Решение № 4765 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4128/2017 г.

Решение № 4765 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4128/2017 г., VI о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Дигинг" ЕООД, гр. В. против решение № 244 от 16.02.2017 г. по адм. дело № 2937/2016 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против постановление от 04.05.2015 г. на дирекция "Инспекция по труда" - В., с което на основание чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е обявено съществуването на трудово правоотношение между дружеството и Р. Й. А. и на основание чл. 405, ал. 4 КТ на дружеството са дадени предписания да предложи на А. сключване на трудов договор. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от събраните доказателства. Моли да бъде отменено. Ответникът- дирекция "Инспекция по труда" - В. не изразява становище. Ответникът - Р. Й. А. също не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно оспорване и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - В. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореното постановление на дирекция "Инспекция по труда" - В. е издадено от компетентен съгласно чл. 399, ал. 1 във връзка с чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 21 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заключението на административния съд, че постановлението на дирекция "Инспекция по труда" - В. е съобразено с материалния закон, също се споделя от настоящата инстанция. При верен и точен анализ на нормативната уредба и в съответствие с доказателствата първоинстанционният съд приема, че предпоставките на чл. 405а, ал. 1 и ал. 4 КТ са осъществени и са налице основания за издаване на постановление, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между "Дигинг" ЕООД, гр. В. и Р. Й. А. и на дружеството са дадени предписания да предложи на А. сключване на трудов договор. По делото е установено, че "Планекс" ООД е изпълнител на строителен обект "Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел "Вероника", находящ се в гр. В., к. к. "Св. Св. К. и Е.", комплекс "Слънчев ден". Като подизпълнители за извършване на строежа са наети "Бултранспорт груп" ЕООД, като и жалбоподателя "Дигинг" ЕООД във връзка с дейността по разрушаване на части от хотел "Вероника". За изпълнение на дейността в обекта, последното дружество чрез посредничеството на свидетеля Й. Р., наема лица, сред които и ответника А., които да осъществяват трудовите функции на общи работници на обекта. На 08.04.2015 г. А. започва работа по разрушаване на две колони на хотел "Вероника" срещу заплащане, уговорено с управителя на "Дигинг" ЕООД с посредничеството на друг работник Й. С.. Разрушителните дейности се осъществят с машини и инструменти на "Дигинг" ЕООД и под ръководството и надзора на управителя на дружеството, който отговаря за безопасността на работниците до разрушаването на хотел "Вероника" и в обсега му (протокол за обект: "Реконструкция и модернизация на съществуващия хотел "Вероника", находящ се в /"С. Д."/ к. к. "Св. Св. К. и Е.", гр. В., подписан на 04.04.2015 г.). Трудов договор между А. и "Дигинг" ЕООД, гр. В. не е сключен. При тези факти правилно съставът на Административен съд - В. приема, че А. предоставя работната си сила на дружеството в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ - без наличие на трудово правоотношение. Законосъобразно и обосновано от доказателствата е преценено, че в случая всички елементи на трудовото правоотношение са осъществени и между страните е постигнато споразумение относно трудовите функции, работното време и място за изпълнението им и възнаграждението за полагания труд, но въпреки това трудов договор не е сключен. В този смисъл при преценка характера на правоотношението правилно е съобразено, че работата е организирана и ръководена от възложителя, а не е извършена самостоятелно от наетото лице. В съответствие с представените доказателства съдът приема, че ответникът А. престира единствено работна сила, тъй като всички трудови функции са изпълнени с техническо оборудване на дружеството - жалбоподател и са извършени по разпореждане и след указания на неговия управител. Изложеното налага извода, че осъществяваната от А. дейност като общ работник е в изпълнение на трудови функции и представлява предоставяне на работна сила срещу възнаграждение. Поради това, като достига до заключение, че условията на чл. 405а, ал. 1 и ал. 4 КТ са изпълнени и отхвърля жалбата срещу постановлението на контролните органи на дирекция "Инспекция по труда" - В., с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между "Дигинг" ЕООД като работодател и Р. Й. А. като работник и на дружеството са дадени предписания за сключване на трудов договор с А., съставът на административния съд постановява решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства. Възражението на касационния жалбоподател, че на ответника А. е възложено извършване на конкретна работа и постигане на определен резултат, а не трудова дейност, е неоснователно. Съображенията на дружеството в този смисъл се опровергават от показанията на свид. Р. и М. А. и от обясненията на ответника Р. А., които установяват, че последният не е работил самостоятелно на обекта и на свой риск, а изрязването на две колони на първи етаж на хотел "Вероника", му е възложено, както и на други работници, срещу определено възнаграждение от "Дигинг" ЕООД, при установени от управителя на търговското дружество условия и изисквания за безопасност, с инструменти и машини на търговското дружество, при определени от възложителя място и време за извършване на работата. Доводът, че управителят на дружеството е присъствал на обекта, само за да наблюдава работата на дадения от него под наем багер, следва да се възприеме като защитна теза на жалбоподателя, тъй като се опровергава от цитираните по - горе гласни и писмени доказателства. Продължителността, през която се осъществява трудовата дейност, е без значение за характера на правоотношението, тъй като работна сила може да се престира за определен период, съответно трудовият договор може да е срочен и/или за непълно работно време, поради което възраженията на жалбоподателя в обратния смисъл също са неоснователни. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания и им е предоставена възможност да ангажират доказателства. Решението е постановено след обсъждане и анализ на представените по административната преписка и събрани в хода на съдебния процес доказателства. Такива не са приети при новото разглеждане на делото от административния съд, поради което възприемането на мотивите на решение по адм. дело № 1424/2015 г., обезсилено с решение на Върховния административен съд по адм. дело № 1584/2016 г., при постановяване на оспорения в настоящото производство съдебен акт, не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а доводът на касатора в обратния смисъл е неоснователен. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, обосновава се от представените доказателства и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,