Решение № 527 от 5.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2196/2011 г.

Решение № 527 от 5.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2196/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 25.11.2011 г, за възобновяване на НЧД № 428/11 по описа на Плевенски окръжен съд, по което е постановено определение № 398 от 30.05.11 г, влязло в сила на 15.06.11 г, с което, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, на осъдения Р. Т. В. е определено за изтърпяване едно най-тежко общо наказание измежду наложените му, по НОХД № 14546/05 на Софийски районен съд, НОХД № 446/07 на Плевенски районен съд, НОХД № 200/08, НОХД № С 187/08, НОХД № 1/08, всички дела на Плевенски окръжен съд, НОХД № 3504/05 на Плевенски районен съд, и НОХД № 219/04 на Плевенски окръжен съд, а именно: три години "лишаване от свобода", увеличено, по реда на чл. 24 НК, с шест месеца, както и глоба, в размер на 4 000 лв, с приложение на чл. 25, ал. 2 НК. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изтъква се, че е допуснато нарушение на материалния закон, касаещо наказанието "пробация", наложено за престъплението по чл. 276 НК, извършено на 18.06.06 г, по НОХД № С 187/08 на ПОС, когато една от групираните присъди /тази по НОХД № 219/04 на ПОС/, е била в сила /същата е влязла в сила на 6.12.2005 г./. Иска се отмяна на определението, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане, за законосъобразно групиране на наказанията. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Защитата не изразява становище по основателността на искането, а предоставя на преценката на съда. Осъденият се присъединява към становището на защитника си. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо: направено е от Главния прокурор, при спазване на срока по чл. 421, ал. 1 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. Р. Т. В. е осъждан, както следва: 1/ с присъда, по НОХД № 219/04 на ПОС, влязла в сила на 6.12.2005 г, за престъпление по чл. 198 НК, извършено на 15.08.2003 г, с наложено наказание осем месеца "лишаване от свобода", 2/ с присъда, по НОХД № 3504/05 на ПРС, влязла в сила на 11.05.2007 г, за престъпление по чл. 195 НК, извършено на 10.07.2000 г, с наложено наказание три месеца "лишаване от свобода", 3/ с присъда, по НОХД № 14546/05 на СРС, влязла в сила на 29.05.2007 г, за престъпление по чл. 227б НК, извършено в периода: 1.12.02-15.12.02, с наложено наказание глоба от 100 лв, 4/ с присъда, по НОХД № 446/07 на ПРС, влязла в сила на 24.01.2008 г, за престъпление по чл. 227б НК, извършено на 20.09.04, с наложено наказание глоба от 100 лв, 5/ с присъда, по НОХД № 200/08 на ПОС, влязла в сила на 23.02.09, за престъпление по чл. 257 НК, извършено в периода: 1.11.03-14.05.04, с наложено наказание една година и шест месеца "лишаване от свобода", 6/ с присъда, по НОХД № С 187/08 на ПОС, влязла в сила на 16.03.09, за престъпление по чл. 257 НК, извършено в периода: 1.01.05-16.05.05, с наложено наказание една година и десет месеца "лишаване от свобода", и за престъпление по чл. 276 НК, извършено на 18.06.06, с наложено наказание "пробация", с приложение на чл. 23 НК, и определяне на едно най-тежко общо наказание - една година и десет месеца "лишаване от свобода", 7/ с присъда, по НОХД № 1/08 на ПОС, влязла в сила на 12.05.10, за престъпление по чл. 257 НК, извършено в периода: 1.01.05-14.09.05, с наложено наказание три години "лишаване от свобода" и глоба от 8 000 лв. При тези данни от съдебното минало на осъдения В. е видно, че извън обхвата на групирането се явява наказанието "пробация", наложено за престъплението по чл. 276 НК, по НОХД № С 187/08 на ПОС, извършено на 18.06.2006 г, когато вече е действала присъдата, по НОХД № 219/04 на ПОС /същата е влязла в сила на 6.12.2005 г./. Налице е хипотезата на рецидив, обуславяща необходимост от отделно изтърпяване на наказанието, а не включването му във формираната съвкупност. Като е приложил правилата на съвкупността по отношение на престъпление, извършено при условията на рецидив, съдът е допуснал съществено нарушение на материалния закон, основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Допуснатото нарушение следва да бъде отстранено чрез отмяна на определението, постановено по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, от стадия на съдебното заседание. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,