Решение № 6796 от 22.6.2023 г. на ВАС, III о.

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от Електроразпределение Юг АД срещу Решение 6763/14.11.2022 г. по адм.д. 4500/21 г. на Административен съд София-град /АССГ/,с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение Ж-263 от 7.04.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. В касационната жалба представителя на касатора обосновава точно и мотивирано конкретните пороци на обжалваното решение, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът КЕВР чрез процесуалният си представител в писмени бележки и в съдебно заседание обосновава становище за неоснователност на твърденията, изложени в касационната жалба и иска от съда да остави в сила обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Ответникът М. Ангелова, в съдебно заседание иска от съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение. Според него в обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон и същото е обосновано и правилно, постановено при спазване на производствените правила и при напълно изяснена фактическа обстановка. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, като извърши на основание чл. 218, ал. 1 от АПК проверка допуснати ли са от първоинстанционния съд посочените от касатора пороци на обжалваното съдебно решение, и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон намира, че касационната жалба е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение е допуснато нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и процесуалните норми на закона. След подробен анализ на доказателствата и приложимия материален закон съдът е установил, че касатора неправилно е определил цената за присъединяване на предвиденият от заявителя Ангелова обект и КЕВР правилно е издал задължителни указания тази цена да се определи при условията на регулирана цена за втора група от 7 до 15 киловата съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба 1. Тези изводи на съда са правилни. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка АССГ е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилно съдът, както и КЕВР, е приел, че в конкретния случай имота на заявителката попада в урбанизирана територия съгласно чл. 7 от ЗУТ, одобрен с ПУП и ПРЗ, видно от представеното удостоверение, и цената на присъединяване следва да се определи по правилата на чл. 33, ал. 1 от Наредба 1. От анализа на изложеното дотук следва единствения правилен извод, че не са налице сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на обжалваното съдебно решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон, поради което следва да бъда оставено в сила. По изложените съображения Върховния административен съд, трето отделение,