Решение № 4118 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1780/2013 г.

Решение № 4118 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1780/2013 г., II о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по реда на Глава Четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс - "Отмяна на влезли в сила съдебни актове". Образувано е по молба на Иван Николов Александров, от София, чрез адв. Анета Костадинова Минчева от САК, за отмяната на влезлите в сила протоколни определения от 14.12.2010 г. и определение от 8.02.2011 г. по адм. д. № 844/2002 г. на Софийски градски съд. Соченото в молбата за отмяна правно основание е по чл. 239, т. т. 1, 4 и 5 от АПК. Претендира съдебни разноски като представя Списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ответниците по молбата за отмяна Кмета на Столична община - район Сердика, Цветан Дечов Милев, Венета Петрова Латинова, Георги Симеонов Латинов, Спас Иванов Спасов, Венцислав Михайлов, Люба Войнова, Силвия Димитрова Спасова, Пламен Павлов Спасов, Златко Иванов Спасов, Траян Миланов Петров, Ангел Петков Пеев, Николай Петков Пеев, Виолета Денчова Александрова, Руска Иванова Латинова, Зоя Иванова Проданова, Кирил Златков Петров, Божурка Цветанова Михайлова, Виолетка Цветанова Тодоринова, Димитър Живков Павлов, Росица Живкова Павлова и Гергина Иванова Латинова, всички от София, не правят възражения по реда на чл. 242, ал. 2 от АПК. Молбата за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК на влязлото в сила определение от 14.12.2010 г. по адм. д. № 844/2002 г. на СГС е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 237, ал. 1 и чл. 238, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. По същество м е неоснователна. Молбата за отмяна по чл. 239, т. 1, 4 и 5 от АПК по отношение на влязлото в сила протоколно определение от 8.02.2011 г. по същото е процесуално недопустими като подадена срещу акт, спрямо който не са налице предпоставките за това предвидени в чл. 237, ал. 1 от АПК. Според цитираната разпоредба, на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прекратява развитието на делото. С цитираното определение е съдът на основание чл. 192, ал. 4 от ГПК (отм.) е допълнил определението си от 14.12.2010 г. в частта му по отношение на разноските като е осъдил жалбоподателя Иван Александров да заплати на Цветан Милев от София сумата от 340 лв. и адвокатски хонорар от 510 лв. Определението за разноските не е измежду определенията по чл. 237, ал. 1 от АПК, спрямо които отмяната като извънинстанционен способ за проверка правилността на влезлия в сила съдебен акт е допустим. По чл. 237, ал. 1 от АПК на отмяна подлежат влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Цитираното определение не е измежду тези, с които се прекратява развитието на адм. д. № 844/2002 г. на СГС, поради което молбата за отмяна на всички сочени в нея основания по отношение на него е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Молбата за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК на влязлото в сила определение от 14.12.2010 г. по адм. д. № 844/2002 г. на СГС е подадена от надлежна страна по чл. 237, ал. 1, във връзка с чл. 238, ал. 1 от АПК, но след срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и при липса на правен интерес от искането за отмяна, поради което е процесуално недопустима. Отмяната по чл. 239, т. 1 от АПК е допустима когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната поискала отмяната. В конкретния случай молителя в искането си по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяната на влязлото в сила определение от 14.12.2010 г. по адм. д. № 844/2002 г. на СГС, не конкретизира и не обосновава същото, не сочи никакви нови обстоятелства и не представя нови доказателства в подкрепа на същото. Това прави искането за отмяната му на посоченото правно основание неоснователно и налага отхвърлянето му като такова. На следващо място, неоснователно е и искането за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК на влязлото в сила определение от 14.12.2010 г. по адм. д. № 844/2002 г. на СГС. Отмяната на това