Решение № 14423 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15312/2012 г.

Решение № 14423 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15312/2012 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Александър Емилов Виденов, чрез процесуалния му представител - адв. Аврамова, против решение № 5278 от 08.10.2012 г., постановено по адм. дело № 5257/2012 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлено оспорването по жалба на Александър Емилов Виденов срещу заповед № 3-499 от 08.05.2012 г. издадена от главния директор на Главна дирекция "Охрана". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена заповед № 3 - 499 от 08.05.2012 г. на главния директор на Главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието, а при условията на алтернативност се поддържат още две искания - да бъде намалено наложеното наказание или да бъде върнато делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Ответникът - главният директор на Главна дирекция "Охрана", чрез процесуалния си представител юрк. Зашев оспорва касационната жалба. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение, за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил оспорването по жалба на Александър Емилов Виденов срещу заповед № 3 - 499 от 08.05.2012 г., издадена от главния директор на Главна дирекция "Охрана", с която на основание чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт, чл. 228, т. 3, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР на Александър Емилов Виденов, сътрудник по охраната II степен в сектор "Конвоиране" на Областна дирекция "Охрана-София" при Главна дирекция "Охрана" е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение с него, считано от датата на връчване на заповедта. За да отхвърли оспорването, съдът е приел за установено, че в хода образуваното дисциплинарно производство се е установило, че на 13.04.2012 г. около 22:00 часа в гр. Драгоман Виденов е използвал неправомерно и безпричинно служебното си оръжие, като е изстрелял около 8 патрона по лек автомобил на негов познат - Христо Димитров Станимиров. В РУП - Сливница бил получен сигнал за осъществената стрелба, като на място е бил изпратен патрул, който е задържал Виденов. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел за установено, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби, както и с целта на закона. Съдът подробно е отговорил на оплакванията, развити пред него, като мотивирано и законосъобразно ги е отхвърлил по съображения, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Правилно АССГ е отхвърлил възражението на Виденов, че посочването на една допълнителна норма в заповедта за уволнение, в сравнение с изготвената в хода на дисциплинарното производство обобщена справка, не съставлява нарушение, което накърнява правото му на защита. От сравнението на разпоредбите на чл. 239, ал. 1, чл. 243, ал. 3 и чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР ясно се вижда, че единствено в последната норма (регламентираща формата и съдържанието на заповедта за уволнение) е предвидено, че задължително следва да се посочат разпоредбите, които са нарушени. Докато такова изискване към заповедта за образуване на дисциплинарно производство и към обобщената справка, нормотворецът не е предвидил. Ето защо оплакването в посочения от касационния жалбоподател не може да бъде споделено. Неоснователно се явява и друго възражение, поддържано пред настоящата инстанция, че заповедта за уволнение не била обоснована, а също така в нея не били изяснени важни обстоятелства - колко патрона точно са били изстреляни, какъв калибър, от какво оръжие, не бил посочен и простреляния автомобил. От събраните в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства: от обясненията на служителя Виденов, от писмените обяснения от очевидеца на инцидента Симеон Петров (л. 34 от делото пред АССГ) и от подаденото съобщение по тел. 112 от гражданин, е било установено, че на посоченото в заповедта време и място служителят Виденов е стрелял няколко пъти към чужд лек автомобил. При наличието на тези доказателства, направените изводи от фактическа страна от дисциплинарно-наказващия орган, както и от първоинстанционния съд се явяват обосновани. Без значение за възникването и реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя Виденов са посочените в касационната жалба обстоятелства. Колко точно патрона са били изстреляни, от какъв пистолет, какъв калибър са били тези патрони, точната индивидуализация на простреляния лек автомобил - това са все обстоятелства, които нямат значение за ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя. Релевантното за делото обстоятелство е дали Виденов е стрелял неправомерно, на посочените в заповедта време и място или не. Това обстоятелство е било установено по несъмнен и категоричен начин по делото, поради което и законосъобразно и обосновано е ангажирана дисциплинарната отговорност на този служител. Настоящият съдебен състав намира, че при определянето вида и размера на наказанието дисциплинарно-наказващият е взел предвид всички релевантни за делото обстоятелства и е наложил едно наказание, което да е съответно на извършеното дисциплинарно нарушение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната и връщането на делото за ново разглеждане, поради което атакуваният съдебен да бъде оставен в сила. Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на направените от него разноски пред касационната инстанция, поради което касаторът следва да заплати на същия юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение