Решение № 141 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4186/2012 г.

Решение № 141 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4186/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Делото е образувано по подадена касационна жалба от заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 206 от 30.01.2012 г., постановено по адм. дело № 1332 от 2011 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е бил отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/3231 от 10.04.2011 г. в размер на 12 433,85 лв. във връзка с подадено от "Кьосел Груп" ЕООД със седалище с. Цалапица, община Родопи, Пловдивска област, общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер УИН/16/190609/56067. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено. Ответникът - "Кьосел Груп" ЕООД със седалище с. Цалапица, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че "Кьосел Груп" ЕООД със седалище с. Цалапица е подало до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с посочения по-горе УИН, като е заявил за подпомагане по Схемата за единно плащане обща площ от 407,92 хектара. Впоследствие Министерството на земеделието и храните извършило допълнителни проверки, резултатите от които били предадени на Държавен фонд "Земеделие" с писмо № 02-04-09/3846 от 20.11.2009 г. При повторната оценка на допустимите за подпомагане площи била намалена годната за подпомагане площ по заявлението на "Кьосел Груп" ЕООД със седалище с. Цалапица, както и част от оторизираната субсидия. С акт № 01-2600/3231 от 10.04.2011 г. на заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" по отношение на "Кьосел Груп" ЕООД със седалище с. Цалапица било установено публично държавно вземане в размер на 12 433,85 лева. От правна страна съдът приел, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. В акта липсвали мотиви относно площите, които са били приети като недопустими за подпомагане, както и пояснение относно определянето на сумата, с която била намалена оторизираната субсидия. Съдът е приел и заключение на вещо лице. При очертаването на допустимите площи през 2010 г. съдът е приел, че е имало допуснати технически грешки, откъдето произтичали разликите в площите. Поради това съдът отменил издадения административен акт. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснато от административния съд противоречие с материалния закон. Оспорват се направените от съда изводи за процесуални и материалноправни нарушения при издаването на акта за установяване на публични държавни вземания. От заключението на вещото лице се установявала недопустимост за подпомагане за един от заявените парцели. Тъй като част от субсидията била получена неправомерно, тя подлежала на връщане, без оглед на субективното отношение на земеделския производител. Актуалната информация за обхвата на площите, допустими за подпомагане, сочела, че земеделският стопанин още при очертаването е знаел, че заявява площи, които са необработвани. Касационната инстанция намира, че изводите, направени в оспореното решение, съответстват на закона и на правилата на формалната логика. Липсата на фактически основания за издаването на административния акт представлява съществено процесуално нарушение, водещо само по себе си до отмяна на акта. Допуснатото нарушение не може да бъде санирано със събирането на доказателства в съдебното производство, в частност с позоваването на заключението на допуснатата по делото техническа експертиза. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г. е следвало да се интерпретира в съдържанието на административния акт заедно с индивидуализиращи случая констатации за наличието на неточна информация, предоставена от самия земеделски производител. За да се приеме, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, актът следва да съдържа както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаването на заявлението от страна на земеделския производител. Този извод се налага при логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, която урежда изключение от общото правило, според което при недължимо плащане земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихва. При издаването на административния акт компетентният административен орган има задължение да изложи конкретните факти, въз основа на които да установи, че отсъстват условията за отпускане на помощта и че подаденото от земеделския производител заявление е нередовно. При положение, че това не е направено, съдът не би могъл да провери верността на формираната от органа преценка за неправомерно получаване на субсидията и да приеме, че земеделският производител има публично задължение към Разплащателната агенция. Съдът не може да замести със свои липсващите констатации на административния орган, тъй като се произнася по законосъобразността на административния акт съобразно съдържанието, с което е издаден. По тези съображения настоящата касационна инстанция приема, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - трето отделение,