Решение № 8319 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12108/2017 г.

Решение № 8319 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12108/2017 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на Н. М. С., гражданка на Афганистан, със съгласието на майка си Я. Н. С., чрез адв. Г. В., против решение № 5288 от 23.08.2017 г., постановено от Административен съд - С. - град, П. отделение, 42 състав, по адм. д. № 1065/2017 г. С касационната жалба и в съдебно заседание лично и чрез упълномощен адв. Ил. С., се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, поради нарушение на материалноправните разпоредби, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационната жалбоподателка оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че съдът погрешно е счел, че не е изложила обстоятелства за преследване, а пред адм. орган е обяснила, че опасенията й от преследване произтичат от заплахите към баща й. Развива тезата, че като чл. на семейството на своя баща и като непълнолетна, няма как сама да оцелее в Афганистан. Заявява, че има и лични основания за закрила, защото за нея като млада жена, която е прозападно ориентирана и която желае да се образова и да води различен живот, с оглед на етническата й принадлежност, която е малцинствена - тя е таджик, няма никакъв шанс за нормален живот в Афганистан. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд с указания за преценка на представените доказателства или ако прецени, че са налице достатъчно доказателства да го върне на административния орган с указания за предоставяне на бежански статут. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет, оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Ч., който в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за потвърждаване съдебното решение, като правилно постановено и намира, че първоинстанционният съд правилно е потвърдил изводите на административния орган относно липсата на материалноправни предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на международна закрила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото правилно АССГ приема, че не са налице изискванията на чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, доколкото основанията за предоставяне на международна закрила се извеждат от бежанската история и са лични за всеки кандидат. Според участващия по делото прокурор, макар в Афганистан да съществуват размирици и нападения от стана на талибаните, обстановката в страната не се характеризира с безогледно насилие и не съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че самото присъствие на касационната жалбоподателка като цивилно лице там вече е заплаха за живота й. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 5288 от 23.08.2017 г. е отхвърлена жалбата на Н. М. С., гражданка на И. Р. А., срещу решение № 11382/06.12.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което е отхвърлена молбата й за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - С. - град е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на ЗУБ, при спазена предвидената в закона писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, като в процедурата не са нарушени чл. 75, ал. 2, изр. 1 от ЗУБ, както и материалноправната разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В мотивите на обжалваното решение е счетено, че интервюто е протекло при стриктно спазване на процедурите, регламентирани в закона и приложимата европейска директива - проведено е лично интервю с молителката, в присъствието на законния и представител - нейната майка, социален работник и преводач. Според първоинстанционния съд интервюто с жалбоподателката е проведено от интервюиращ орган, който е отчел личните и общите обстоятелства във връзка с молбата на търсещата закрила, както и е избран преводач, който е в състояние да гарантира подходящо общуване между кандидата и лицето, което провежда интервюто. По отношение приложението на материалноправната норма на чл. 8 от ЗУБ, първоинстанционният съд е преценил, че молбата на жалбоподателката за предоставяне статут на бежанец не доказва, че тя има основание да се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение в страната си по произход. Констатирано е, че в случая от проведеното интервю се установява, че тя не е имала проблеми с официалните власти в страната по произход, не е бил арестувана, не е осъждана, не е членувала в политическа партия, не се интересува от политика, не е имала конкретни проблеми заради изповядваната религия, върху нея и нейни близки и роднини не е оказвано насилие от официалните власти в Афганистан. Първоинстанционният съд е извел заключение, че събраните по делото доказателства сочат на извод, че жалбоподателката е мигрант (лице, което по причини, различни от изброените в определението за бежанец, дадено в Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола от 1967 г., доброволно напуска страната си, за да се засели другаде), а не лице, търсещо закрила поради обстоятелствата по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. При преценяване на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, първостепенният съд е счел, че не е налице никоя от хипотезите, визирани в цитираната правна норма и в решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., както и при тълкуването на дефинираното понятие за "посегателство" в чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО относно минимални стандарти за условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила като изразяващо се в "тежки и лични заплахи срещу живота или личността" на молителя, обхващащо една по - обща опасност от посегателство, като се имат предвид в по-широк план "заплахи срещу живота или личността" на цивилно лице, а не определено насилие. Освен това е прието, че тези заплахи са присъщи на обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт", какъвто в случая не е установен. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Това е така, защото в оспорения съдебен акт е отразено, че е извършена служебна проверка по законосъобразността на процесния административен акт, но в конкретния случай не е отчетено обстоятелството, че жалбоподателката е непълнолетно лице, по отношение на което следва да се извърши преценка за изпълнение на условията на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, която норма изисква участие на социален работник, който следва да представи становище или социален доклад. От данните по делото е видно, че социален работник е присъствал на интервюто на кандидатката, но същият не е дал нито становище, нито социален доклад. Друг социален работник в гр. С. е представил доклад, който само е маркиран в обжалваното решение, без да е обсъден от първоинстанционния съд. Касае се за същество нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и като такъв той следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето. Разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето следва да се тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето, който принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина непълнолетните са уязвима група лица по смисъла на § 1., т. 17 от ДР на ЗУБ. В случая съдът не е изложил правни изводи във връзка с представения социален доклад, поради което не може да се установи какво е становището на първоинстанционния съд във връзка с информацията, която е постъпила с този доклад. От друга страна настоящият съдебен състав констатира, че в мотивите на обжалваното съдебно решение не е обсъдено и приложението на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, съгласно който текст детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси, както и липсва произнасяне по въпроса доколко административният орган е изпълнил горепосоченото императивно изискване на специалния закон, регламентиращ закрила на интересите на детето чрез разясняване на жалбоподателката и законния й представител на реда за реализиране на правото й на безплатна правна помощ. Това нарушение отново е съществено, защото поради неговото осъществяване не може да се прецени дали е засегнато правото на защита на жалбоподателката, като непълнолетно лице, в проведеното особено административно производство. Освен това касационният състав на Върховния административен съд счита, че в мотивите на обжалваното решение едностранно е обсъдено положението в И. Р. А., само въз основа на постъпилата справка от 22.05.2017 г., която е изготвена от страна на директор на дирекция в ДАБ, тоест от служител на издателя на процесния административен акт. Следва да се има предвид, че в края на горепосочената справка изрично е посочено, че информацията в справката не следва да се използва като единствено доказателство при вземането на решение за международна закрила. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по отношение на актуалното положение в Афганистан, като обсъди и представения документ, приет като писмено доказателство в касационното производство - Насоки за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждите от международна закрила на търсещите убежище от Афганистан, в който е акцентирано на положението на лица с потенциални рискови характеристики, между които са лица с прозападна ориентация, членове на семейства на такива лица, жени с определен профил или в специфични обстоятелства, както и лица, на които е отказан достъп до образование. В тази връзка следва да се разгледа конкретният профил на жалбоподателката, която е непълнолетна, таджик, посещава училище и се стреми към образование. Настоящият съдебен състав не възприема тезата на първоинстанционния съд относно самостоятелността на бежанската история на жалбоподателката, защото в конкретната хипотеза тя като чл. на семейството на своя баща споделя в значителна степен неговата бежанска история, която не може да се разглежда изолирано, а по отношение на него Върховният административен съд с решение № 3281 от 15.03.2018 г. по адм. д. № 521/2017 г. е отменил решение на Административен съд - С. - град, с което е отхвърлена жалбата на бащата на жалбоподателката. Следва да бъде съобразено и актуалното положение на лелите на касационната жалбоподателка, на които вече е предоставен статут на бежанец на основание на чл. 8, т. 1 от ЗУБ, с решение № 259/30.01.2018 г. и с решение № 271/30.01.2018 г. на председателя на ДАБ. При това положение първоинстанционният съд следва да обсъди по какъв начин и в каква степен ще се отрази на психиката и на физическото състояние на жалбоподателката евентуалното й връщане в страната по произход, ако в България остане нейното семейство. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което обстоятелство налага отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане делото за ново произнасяне от друг състав на същия съд, при съобразяване на дадените по - горе указания. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,