Решение № 145 от 30.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2011 г.

ВКСI гражданско отделение30.03.2012 г.докладчик Добрила Василева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Л. Г., Е. Л. А., Б. В. Р. а, Е. Б. Ш., Н. И. А. и Л. Н. А. - Ш., подадена чрез адв. К. М. от [населено място], [улица], № 8, ет. 3 за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1,3 и 4 ГПК на влязлото в сила решение № 838 от 29.06.2011 г. по гр. д. № 155/2010 г. по описа на ВКС, I г. о. Осъжда М. Л. Г., Е. Л. А., Б. В. Р., Е. Б. Ш., Н. И. А. и Л. Н. А. - Ш., съдебен адрес чрез адв. К. М. от [населено място], [улица], № 8, ет. 3 да заплатят на ТПК "Д. Б. ", С. разноски по делото за производството по отмяна в размер на 570 лв. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 145 от 30.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

С решение № 838 от 29.06.2011 г. по гр. д. № 155/2010 г. по описа на ВКС, I г. о. и оставеното с него в сила решение от 5.02.2009 г. по гр. д. № 2540/2006 г. на Софийски градски съд, Втори-д състав е уважен ревандикационен иск, предявен от ТПК "Д. Б. " относно един недвижим имот с площ 1667 кв. м., представляващ част от УПИ I-1121 в кв. 10 а по плана на Н. "Х. Д. ", С.

За да уважи иска съдът е приел, че се касае за кооперативно имущество, което е било одържавено, а понастоящем е възстановено по силата на § 1 от ДР на ЗК от 1991 г. Извод за наличието на одържавяване е направен с оглед на събраните доказателства, че през 1966 г. имотът е бил предаден с административен акт в оперативно управление на ПУ "Л. ", което е държавно стопанско предприятие.

Решението е постановено срещу ответниците М. Л. Г., Е. Л. А., Б. В. Р., Е. Б. Ш., Н. И. А. и Л. Н. А. - Ш., които претендират възстановяване на същия имот по силата на чл. 1 ЗВСОНИ. От тяхна страна е подадена молба за отмяна на горното решение на Върховния касационен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърдят, че са налице нови писмени доказателства, които не са им били известни при разглеждане на делото и имат значение за правилното му решаване. Представените писмени доказателства са свързани с твърдяното от молителите обстоятелство, че имотът на ТПК "Р. " / праводател на настоящия ищец ТПК" Д. Б. "/ не е бил одържавен безвъзмездно или отнет, за да е възможно да се възстанови по силата на § 1 от ДР на ЗК от 1991 г., на каквото основание ищецът е признат за собственик, а е бил заменен с друг държавен имот, което според молителите изключва възстановяването. Относимите към този въпрос нови доказателства са таблици за установените печалби и загуби на ТПК "Д. Б. " през 1976 г., в които е отразено, че ТПК е била собственик по пътя на замяната от 1964 г. на имота на [улица]и не е била собственик на процесния имот на [улица], № 8-10, както и обяснителна записка към годишния счетоводен отчет на ТПК "Р. " преди сливането с ТПК "Д. Б. ", баланс на ТПК "Р. " за 1964 г. и форма № 4 за движение на основните средства на кооперацията, извлечение от сметка 73 и заповед № 52/65 г., според които обектите на [улица]/ получените в замяна на процесния имот/ са третирани като собственост на кооперацията.

Представени са и доказателства в подкрепа на тезата на молителите, че ТПК "Родина" не е придобила валидно имота по силата на регулацията, тъй като видно от писмо ТИ 94 Л-1/18.01.2010 г. планът от 1956 г. не се съхранява и не може да се установи, че имотът е отреден за кооперацията.

Представят се и балансите за 1975, 76 и 77 г. на ТПК " Д. Б. " в подкрепа на довода на молителите, че тази кооперация не е придобила имота по пътя на сливането с ТПК "Р. ", тъй като в балансите няма данни имотът да е бил в активите на ТПК "Р. " и да е преминал в активите на ТПК " Д. Б. ".

При условия на евентуалност се поддържа и наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК поради противоречие на атакуваното решение с влязлото в сила решение по гр. д. № 3178/2910 г. на СГС, II-д отд., отнасящо се до друга част от същия имот, както и основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като с решението по същото дело на практика бил отменен отказ за деактуване на имота, на който административен акт било основано атакуването решение.

Ищецът ТПК "Д. Б. " оспорва молбата и всички изложени в нея основания за отмяна като неоснователни

За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

С влязло в сила решение № 838 от 29.06.2011 г. по гр. д. № 155/2010 г. на ВКС, I г. о е оставено в сила решение от 5 февруари 2008 г. по гр. д. № 2540/2006 г. на СГС, II-д въззивен състав, с което е признато за установено, че ищецът ТПК " Д. Б. " е собственик на УПИ I-1121 от кв. 10а по плана на Н. "Х. Д. -М. ", [населено място] и ответниците са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на кооперацията част от имота с площ 1667 кв. м., така както е показана на скица, съставляваща неразделна част от решението.

По делото е установено, че бивш собственик е бил И. Н. З., от когото имотът е одържавен по ЗНЧИМП през 1952 г. През 1956 г. по силата на отреждане с уличнорегулационния план имотът е станал собственост на ТПК "П. и м. ", а тя през 1961 г. го продала на ТПК "Р. ". През 1964 г. имотът е бил одържавен от ТПК "Р. " и предаден на държавното предприятие ПУ "Лебед". През 1975 г. ТПК "Р. а" заедно с други кооперации се е сляла с ТПК "Д. Б. ", която се явява неин правоприемник. На това основание ТПК "Д. Б. " е поддържала, че собствеността на имота е възстановена в нейно лице по силата на § 1 от ДР на ЗК от 1991 г., поради което при влизане в сила на следващия реституционен закон -ЗВСОНИ, имотът не е бил вече държавна собственост и не е могъл да се възстанови на ответниците които са наследници на първоначалния собственик И. З.

Относно установяване на факта на одържавяването на имота и предоставянето му на ПУ "Л. " са били представени протокол от 18.03.1964 г., заповед № 316 от 26.03. 64 г. на ИК на СГНС и договор от 27.03.1964 г. между ТПК "Р. " и ПУ "Л. " за предаване на процесния имот.

Относно придобиването на имота от ТПК "П. м. " по силата на отреждане по плана съдът се е позовал на заповед № 5 600 от 20.11.1956 г. на МКСБ, на н. а. № 19/57 г. и на заключението на съдебно-техническа експертиза. Доколкото тези доказателства възпроизвеждат отреждането на имота за нуждите на кооперацията и съгласно чл. 39 ЗПИНМ съдът е направил извод, че ТПК "П. м. " е станала собственик по силата на самата регулация.

1.Относно последното обстоятелство в молбата за отмяна се твърди, че е намерено ново доказателство - писмо ТИ 94 Л-1/18.01.2010 г. от Столична община, в което се посочва, че планът от 1956 г. не се съхранява и не може да се установи дали имотът е бил отреден за кооперацията.

С оглед на данните по делото следва да се приеме, че представеното писмо не сочи на ново обстоятелство, които да е от значение за изхода на делото. Съдът е достигнал до извода за придобиване на собственост от кооперацията по силата на чл. 39 ЗПИНМ въз основа на други доказателства, които еднозначно установяват този факт, а именно представените скици- извлечения от плана, заключението на съдебно-техническата експертиза, заповед № 5 600 от 20.11.1956 г. на МКСБ за одобрение на плана, както и нот. акт № 19/57 г. на ТПК "П. м. ", издаден на основание отреждане на парцела за нуждите на кооперацията, което съгласно чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ и във вр. с § 95 и § 100, ал. 2 ППЗПИНМ е водело и до придобиване на собственост. При наличието на тези доказателства обстоятелството, че в техническия архив на Направление "Архитектура и градоустройство" на Столична община не се съхранява регулационния план, одобрен със заповед № 5600/20.11.1956 г. не би довело до промяна в изводите на съда, поради което по този въпрос следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна на решението по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

2.Останалите доказателства имат отношение към въпроса дали имотът е бил одържавен и при какви условия- според молителите представените от тях доказателства установяват твърдението им, което са поддържали и при разглеждане на делото, че през 1964 г. е била извършена замяна на имот на кооперацията с държавен имот- т. е. одържавяването на кооперативното имущество е било възмездно, а според поддържаната от тях теза само при безвъзмездно одържавяване или при отнемане на кооперативен имот същият може да се възстанови по силата на § 1 от ДР на ЗК от 1991 г.

От събраните по делото доказателства и изложените от съда мотиви към решението обаче е видно, че обстоятелството за извършена замяна през 1964 г. е било известно както на въззивния съд, така и на ВКС, който е потвърдил решението му. Това е така, защото по делото са били предоставени доказателства, пряко удостоверяващи тази замяна- протокол от 18.03.1964 г., заповед № 316 от 26.03. 64 г. на ИК на СГНС и договор от 27.03.1964 г. между ТПК "Р. " и ПУ "Л. " за предаване на процесния имот. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства не установяват за първи път този факт, а само косвено и допълнително го потвърждават, нито установяват други обстоятелства, които да не са били известни на съда при разглеждане на делото.

Различието по двете решения е в тълкуването на тези доказателства и по приложението на закона. Според въззивния съд през 1964 г. на ПУ "Л. " е било предадено само ползването на имота, като той е останал кооперативна собственост, а според състава на ВКС, решил делото, е налице одържавяване на имота и предаването му в оперативно управление на държавно стопанско предприятие, каквото е ПУ "Л. ". При тези данни е прието, че са налице и предпоставките на § 1 от ДР на ЗК от 1991 г. за възстановяване на имота. Въпреки че в доказателствата, установяващи предаване на имота на ПУ "Л. " са се съдържали и данни, че това е станало под формата на замяна и че за предоставения имот ТПК "Р. " е получила бившия държавен имот на ПУ "Л. ", находящ се на [улица], № 57 и 87- раздел III от Договора от 27.03.1964 г., съдът не ги е обсъдил в тази светлина и не се е произнесъл по въпроса дали при такава замяна, което сочи, че одържавяването на кооперативния имот не е било безвъзмездно, същият може да се възстанови по силата на § 1 от ДР на ЗК 1991 г. Следователно в случая не са налице нови обстоятелства / факта на замяната/, които да не са били известни на съда, а въпросът се свежда до тълкуването и прилагането на материалния закон, което не може да бъде основание за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като не попада в нито една от изчерпателно посочените хипотези на чл. 303, ал. 1 ГПК. По тези съображения следва да се приеме, че и в тази хипотеза молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна и да се остави без уважение.

  1. Не е налице основание за отмяна и по евентуално поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

От представеното решение по гр. д. № 3178/2010 г. на СГС е видно, че то има за предмет спора за собствеността на друга част от същия имот от 202 кв. м., като ищци по делото са настоящите молители, а ответник- държавата и следователно липсва необходимото съвпадане по страни и предмет на спора. Изразеното в мотивите към решението становище, че имотът е възстановен изцяло в полза на молителите по силата на чл. 1 ЗВСОНИ е непротивопоставимо на ТПК "Д. Б. ", тъй като кооперацията не е била страна по делото, нито е правоприемник на държавата, за да е обвързана от решението.

  1. Няма основание за отмяна и по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като решението не е основано на административен акт / ако за такъв се приеме отказът за деактуване на 202 кв. м. в полза на молителите/, нито този акт е отменен от съда. Отношение по този отказ е взето с представеното решение от 21.07.2008 г. по гр.. № 9315/2007 г., / респ. с оставилото го в сила решение на СГС по гр. д. № 3178/2010 г./ и то в порядъка на обсъждане на доказателствата по делото, но по настоящото дело този административен акт / отказът за деактуване/ няма обуславящо значение за решението, каквото се има предвид в хипотезата по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК.

Представеното решение от 21.07.2008 г. по гр. д. № 3178/2010 г. няма характер и на ново писмено доказателства или ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за да е основание за отмяна на решението.

По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице нито едно от заявените основания за отмяна, поради което молбата следва да се остави без уважение, с присъждане на ответника на направените разноски за производството.

Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

Цитирани разпоредби

1