Решение № 3845 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13744/2009 г.

Решение № 3845 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13744/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на община Несебър срещу решение № 771/9.07.2009 г. по адм. д. № 862/2008 г. на Административен съд р. Бургас. Счита обжалваното решение за недопустимо и алтернативно-за неправилно като противоречащо на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-Георги Шишмадинов, Радостина Николова, Евдокия Николова, Антоанета Джубрилова и Надежда Топалова не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на съдебния акт. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият съдебен състав взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Георги Шишмадинов срещу разрешение № 15/09.04.2008 г. на кмета на гр. Несебър за прокопаване на улични и тротоарни настилки за благоустройствени обекти, с което на основание чл. 72, 73 и 74 ЗУТ е разрешено на Панайот Шишмадинов да извърши прокопаване на улични, тротоарни настилки, зелени площи, за технологичен изкоп на обект "Реконструкция домови отклонения" в УПИ -164, в гр. Несебър. С обжалваното решение съдът е отменил атакувания съдебен акт. Така постановеното решение е допустимо, като постановено по допустима, заявена от заинтересовано по смисъла на ЗУТ лице при следните съображения: Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ процесният обект е строеж (строеж е и реконструкцията на съоръженията на техническата инфраструктура) и за него се изисква издаване на разрешение за строеж съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Кръгът на заинтересованите лица е нормативно определен в разпоредбата на чл. 149 ЗУТ. В конкретния казус жалбоподателят Георги Шишмадинов е съсобственик както на сградата, така и на идеални части от терена, поради което има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149 ЗУТ и притежава активната легитимация да оспорва административен акт със съдържание като процесното разрешение. Поради това обжалваното съдебно решение е допустимо. С оглед крайния правен резултат, същото е законосъобразно. След като към момента на подаване на молбата за издаване на оспореното разрешение, и към момента на постановяването му, адресатът, за когото същото е благоприятстващ акт, е починал, то не е налице надлежен молител и адресат на акта. Отменяйки оспореното разрешение, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като допустимо и съответно на материалния закон следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение