Решение № 9541 от 11.10.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 404 от 27.10.2022 г., постановено по административно дело 345/2022 г. от Административен съд Стара Загора в частта му, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на помощ за кампания 2020 г. изх. 02-260-6500/3753/11.03.2022 г. (УП) в частта му, с която са отказани плащания по заявление с УИН 26/280520/0113 за кампания 2020 г. в общ размер на 44 953,70 лв. и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне при спазване на дадените указания. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на УП в обжалваната му част бъде отменено, като му бъдат присъдени и направените в производството деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба М. Димитрова чрез процесуален представител, в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като и присъди и направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за неговата форма, предвидената от закона отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Решението е правилно. От съдържанието на акта се установява, че в същия не са посочени фактическите и правни основания за постановяването му, при което обоснован и законосъобразен е изводът на АС Стара Загора, че актът е постановен в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Последното от своя страна е самостоятелно основание за отмяна на акта, при което проверката на акта за наличие или липса на друго отменително основание е безпредметно, още повече, че така допуснатото нарушение, както правилно сочи съда освен, че е довело до нарушаване правото на защита на земеделския производител в административното производство, препятства и възможността за извършване на проверка за това дали актът е постановен в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Настоящият състав напълно споделя изводите в обжалваното решение, че макар съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към акта да могат да бъдат изложени допълнително в отделен акт от органа, тази хипотеза в случая не е налице, тъй като приетото по делото становище л. 32-39 от първоинстанционното дело, макар и издадено от органа, постановил акта, не попада в тази хипотеза, тъй като е издадено едва по повод постъпилата жалба срещу акта. При това същото не отговаря на постановеното в посоченото ТР, че допълнително изложените мотиви са позволили на адресата на акта да се запознае с фактическите и правни основания за издаването му. Правилно в тази насока съдът е посочил, че единственият документ в административната преписка съдържащ фактически констатации за установена разлика между декларираните и установени при проверката площи е докладът за извършена проверка, но доколкото органът не се е позовал на него при издаване на акта, отново не може да се приеме, че са налице мотиви към акта. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че актът е обжалван в неговата цялост с искане да бъде отменено изцяло обжалваното УП, като с решението си съдът е отменил акта частично и е върнал делото като преписка за ново произнасяне от органа само в тази му част. Липсва обаче произнасяне по отношение на останалата част от акта, при което производството по жалбата в тази и част е останало висящо, като видно от касационната жалба решението не е обжалвано в тази му част. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответницата направените деловодни разноски в размер на 1000 лв., представляващи заплатен хонорар за един адвокат, което е в минималния предвиден нормативно размер, при което възражението за прекомерност е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение