Решение № 5817 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3173/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. Е., гражданка на Мароко, чрез адв. М. Девенска, против Решение 4075 от 06.02.2025 г., постановено по адм. дело 4619/2024 г. по описа на Административен съд - София град. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение в атакуваната му част поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и акта на председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Ответникът, председателят на ДАБ, чрез пълномощника А. Георгиева, оспорва касационната жалба, а по същество излага доводи за правилност на атакувания с нея съдебен акт. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Н. Е., гражданка на Мароко, срещу Решение 5388 от 08.04.2024г. на председателя на ДАБ при МС, с което й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт на председателя на ДАБ е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. Същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59 от АПК. Първостепенният съд е приел, че при издаване на атакуваното решениe на органа на ДАБ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са спазени приложимите материалноправни разпоредби. За да отхвърли жалбата на Н. Е. срещу решението на председателя на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденката, от изложените от нея причини при проведеното интервю да напусне страната си по произход, както и причините за нежеланието й да се завърне в родината си. Съдът , анализирайки понятието преследване, възможните форми на това преследване и основанията за такова, е развил съображения за това, че спрямо Н. Е. не се установяват материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на молителката не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото й мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същата да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденката на хуманитарен статут. Изхождайки отново от бежанската история на молителката, позовавайки се на чл. 15, б. в от Директива 2011/95/ЕО и решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/20007 г. на Съда на Европейския съюз, както и на актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Мароко към датата на приключване на устните състезания, Административен съд- София град е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на чужденката на хуманитарен статут липсват данни същата при завръщане в родината си по произход да бъде изложена на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд- София град. Правилно Административен съд - София град, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на Н. Е., изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ Изнесените от чужденката причина да напусне Мароко несъгласие с уговорения от баща й брак, са причини от личен и социален характер и не обосновават основателен страх от преследване поради раса, религия, националност,принадлежност към определена социална група или поради нейното политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието й да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са изводите на решаващия съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Н. Е. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът е разгледал подробно данните от последните официални справки и на база тези данни обосновано е приел, че в Мароко към настоящия момент липсват основания да се приеме,че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО /отм./ на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. От последните данни за ситуацията в Мароко / визирани в Справка МД-02-226/25.04.2025г./ не може да се направи извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Мароко сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО /отм./ на Съвета от 29.04.2004 г., които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд , четвърто отделение,