Решение № 10153 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3223/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. Симеонов, [ЕГН] чрез процесуалния му представител адв. Рафаилов, срещу Решение 33/16.02.2023 г., постановено по адм. дело 269/2022 г. на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата на същия срещу АУПДВ 01-6500/2391 #1 от 17.06.2022 издаден от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие , с който на Е. Симеонов е определено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема СЕПП по Заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с УИН [номер] в размер на 3 297, 41 лв., ведно с лихва, определена на основание чл. 27 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 г. на Комисията. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда доводи за противоречие на АУПДВ с разпоредбата на чл. 7 § 3 от Регламент 809/2014 г на Комисията. Счита, че е налице процесуално нарушение поради недопускане на извършване на допълнителна експертиза. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и отмяна на АУПДВ. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие , чрез процесуален представител юрк. Брайкова, с писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Сливен е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-6500/2391#1 от 17.06.2022 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който спрямо Е. Симеонов е установено вземане, представляващо недължимо платена сума по схема СЕПП по Заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с УИН [номер] в размер на 3 297, 41 лв., ведно с лихва, определена на основание чл. 27 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 г. на Комисията. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен административен орган, при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила. Относно материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че законосъобразно, в изпълнение на чл.7, §1 от Регламент 809/2014г., административният орган е поискал възстановяване на недължимо платена сума в размер на процесната, представляваща разлика между платеното и дължимото подпомагане поради намалението на допустимата за подпомагане площ, определено съответно със заповед РД 46-504 от 12.12.2018г. на министъра на земеделието храните и горите, с която е одобрен предварителния специализиран слой Площи допустими за подпомагане и заповед РД 09-229 от 01.03.2019г. на същия административен орган, с която е одобрен окончателния специализиран слой Площи допустими за подпомагане . Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е приел, че процесният АУПДВ е законосъобразен. Решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Пред АС не е било спорно, че по процесното заявление за подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за 2018г. на г-н Симеонов в качеството му на бенефициер е оторизирана за плащане и изплатена цялата заявена сума от 3 297,41 лв. Не е било спорно и това, че съгласно заповед РД 46-504 от 12.12.2018г. на министъра на земеделието храните и горите, с която е одобрен предварителния специализиран слой Площи допустими за подпомагане за допустима за подпомагане площ е приета цялата заявена от ЗП по тази мярка площ, а съгласно заповед РД 09-229 от 01.03.2019г. на същия административен орган, с която е одобрен окончателния специализиран слой Площи допустими за подпомагане допустимата за подпомагане площ е била намалена. Съгласно чл.7, §1 от Регламент 809/2014г., в случай на извършване на неправомерно плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно параграф 2, когато е приложимо. Параграф 3, ал.1 на същата разпоредба предвижда, че задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. Спорно от правна страна пред първоинстанционният съд е било дали бенефициерът следва да възстанови, на основание чл.7, §1 от Регламент 809/2014г., процесната разлика между полученото финансиране и дължимото, според административния орган, в резултат на корекцията, извършена със заповед РД 09-229 от 01.03.2019г., или плащането на тази сума е станало поради грешка на административния орган и тази грешка не е била очевидна за бенефициера, което на основание чл.7, §3 от същия регламент изключва прилагането на §1. Основателно в касационната жалба се твърди, че на този въпрос административният съд не е дал никакъв отговор. Съдът се е задоволил да повтори мотивите на административния орган в оспорения АУПДВ, че и двете заповеди на министъра на земеделието храните и горите, съответно за одобряване на предварителния специализиран и окончателния специализиран слой съответно от 12.12.2018 и от 01.03.2019г. са влезли в сила административни актове, съобщени по надлежния ред. В мотивите на първоинстанционния съд обаче липсват фактически установявания, а и липсват доказателства по делото кога е станало съобщаването на заповедта от 01.03.2019 г., за да се приеме, че плащането е станало по грешка на административния орган и при получаването на процесните суми бенефициерът не е можело да не знае, че получава недължимо сумата на финансирането. Липсата на събиране на доказателства и фактически установявания по този въпрос, който е от съществено значение за решаването на спора, представлява допуснато от съда нарушение на процесуалните правила, което е съществено, защото от това зависи отговорът на главния спорен правен въпрос. Поради това и при гарантиране на правото на защита на страните, касационната инстанция не може ефективно да контролира законосъобразни ли са изводите на съда по прилагането на материалния закон./ В този смисъл и Решение 10006/23.10.2023 г. по адм.дело 3539/2012 г. на ВАС, осмо отделение./ По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва, на основание чл.226, ал.3 АПК да се произнесе по претенцията за разноски пред настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,