Решение № 2433 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11662/2008 г.

Решение № 2433 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11662/2008 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Диди-94-Диан Димитров", гр. Плевен, против решение № 390 от 27.06.2008 г., постановено по адм. д. № 242/2007 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспореният административен акт бъде отменен. Ответникът директорът на Басейнова дирекция "Дунавски район с център Плевен", гр. Плевен в писмено възражение оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Диди-94-Диан Димитров" срещу мълчалив отказ и последвалия го изричен отказ изх. № ПВ1-00039/22.05.2007 г. на директора на Басейнова дирекция "Дунавски район с център Плевен" да измени разрешително № 101817/1.12.20006 г. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил извод, че оспорения административен акт е законосъобразен, тъй като не са налице материалноправните предпоставки на чл. 73 от Закона за водите (ЗВ) за изменение на издаденото разрешително. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че жалбоподателят е собственик на недвижим имот УПИ ХIV, кв. 610 по плана на гр. Плевен, граничещ с р. Тученишка. На 1.12.2006 г. на ЕТ "Диди-94-Диан Димитров" е издадено разрешително за ползване на воден обект - р. Тученишка, десен приток на р. Вит, с цел на ползването "Изграждане на подпорна стена за защита от вредното въздействие на водите", с място на ползване -участък от р. Тученишка, Западна индустриална зона на гр. Плевен - по улица "Българска авиация". В разрешителното са посочени схемата и параметрите на частта от водния обект, който се предоставя за ползване, а именно участъка от р. Тученишка граничещ с имота, собственост на жалбоподателя, на кота дъно река около 71м., с размери дължина 70м. и ширина 5м. Предвидено е изграждане на надлъжно укрепително съоръжение по десния бряг на реката - монолитна стоманобетонова подпорна стена с дължина 70м. и височина 3м. На 6.04.2007 г. жалбоподателят е депозирал искане за изменение на разрешителното изразяващо се в даване на разрешение на ЕТ "Диди-94-Диан Димитров" да извърши частична корекция на р. Тученишка в участъка на имота му. Разрешителното за ползване на воден обект било издадено на база съществуващото фактическо положение на коритото на реката, като на жалбоподателя е разрешено да изгради подпорна стена по съществуващия естествен десен бряг на реката. От заключенията на назначените по делото съдебни експертизи по несъмнен начин е установено, че коритото на р. Тученишка, към момента на издаване на разрешителното за ползване на воден обект и към момента на издаване на оспорения административен акт, не е изменяно, тъй като реката протича, както е било от години. Съгласно правилото на чл. 73, ал. 1 от ЗВ компетентния органът изменя издаденото разрешително, когато в състоянието на водоизточника са настъпили такива изменения, които правят невъзможно осъществяването на разрешената дейност. По несъмнен начин по делото е установено, че в случая не е налице изменение в състоянието на водоизточника, поради което и липсват материалноправните изисквания на цитираната норма за изменяне на разрешителното. Ето защо изводите на първоинстанционния съд, че оспорения административен акт е в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗВ, е законосъобразен, а доводите на касатора за противното са неоснователни. Твърденията в касационната жалба, че в случая е била налице хипотезата на чл. 73, ал. 2 от ЗВ също е неоснователно. Съобразно посочената норма компетентния орган може да измени издаденото разрешително и в случай, когато независимо от спазване на условията на разрешителното възникнат противоречия с обществените интереси. От една страна от обстоятелството, че след като ЕТ "Диди-94-Диан Димитров" закупил имота от Община Плевен се установило, че част от същия попада в коритото на реката не следва че е налице противоречие с обществените интереси по смисъла на чл. 73, ал. 2 от ЗВ, което да обуслови изменението на разрешителното. Още повече, че съгласно императивната разпоредба на чл. 11, т. 1 от ЗВ водите на реките и принадлежащите им земи са публична държавна собственост. Нормата на чл. 33 от ЗВ регламентира случаите на ограничаване упражняването на правото на собственост в т. ч. и при изграждането на нови обекти, свързани с ползването, опазването или със защитата от вредното въздействие на водите. Следва да се отбележи и че съгласно правилото на чл. 7, ал. 1 от Закона за държавната собственост имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. От друга страна не са налице и хипотезите на чл. 49, ал. 1 от ЗВ, регламентиращи случаите на нарушаване на обществените интереси по смисъла на ЗВ. От изложеното дотук следва, че като е направил извод за законосъобразност на оспорения административен акт първоинстанционния съд е постановил решение съответно на материалния закон. Направените от съда изводи са в съответствие със събраните по делото доказателства, поради което оплакването за необоснованост на решението е неоснователно. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,