Решение № 2476 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 450/2011 г.

Решение № 2476 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 450/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Детелина Кирилова Николова, в качеството й на кмет на община Добрич, срещу решение № 260 от 13.12.2010 г., постановено от Административен съд Добрич по адм. дело № 763/2010 г. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и присъждане на понесените по делото разноски. Ответникът - Лазар Жеков Гочев, не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, след като обсъди данните по делото и възраженията на страните, намира че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 1181 от 22.10.2010 г. на кмета на община Добрич, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА и чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд (НРУУЖНННРЖОЖФ) е разпоредено изземването на имот - частна общинска собственост от владението на Лазар Жеков Гочев, а именно ап. 31, находящ се в жилищна сграда - блок № 7, вх. В, ж. к. Балик гр. Добрич, като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът приел за установено, че процесният имот представлява частна общинска собственост, съгласно акт № 4420, вписан по надлежния ред. Приел е още, че наемното правоотношение е възникнало по силата на заповед за настаняване № 65 от 07.03.1979 г.; заповед № 84 от 06.04.1989 г. и заповед № 75 от 11.02.1991 г., както и на сключения въз основа на тези заповеди договор за наем от 08.11.2004 г. с анекс от 17.06.2008 г. Със заповед № 1120 от 17.09.2009 г., издадена на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОбС едностранно от страна на общината Добрич е било прекратено наемното правоотношение възникнало по силата на заповед № 75 от 11.02.1991 г., поради неплащане на наемната цена за период по-дълъг от три месеца. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като не е налице законово изискуемата предпоставка имотът да се държи без правно основание. Към момента на издаване на заповед № 1181 от 22.10.2010 г. е налице валидно наемно правоотношение, чиито срок не е бил изтекъл, от една страна, а от друга - не е налице валидно прекратяване на това наемно правоотношение. Решението е правилно и обосновано. Първоинстанционният съд е изследвал задълбочено фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното, и впоследствие - в съдебното, производство доказателства и въз основа на това правилно е приел, че административния орган не се е справил с прилежащата му доказателствена тежест да обоснове фактическите и правни основания, посочени в обжалваната заповед. Ето защо съдът правилно е преценил релевантните за спора факти и правилно ги е подвел под материалната норма на приложимото право. Неоснователни са възраженията на касатора, че е налице влязъл в сила административен акт, с който наемното правоотношение е било прекратено на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОбС, а именно заповед № 1120 от 17.09.2009 г. Действително на л. 50 от делото е приложена посочената заповед, но доказателства в подкрепа на твърдението, че същата е надлежно връчена на Лазар Гочев на 18.09.2009 г. не са налице. При това положение не може да се приеме твърдението на кмета на община Добрич, че заповед № 1120 от 17.09.2009 г. е влязла в законна сила, наемните правоотношения са валидно прекратени и са налице основанията за издаване на акт по смисъла на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за изземване на имота. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата, в съпоставка с касационните доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, от които е изведен законосъобразен извод, че не са били налице предвидените в закона хипотези за изземване на процесния имот, поради което правилно и основателно е отменен оспорваният акт. По изложените съображения решението, като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение