена и на незаконния строеж към момента на издаване на заповедта. Заинтересувани лица в административното производство по издаване на заповедта не участвуват, както и не се конституират такива в съдебното производство по оспорването й. С оглед на това при конституиране на страните първоинстанционният съд не е нарушил процесуални правила като не е конституирал като заинтересувана страна първия искател Делю Иванов Делев, от когото Гроздева е придобила имота ведно с незаконния строеж по нотариален ред. Не са нарушени и процесуални правила от касационния съд, който е обезсилил постановеното решение спрямо конституирания като заинтересувано лице искател Господин Димитров Гроздев, тъй като същият е участвувал в производството, макар и неправилно конституиран. Като се има предвид гореизложеното искателите не са били лишени от възможността да участват в производството по делото вследствие на нарушаване на съответни съдопроизводствени правила при конституиране на страните от първоинстанционния съд, както и при постановяване на решението от касационната инстанция с обезсилване на решението му, постановено спрямо заинтересуваните страни. Исканията за отмяна на влезлите в сила решения са неоснователни, не са налице основанията по чл. 246, ал. 1 , във връзка с чл. 239, т. 5 АПК, поради което следва да се отхвърлят. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 244, ал. 1 АПК