Решение № 7875 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3051/2009 г.

Решение № 7875 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3051/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ористе Добрич" ООД против Решение № 1394/23.10.08 г. по адм. д. 1087/08 г. по описа на Варненския административен съд, с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 08000599/13.02.08 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Добрич, потвърден с Решение № 142/18.04.08 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите. В касационната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение. С допълнение към касационната жалба "Ористе Добрич" ООД се позовава на изменение в ЗДДС и иска да бъдат съобразени представените от него допълнително доказателства като претендира отмяна на обжалваното решение и РА, както и да му бъде определена "нова санкция" Подробни съображения в подкрепа на исканията си излага в писмено становище. Не претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите ("ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното Решение № 1394/23.10.08 г. по адм. д. 1087/08 г. по описа на АС - Варна е отхвърлена жалбата на "Ористе Добрич" ООД против РА № 08000599/13.02.08 г. на ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с Решение № 142/18.04.08 г. на "ОУИ", с който на дружеството е определен допълнителен размер на ДДС в размер на 32707,12 лв. и лихва в размер на 2 943,28 лв. за данъчни периоди от 01.01.07 г. до 30.08.07 г. Административният съд е приел, че законосъобразно данъчните органи са начислили дължим ДДС по получени от дружеството вътреобщностни придобивания(ВОП), за които не е издаден протокол по чл. 117 от ЗДДС. В мотивите на АС - Варна е описана подробно фактическата обстановка по спора, относно която между страните не е налице спор, като е обоснован правен извод, че в конкретния случай не е приложима практиката на Съда на Европейските общности относно ползването на право на данъчен кредит, защото допълнително определения размер на ДДС е в резултат от начисляване на ДДС с РА, а не на непризнаване на данъчен кредит. Така постановеното съдебно решение е неправилно в резултат от приетите с ДВ бр. 106/12.12.08 г. изменения и допълнения към ЗДДС и възползването на "Ористе Добрич" ООД от предоставената му от законодателя правна възможност за начисляване на дължимия данък. По делото не е налице спор, че през ревизираните данъчни периоди 01.01.07 г. до 30.08.07 г. "Ористе Добрич"ООД е получател по ВОП с доставчик Profine GMBN - Германия, които са отразявани в дневника за покупки и справките декларации по ЗДДС като ДДО и данък на доставки без право на данъчен кредит". Няма спор, че до издаване на РА дружеството не издава протоколи по чл. 117 от ЗДДС за получените от него ВОП в ревизираните периоди. Няма спор и относно вида на доставките, тяхната данъчна основа и размер на ДДС. Няма спор, че "Ористе Добрич" ООД не е начислило и не е ползвало данъчен кредит по доставките от Profine GMBN - Германия в спорните периоди. В съответствие с действащите правни норми към датата на издаване на РА и постановяване на обжалваното решение ДОристе Добрич"ООД данъчните органи и АС - Варна правилно са установили, че за дружеството възниква задължение по чл. 86 от ЗДДС за размера на ДДС по ВОП, което задължение не е изпълнено и е изискуемо. В тази ситуация е без правно значение обстоятелството, че дружеството не се е възползвало и не е упражнило правото си на данъчен кредит за същите доставки, за които има задължение за начисляване на данъка. Неизпълнението на задължението за начисляване е коригирано с РА, а правото на данъчен кредит може да бъде упражнено само от данъчния субект, поради което в резултат от РА на дружеството е определен допълнителен размер на ДДС за ревизираните периоди. Съгласно § 18 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) регистрираните лица - получатели по доставката или вносители, за които данъкът е станал изискуем като лице - платец по глава осма, до влизането в сила на този закон, които към тази дата не са начислили данък по реда на чл. 86, ал. 1 и/или не са упражнили правото си на данъчен кредит, могат да начислят данъка, съответно да упражнят правото си на приспадане на данъчен кредит, в 4-месечен срок от влизането в сила на този закон, като чл. 73а, ал. 2 от ЗДДС се прилага и за не приключилите към датата на влизане в сила на този закон административни и съдебни производства. Към допълнението на касационната жалба са представени протоколи по чл. 117 от ЗДДС № от 29 до 37 от 31.01.09 г., справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 01/2009 г. и дневник за покупките за същия период, които са приети в съдебно заседание на 27.05.09 г. и не са оспорени от ответника, който е уведомен за допълнението към касационната жалба с призовка, връчена на 20.03.09 г. и не е изразил становище по тях, че не са постъпили надлежно в данъчната администрация. Настоящият съдебен състав намира, че от тези писмени доказателства се установява, че "Ористе Добрич" ООД се е възползвал от предоставената му от законодателя възможност да начислил данък по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС и да упражни правото си на данъчен кредит в срока по § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДС (в сила от 01.01.09 г.) като в първия данъчен период след влизане в сила на тази разпоредба е издал протоколи по чл. 117 от ЗДДС, с които е начислил дължимия данък и ги е включил в дневника за продажби и справката декларация за същия данъчен период като едновременно с това е упражнил и правото си на данъчен кредит по ВОП. Следователно законосъобразно издадения РА и потвърждаващото го съдебно решение следва да бъдат отменени поради промяна в законодателството, която създава допълнителна възможност в нов срок данъчните субекти да изпълнят възникнали за тях задължения и да ползват неупражнени от тях права. Касаторът се е възползвал от тази предоставена му възможност, поради което касационната инстанция трябва да отмени обжалваното решение и РА. С оглед законодателната промяна и поради това, че дружеството едновременно не е начислило ДДС и не е ползвало данъчен кредит в съответните ревизирани периоди, но се е възползвало едновременно от предоставената му възможност да начисли ДДС и да ползва данъчен кредит по ВОП в един и същ данъчен период (1.01.09 г. - 31.01.09 г.) РА следва да бъде отменен и в частта относно начислените лихви за несвоевременно начисляване на данъка като получател по ВОП. С § 18 от ЗИДЗДДС (в сила от 1.01.09 г.) на практика се дава допълнителна възможност за данъчните субекти в нов срок да изпълнят възникнали за тях задължения (и упражнят права) от предходни периоди, поради което следва да се приеме, че липсва забавено изпълнение, за което са дължими определените с РА лихви. По отношение искането на "Ористе Добрич" ООД да му бъде наложена санкцията по чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС касационната инстанция намира, че не е компетентния орган за реализиране на административнонаказателна отговорност. Настоящото съдебно производство е по реда на ДОПК като предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е РА, с който са установени данъчни задължения, а не наложени санкции. По изложените съображения и с оглед абсолютно различния и отделен характер на производствата следва да бъде отменено обжалваното решение и РА изцяло според искането в касационната жалба, без да бъде определяна имуществена санкция според искането в допълнението към жалбата и писмената защита. По водене на делото пред настоящата инстанция касаторът не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора разноски не се дължат. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение