Решение № 7503 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4544/2012 г.

Решение № 7503 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4544/2012 г., II о., докладчик съдията Дима Йорданова Производството образувано чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Касаторът Мирослав Димитров от гр. Варна обжалва решение № 222/02.02.2012 г. постановено по адм. д. № 1207/2011 г. на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ДК - 02-СИР - 69/12.11.. 05.2010 г., издадена от началника на Североизточенизточен район като неоснователно. Наведени са доводи за отмяната му като неправилно Ответникът РДНСК североизточен район чрез процесуалния си представител изразява становище правилност на решението Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение след като прецени наведеното касационно оплакване за неправилност на решението във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. за да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна, заповедта, предмет на оспорване на посоченото за издаването основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ. С заповедта е наредено премахване на незаконен строеж, представляващ "Едноетажна сграда, находяща се в ПИ 000011, м. "Орехчето" /рибарско селище "Чайка"/, "землището на Звездица", община гр. Варна. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за наличие на незаконен строеж, констатиран с констативен акт № 136/13.11.2009 г., чийто констатации не са опровергани с други доказателства, както в хода на административното производство, а така също и в съдебното, от които да се направи обратен извод за законността му. Отсъствието на действал подробен градоустройствен план, обстоятелството, че имота е част от Държавен горски фонд и липсата на надлежно издадено строително разрешение, обстоятелства установено от съда, водят до правилния извод, че процесния строеж е недопустим по действалите правила и нормативи към момента на неговото изграждане. Незаконният строеж е изграден в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ, както правилно е приел съда при което не може да бъде узаконен, поради което законосъобразно е наредено неговото премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ. По делото безспорно е установено, че в настоящия случай липсват предпоставки за квалифициране на строежа като търпим. Законосъобразен е извода на съда, че неяснотата и непълнотата на приложеното по делото удостоверение не може да обоснове извод за достоверност на твърдението на касатора за търпимост на строежа за приложение на § 16, ал. 1 ЗУТ. Такова удостоверение има доказателствена стойност само в нотариалното производство по прехвърлянето му, не и в други производства, включително тези по премахването или забраната на ползването на строежи, поради което същото не обвързва административния орган и съда. Правилно съдът е приел, че от представената от касатора заповед от 03.01.1985 г. на председателя на Аспаруховски РНС, не може да промени извода за незаконност на процесния обект, тъй като с нея е разрешено монтирането на дървени бараки, а разпореденият за премахване обект не е такава барака, а едноетажна сграда, изградена в несъответствие с ПУП и строително разрешение. Приемайки тази фактическа обстановка при направените изводи за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за такова нарушение е неоснователно. Решението е обосновано. Изводите на съда кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Ето защо като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК същото на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд тричленен състав, второ отделение