основание е допустима, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай искането по чл. 239, т. 4 от АПК е за отмяната на влязлото в сила определения по горното дело поради наличие на друго влязло в сила решение, което противоречи на определението, чиято отмяна се иска. Като такова в молбата за отмяна се сочи Решение № 266/16.01.2012 г. по адм. д. № 5223/2011 г. на Административен съд София-град. Производството по адм. д. № 5223/2011 г. на Административен съд София-град е образувано по жалба на Иван Николов Александров и Симеон Николов Александров за прогласяване нищожността на Заповед № РД-09-111/28.12.2001 г. на Кмета на район "Сердика" при Столична община поради липса на компетентност на издателя на заповедта. С Решение № 266/16.01.2012 г. по същото дело, АССГ е приел жалбата на Иван Николов Александров за процесуално недопустима. Съображенията му за това са, че по негова жалба от 28.01.2012 г. пред СГС е образувано адм. д. № 844/2002 г., по което с влязло в сила определение от 14.12.2010 г. /това, предмет на искането за отмяна/ съдът се е произнесъл по жалбата му като я оставил без разглеждане поради просрочие и е прекратил производството по делото. Въз основа на това и позовавайки се на нормата на чл. 177, ал. 3 от АПК, съдът с цитираното решение е приел, че е налице пречка спрямо този жалбоподател за повторното оспорване на заповедта на Кмета на район "Сердика" при Столична община, независимо от соченото в жалбата основание за нищожност на същата. По отношение на втория жалбоподател Симеон Николов Александров Административен съд София-град с горното решение е приел, че жалбата за нищожност на Заповед № РД-09-111/28.12.2001 г. на Кмета на район "Сердика" при Столична община е допустима а по същество основателна поради което е обявил нищожността й. Решението по адм. д. № 5223/2011 г. на АССГ е влязло в сила на 16.01.2012 г. Отмяната по чл. 239, т. 4 от АПК е допустима само по отношение на два влезли в сила съдебни акта, с които спорът по делото е разрешен със сила на пресъдено нещо, при наличие на пълно тъждество между страни, искане и правно основание. Целта на отмяната по цитираната разпоредба е да не се допусне между едни и същи страни, за едно и също искане и на едно и също правно основание да бъдат постановени два противоречиви влезли в сила съдебни акта, с които спорът е разрешен по същество. В конкретния случай тези предпоставки не са налице. Така е защото на първо място, не са налице два съдебни акта, с които спорът е разрешен по същество. По адм. № 844/2002 г. на СГС е постановено определение, с което е прекратено съдебното производство по делото, докато по адм. д. № 5223/2011 г. на АССГ спорът относно законосъобразността на оспорения пред съда административен акт е разрешен с влязло в сила решение. На следващо място, с Решение № 266 по адм. д. № 5223/2011 г. на АССГ жалбата на Иван Александров е оставена без разглеждане като недопустима а спорът по делото относно нищожността на Заповед № РД-09-111/28.12.2001 г. на Кмета на район "Сердика" при Столична община е разрешен по повод жалбата на Симеон Николов Александров. Следователно, в решението по съществото на спора молителя Иван Александров не участва. На трето място, Симеон Александров не е бил страна по адм. д. № 844/2002 г. на СГС. При тези обстоятелства, не са налице законовите предпоставки по чл. 239, т. 4 от АПК за идентичност на страните, искането и правното основание по двата влезли в сила съдебни акта за да е налице основание за отмяната на влязлото в сила определение от 14.12.2010 г. по адм. д. № 844/2002 г. на СГС, което прави искането неоснователно. На трето място, искането за отмяна на влезлото в сила определение от 14.12.2010 г. по адм. д. № 844/2002 г. на АССГ по чл. 239, т. 5 от АПК е недопустимо. Искането си по този текст молителя обосновава с твърдението си, че адв. Цветан Паунов от САК, който е бил надлежно упълномощен от него с пълномощно от 09. 09. 2002 г. /приложено на л. 67 по адм. д. № 844/2002 г./ през 2009 г. в течение на процеса по делото на два пъти е бил лишаван от адвокатски права - първия път от 10.03.2009 г. до 10.09.2009 г. за 6 месеца и втория път от 8.09.2009 г. до 8.12. 2009 г. за срок от 3 месеца, като адвокатските му права са възстановени на 30.12.2009 г. с Протокол № 16/15.12.2009 г. В подкрепа на твърденията си представя Служебно удостоверение № 496/28.03.2012 г. на САС, приложено на л. 41 от настоящото дело. Твърди, че за времето през който адв. Паунов е бил лишен от адвокатски права същият поради постоянното си пребиваване в Германия през този период от време /приложени за това са заявление за единично жилище или главно жилище на гр. Ханау, Германия от 20.07.2010 г. и писмо от Полицейска административна служба Офенбах ам Майн, Германия от 17.04.1985 г./ като страна по адм. д. № 844/02 г. на СГС не е бил надлежно представляван и същевременно не е могъл лично да се явява по делото по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани. Твърди още, че за целия период на време от лишаването на адв. Паунов от адвокатски права и до постановяване на определенията, чиято отмяна иска, същият е бил ненадлежно представляван тъй като с лишаването от право на адвоката автоматично е прекратен даговорът за правна помощ, сключен между него и адв. Паунов. За това обстоятелство той не е бил уведомен и след възстановяването на адвокатските права на адв. Паунов в нарушение на закона ненадлежно го е представлявал. Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от АПК, отмяната по чл. 239 от АПК може да се поиска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането на решението в сила. В конкретния случай обстоятелствата, на които основава искането си за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК са възникнали в хода на съдебното производство по адм. д. № 844/02 г. на СГС и са продължили до неговото окончателно приключване, т.е. касае се до основания за отмяна, които са възникнали преди постановяване на определенията, чиято отмяна се иска, поради което преклузивния едногодишен срок срокът за подаване на искането започва да тече от влизането в сила на определението, чиято отмяна се иска. Протоколно определение от 14.12.2010 г. СГС е връчено чрез адв. Паунов на 22.12.2010 г. Не е обжалвано в установения от закона срок и е влязло в сила на 29.12.2010 г. - сряда, присъствен ден. От този момент започва да тече и едногодишния срок по чл. 240, ал. 1 от АПК, в който страната по делото може да поиска отмяната му по чл. 239, т. 5 от АПК, който в конкретния случай изтича на 29.12.2011 г. - четвъртък, присъствен ден. Молбата за отмяна е подадена в СГС на 4.04.2012 г., т.е. след законовоустановения преклузивен срок, поради което е недопустима. Отделно от изложеното, молбата за отмяна на цитираното определение по чл. 239, т. 5 от АПК Върховният административен съд намира за недопустима и поради липса на правен интерес на молителя. Както се посочи, с влязло в сила Решение № 266/16.01.2012 г. по адм. д. № 5223/11 г. на АССГ административният съд е оставил без разглеждане жалбата на Иван Николов Александров за прогласяване нищожността на Заповед № РД-09-111/28.12.2001 г. на Кмета на район "Сердика" при Столична община поради недопустимост на същата, като същевременно е уважил жалбата на Симеон Николов Александров и е прогласил нищожността на цитираната по-горе заповед. С обявяване нищожността на административния акт той представлява "правно нищо", което означава, че актът никога не е бил издаван и от него не са породени никакви правни последици. Това решение по силата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК има действие по отношение на всички, в това число и по отношение на молителя. При условие, че административния акт с влязло в сила решение е обявено за нищожно от съда, съдебното решение разпростира правното си действие и спрямо молителя, при което за него отпада правния интерес от отмяната му, в това число и за отмяната на определението от от 14.12.2010 г. по адм. д. № 844/2002 г на СГС. С оглед резултата от спора, неоснователно се явява и искането на молителя за п присъждане на разноските по делото. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 и 4 от АПК, Върховния административен съд-второ отделение