Решение № 11648 от 15.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Миндов от гр. Панагюрище чрез процесуалния представител Д. Куртев против решение 27/17.01.2022 г. по адм. дело 698/2021 г . по описа на Административен съд Пазарджик. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и е необосновано касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, чрез юрисконсулт Н. Котов изразява становище за неоснователност на същата. Претендират обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С решение 27/17.01.2022 г. по адм. дело 698/2021 г., Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на К. Миндов против решение 21-043-001/21.05.2021 г. на изпълнителен директор Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда с което е било потвърдено разпореждане [номер]/13.05.2021 г. и е присъдил разноски. Съдът е приел, че не са налице изискуемите материалноправни предпоставки по чл. 327, ал. 2 от КТ за прекратяване на трудов договор, поради което постановеният отказ от органите на "Главна инспекция по труда" е законосъобразен. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че К. Миндов е подал заявление вх. 21032001/15.04.2021 г. до директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Пазарджик, с което на основание чл. 327, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ и чл. 2 от Наредба РД-07-8/27.10.2010 г. за реда за извършване на проверка по чл. 327, ал.2 на КТ, е било поискано да бъде издадено разпореждане за прекратяване на трудовия му договор с Ира 1 ЕООД. На по-късен етап е била изпратена и трудовата му книжка с вписване за прекратяване на трудовото правоотношение.В трудовата книжка е било вписано обстоятелството, че за работа по трудов договор от 01.07.1985г. на длъжност стоковед-изкупчик, в склад 4, гр. Панагюрище, а от 01.05.1992г. като член на съвет. От представеното решение 11/16.02.2006г. по т.д. 1155/2011г. на Окръжен съд Пазарджик Ера 1 ЕООД е обявено в несъстоятелност и е заличено от Търговския регистър /ТП/ с вписан по ф.д. 2308/1990г. Въз основа на представените факти, извършените проверки и приложените документи, директорът на Дирекция Инспекция по труда - Пазарджик се е произнесъл с разпореждане [номер]/13.05.2021г., с което е отказал прекратяване на договор на работник или служител, когато работникът или служителят не може да подаде писмено заявление за прекратяване на трудовия си договор пред работодателя. Посечено е, че при справка в информационната система на ИА Главна инспекция по труда не е бил открит действащ трудов договор на заявителя с дружеството Ира 1ЕООД. Недоволен от издадения административен акт, Миндов е подал жалба, съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба РД-07-8/27.10.2010 г. Директорът на ГИТ е издал решение 21-043-001/21.05.2021г. я е приел за неоснователна, поради което я е отхвърлил. В мотивите е посочено, че не е представен трудов договор, който е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на разпореждане за прекратяване на трудово правоотношение. В съдебното производство е било изискано от трето неучастващо по делото лице ТП на НОИ Пазарджик оригинал на трудова книжка на жалбоподателя, която е била приложена в заверено копие по делото. Съгласно чл. 327, ал. 2 от КТ в случаите на преустановяване на дейността на работодателя, когато работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Заявлението може да се изпрати в инспекцията по труда с препоръчано писмо с обратна разписка или по електронен път, подписано с усъвършенстван електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис, основан на удостоверение за електронни подписи, или квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент /ЕС/ 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /OB, L 257/73 от 28 август 2014 г./ и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Обосновано административният съд е приел, че е спазен редът за извършване на проверката, разписан в Наредба РД - 07 - 8/27.10.2010 г. Законосъобразно е приел, че независимо от представянето на трудовата книжка, липсата на писмен трудов договор и регистрирането му по предвидения в закона ред е пречка за реализиране на предвидената в чл. 327, ал. 2 от КТ процедура. Съществуването на трудовото правоотношение не е безспорно, а инцидентното му установяване в хода на настоящия процес е недопустимо. Налице е възможност това да бъде реализирано по реда по чл. 357 от КТ. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като валидно, допустимо и правилно същото следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, направената претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на касационния ответник следва да бъде уважена в размер на 100,00 /сто/ лева, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение