Решение № 360 от 2.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1176/2012 г.

Решение № 360 от 2.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1176/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия А. Д. Д. против решение № 93 от 16.III.2012 г. по внохд № 1107/2012 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдена присъда № 262 от 27.IХ.2011 г. на Софийския градски съд, с която Д. е признат за виновен в извършено на 27.VII.2010 г. в София престъпление по чл. 304а НК, за което е наказан с 1 г. лишаване от свобода и с 1000 лв. глоба. Лишаването от свобода е отложено от изтърпяване за срок от 3 години. На основание чл. 307а НК предметът на подкупа-2 банкноти от по 5 евро-е отнет в полза на държавата. В жалбата си защитникът на подсъдимия се е позовал на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК с искане за отмяна на въззивното решение. Доводите са за допуснати нарушения на материалния закон едно, защото не е доказана субективната страна на престъплението и това налага подсъдимият да бъде оправдан и, друго, защото предметът на подкупа налага приложението на чл. 9 НК, както и за явна несправедливост на наложеното на Д. наказание. Доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от изброените в чл. 348, ал. 3 НК не са изложени. В съдебно заседание процесуалният представител на подсъдимия поддържа оплакванията за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и искането за оправдаване. Становището на прокурора е за неоснователност на направените и поддържани възражения срещу правилността на въззивното решение и заключението му е то да се остави в сила. Жалбата е неоснователна. Възражението за незаконосъобразност с посочените в касационната жалба доводи се поддържа за трети път, след като в двете предходни инстанции е било отхвърлено с убедителни съображения, правилността на които ВКС изцяло споделя: изразите, цитирани от съдилищата, отправени от Д. към спрялите го за проверка униформени полицейски служители Л. С. И. и П. Д. Домузчиев, несъмнено сочат на убеждението му, че поведението на полицаите е най-малкото в нарушение на служебните им задължения и от него се иска да даде неследващи им се пари, а демонстрираното от подсъдимия мнение за морала на българските полицаи трудно би могло да се съвмести с изискванията за малозначителност на деянието и/или явна незначителност на обществената му опасност, предпоставящи приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Не е явно несправедлива и наложената на подсъдимия кумулативна санкция. С последното изменение, обн., ДВ, бр. 26 от 6.IV.2010 г., подкупът по чл. 304а НК се наказва с лишаване от свобода до 10 години и с глоба до 15 000 лв., при които определените 1 г. лишаване от свобода с прилагане института на условното осъждане и 1000 лв. глоба не са проява на несправедливост, още по-малко явна. Съобразно с дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.